Между 1936 и 1947 г. японецът Йоши Ширатори бяга четири

Между 1936 и 1947 година японецът Йоши Ширатори бяга четири пъти от разнообразни затвори, което го прави същинска звезда.

Неговите бягства притеглят вниманието с изключение на към него, и към ужасните условия в японските затвори. Както самият той споделя: „ Причината, заради която се пробвах да избягам, беше, че бях сърдит на пазачите, които не се отнасяха към пандизчиите като към хора. “

Днес един от пандизите, от които Ширатори бяга, даже има непрекъсната галерия, отдадена на неговия героизъм.

Ето историята на този именит непослушник.

Роден през 1907 година в планинския район Тохоку в Япония, Йоши в началото работи в магазин за тофу, а по-късно се опитва и като риболовец.

Но скоро попада в неприятна компания и стартира с комара. Последвалите дребни закононарушения го слага в радара на полицията – и в последна сметка, в средата на 30-те години, Ширатори е упрекнат в ликвидиране.

Той се кълне, че е обвиняването е незаслужено, като твърди, че локална тайфа го е натопила. Но съдът го признава за отговорен и го изпраща в пандиза Аомори.

По това време пандизите в Япония са сурови места. Пазачите постоянно изтезават пандизчии, вследствие на което доста от тях се пробват да избягат. Но малко на брой са толкоз сполучливи, колкото Йоши.

Пейзаж от префектурата Аомори

Как Йоши Ширатори бяга от пандиза за първи път? Той запаметява графика на пазачите, разпознава пропуски в сигурността и съумява да откри 15-минутен прозорец сред промените на защитата, в който може да реализира проекта си.

Така рано сутринта Ширатори отключва килията благодарение на парче тел, което бе измъкнал скришом от кофа в банята. Постепенно той бе събирал дъски от подовата настилка, които в този момент подрежда в леглото си, тъй че да наподобява, че към момента е в него и спи.

Но той не остава дълго на независимост – управляващите го залавят 3 дни по-късно и го връщат в пандиза. И този път той получава доживотна присъда.

Началото на Втората международна война трансформира живота на Ширатори зад решетките. Той е изпратен в пандиза Акита, където пандизчиите поставят физически труд и спят на бетонния под.

Изолираните килии вършат бягството съвсем невероятно – пандизчиите би трябвало да носят белезници от самото начало, даже когато спят, и са обградени от гладки стени с висок таван.

Но Ширатори въпреки всичко намира метод.

Пейзаж от град Акита

Всяка вечер Ширатори се упражнява да се катери по стените. Той се изкачва до един вентилационен отвор и нощ след нощ постепенно и методично разхлабва ръждясалите му болтчета. Така, седмици по-късно, той към този момент е подготвен да избяга.

През една дъждовна нощ смъква белезниците си, покатерва се по стената и бяга през вентилационния отвор. Гръмотевици отвличат вниманието на пазачите и единствено след 3 месеца в пандиза Акита Йоши Ширатори още веднъж е на независимост.

Този път съумява да избегне полицията в продължение на месеци. Но грешката му е, че се доверява на един другарски надъхан служител на реда. В пандиза Акита всичките пазачи изтезават извънредно Ширатори, с изключение на един, който се държи благо с него. Надявайки се, че той ще може да му помогне, беглецът наивно отива в дома му и го моли да се заеме с корумпираната затворническа система, с цел да постави завършек на измъчванията на пандизчии.

Вместо това служителят на реда се обажда на управляващите и Йоши се връща в пандиза за трети път.

Оригиналните килии на затвор Абашири. Първата фотография в текста също е от там.

Две бягства от пандиза трансформират Йоши в легенда. Вестниците пишат за неговите подвизи и управляващите към този момент желаят да се уверят, че той в никакъв случай повече няма да избяга – по тази причина го изпращат в прословутия строго охраняван затвор Абашири.

Като най-северният затвор в Япония, Абашири има доста сняг, което пречи на пандизчиите да избягат, защото те носят тънки униформи.

Там също по този начин няма разхлабени вентилационни отвори или 15-минутни слепи петна в промените на защитата, а Ширатори е закопчан с тежки железа към глезените и китките.

Този път му лишава месеци. Всеки ден той капе чорба мисо върху стоманените си окови и върху дребния отвор на вратата на килията си, през който пазачите доставяха храна. И постепенно, само че несъмнено соленият бульон съумява да разяде метала.

След месеци Ширатори към този момент може да се изплъзне от оковите и да отвори люка на вратата. Дупката обаче е прекомерно дребна, с цел да пропусне човек… само че Ширатори изважда рамото си и съумява да се промуши.

Град Сапоро

След третото си бягство мъжът се укрива повече от година: живее в изоставена мина и се прехранва с горски плодове и ловувайки диви зайци.

Но един фермер в последна сметка го вижда и го атакува, мислейки, че е апаш. По време на битката фермерът умира. Ширатори е изправен на съд – и този път получава смъртна присъда.

Властите отхвърлят да рискуват повече. Те го заключват в пандиза в Сапоро, където шестима пазачи го следят 24 часа в денонощието. И единственият отвор на килията му е по-малък от главата на Ширатори.

Как съумява да избяга за четвърти път?!! Ширатори маха дъските на пода на килията и изкопава тунел с купата си за чорба. Той копае единствено през нощта, а дупката е тъкмо под леглото му.

Този път се радва на свободата в продължение на година – до момента в който един ден както си седи на една скамейка, до него не сяда служител на реда. Той не го разпознава – в действителност даже предлага на беглеца цигара. Но Ширатори – необяснимо за какво – взема решение да признае същинската си идентичност и по този начин се връща в съда.

Реформите в затворническата системата в Япония обаче в този момент работят в негова изгода. Той изяснява, че е избягал единствено поради неприятното отношение към него и съдът показва състрадание и афишира гибелта на фермера за самозащита.

Все отново Йоши ще би трябвало да лежи за многото си бягства. След като анулира смъртната му присъда, съдът го изпраща в пандиза за 20 години. По негова молба той е разпределен в пандиза Фучу в Токио.

По време на последния си престой в пандиза Йоши Ширатори в никакъв случай не се пробва да избяга. Той е освободен предварително поради положително държание през 1961 година и изживява последните си години на независимост, преди да почине през 1979 година