Мона Лиза – 500 години загадки и приключения
Между 1503 и 1517 година Леонардо да Винчи рисува, преправя и приключва най-известния портрет в историята на изкуството – Мона Лиза или La Gioconda. От тогава до момента, към този момент пет века, тази картина е обект на спекулации, догадки и хипотези, подложена е на всевъзможни разбори, обект е на поклонение, крадена и повреждана съзнателно. Изобщо историята на Мона Лиза е почтена за легендата, която този облик носи. Ето някои от събитията, белязали пет вековната орис на Джокондата.
През 1519 година Леонардо завещава Мона Лиза на своя възпитаник, модел и евентуално ухажор, Салай, който я придвижва в Милано. През 1524 година, след гибелта му, сестрите на Салай продават картината на Франсоа І за 4 000 екю. Кралят подрежда картината да бъде окачена в банята му, която се състояла от 6 стаи и в нея има още платна на Рафаело и други художници. От влагата положението на Мона Лиза се утежнява и я реалокират в Лувъра – по този начин тя попада там за първи път през 50-те години на 17-ти век.В идващите няколко десетилетия картината e пренасяна поредно във Версай, в Тюйлери и назад във Версай. По време на тези пътешествия тя много потъмнява, допуска се, че може би по това време изчезват веждите на Мона Лиза. Има догадка, че Леонардо поначало я нарисувал без вежди, тъй като тогавашната мода била дамите да махат веждите си. Но за по-вероятно се приема да са изтрити по време на неумела реституция или просто да са избелели с времето.
След революцията Джокондата става част от бъдещия музей, ситуиран в Лувъра. Тя е там до идването на власт на Наполеон, който я взима за спалнята си.
През 1911 година се случва една от най-прочутите обири в историята – Мона Лиза изчезва от Лувъра. Всъщност тя не се охранява по никакъв метод и един от чиновниците просто я изнася от музея. Веднага цялата администрация на Лувъра е уволнена, а границите на Франция – затворени. Крадецът – Винченцо Перуджи – две години укрива картината вкъщи си, след което се пробва да я продаде на един антиквар във Флоренция. Веднага е хванат – на света няма дилър на изкуство, който би се осмелил да купи тази картина.
По време на Втората международна война Мона Лиза е изнесена от Париж и обикаля Франция, като са нарисувани няколко копия, с цел да не знаят германците в никой миг къде тъкмо е оригиналът.
След войната Джокондата е напускала Лувъра единствено два пъти – през 1963 година гостува в Съединени американски щати, където в Ню Йорк над един милион индивида отиват да я видят, а през 1974 година е изложена в Токио и в Москва. Пред музея „ Пушкин “ има безкрайни опашки, на които хората чакат с дни и спят на тротоара, с цел да видят Джокондата.
От 1974 година до през днешния ден Мона Лиза е в Лувъра. Тя е наложително място за поклонение и в случай че съумеете да пробиете кордона от азиатци с големи фотоапарати и безчет туристи, гледащи я през екраните на таблетите и телефоните си, може и да я видите – дребна, далечна и гледаща насмешливо на цялата тази суетност.
През 1519 година Леонардо завещава Мона Лиза на своя възпитаник, модел и евентуално ухажор, Салай, който я придвижва в Милано. През 1524 година, след гибелта му, сестрите на Салай продават картината на Франсоа І за 4 000 екю. Кралят подрежда картината да бъде окачена в банята му, която се състояла от 6 стаи и в нея има още платна на Рафаело и други художници. От влагата положението на Мона Лиза се утежнява и я реалокират в Лувъра – по този начин тя попада там за първи път през 50-те години на 17-ти век.В идващите няколко десетилетия картината e пренасяна поредно във Версай, в Тюйлери и назад във Версай. По време на тези пътешествия тя много потъмнява, допуска се, че може би по това време изчезват веждите на Мона Лиза. Има догадка, че Леонардо поначало я нарисувал без вежди, тъй като тогавашната мода била дамите да махат веждите си. Но за по-вероятно се приема да са изтрити по време на неумела реституция или просто да са избелели с времето.
След революцията Джокондата става част от бъдещия музей, ситуиран в Лувъра. Тя е там до идването на власт на Наполеон, който я взима за спалнята си.
През 1911 година се случва една от най-прочутите обири в историята – Мона Лиза изчезва от Лувъра. Всъщност тя не се охранява по никакъв метод и един от чиновниците просто я изнася от музея. Веднага цялата администрация на Лувъра е уволнена, а границите на Франция – затворени. Крадецът – Винченцо Перуджи – две години укрива картината вкъщи си, след което се пробва да я продаде на един антиквар във Флоренция. Веднага е хванат – на света няма дилър на изкуство, който би се осмелил да купи тази картина.
По време на Втората международна война Мона Лиза е изнесена от Париж и обикаля Франция, като са нарисувани няколко копия, с цел да не знаят германците в никой миг къде тъкмо е оригиналът.
След войната Джокондата е напускала Лувъра единствено два пъти – през 1963 година гостува в Съединени американски щати, където в Ню Йорк над един милион индивида отиват да я видят, а през 1974 година е изложена в Токио и в Москва. Пред музея „ Пушкин “ има безкрайни опашки, на които хората чакат с дни и спят на тротоара, с цел да видят Джокондата.
От 1974 година до през днешния ден Мона Лиза е в Лувъра. Тя е наложително място за поклонение и в случай че съумеете да пробиете кордона от азиатци с големи фотоапарати и безчет туристи, гледащи я през екраните на таблетите и телефоните си, може и да я видите – дребна, далечна и гледаща насмешливо на цялата тази суетност.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ