Медийният свят откъм магистралите е един, без тях – друг.

...
Медийният свят откъм магистралите е един, без тях – друг.
Коментари Харесай

Връщането към нормалния живот не ще гега, а интелигентност

Медийният свят откъм автомагистралите е един, без тях – различен. Тия дни австрийски публицисти писаха, че канцлерът Курц провел видеоконференция с водачите на страните отличнички в противодействието на ковид. Английските им сътрудници пък оповестиха, че Англия ще изследва опита на Чехия при разхлабването на ограниченията. И от двете вести отсъстваше България, чийто министър председател Борисов по същото време се хвалеше в Народното събрание по какъв начин страната ни е измежду най-добре справящите се в света. Разбира се, повтаря го постоянно,

 

щом навести екскаватор или редосеялка с микрофон наоколо.

 

Всеки самичък може да реши кой от двата медийни свята е по-близо до действителния.

Гордостта на България в борбата с COVID-19 до момента са дребното жертви. Те в действителност са малко, това е голям триумф. Болниците не са претъпкани, което демонстрира адекватност в здравен аспект. Само че рецесията се простира върху доста по-широки публични връзки. За никакво справяне не може да се приказва без всеобхватни дейности. Ключов миг да вземем за пример е облекчаването на изолационните ограничения, което последователно подхващат страните. За него е необходим проект, който не изкарва хората на открито като стадо, а осведомено и поетапно ги връща към живота при нараснала предварителна защита. Това е фина задача без изясненост кой по какъв начин ще извърши, само че към този момент е значимо да има проект. И много страни го създадоха

 

със съответните периоди.

 

Чехия първо позволи спортуването, след това отвори университетите с минимално наличие на хора в зала, на 11 май ще проработят заведения при прецизни хигиенични ограничения.... В Австрия в средата на април бяха пуснати дребните магазини, в този момент огромните, в средата на май - заведенията за хранене, в края на месеца - и хотелите. И за Италия от 3 седмици се знае, че на 3 май се възобновяват някои типове бизнеси, а учебните заведения потеглят септември. Гърция също разписа обстоен проект - от 4 май придвижването е свободно без СМС, само че единствено в границите на града, стартират работа дребни магазини и компании, от 18 май - придвижването е свободно и сред градовете и по островите, от 1 юни отварят хотелите, които работят целогодишно, моловете, кафенетата и таверни, единствено с места на открито, от 1 юли - хотелите, които работят сезонно.

Предвидимостта

 

оказва помощ освен на администрацията, само че и на жителите.

 

България обаче е на противоположния полюс - нищо не се знае, прави се на напред, което изяснява за какво е отличничка единствено в визиите на Борисов.

Любопитно е, че задачата по „ отварянето ” у нас не следваше да е сложна. България не вкара крутите ограничавания, присъщи за други страни. Но по какъв начин да е елементарно, откакто всичко се прави стихийно и на коляно!

Хаосът пристигна на първо време откъм държавния връх. Борисов анонсира премахването на изключителното състояние таман откакто Националният действен щаб заплаши с следващия пик на болестта. На другия ден се поразколеба, а на още по-другия стана ясно (май!), че изключителното състояние ще падне, само че пък ограниченията ще останат. „ Медицински нищо не демонстрира, че карантината би трябвало да падне по-рано ”, рече Борисов паралелно с вестите за „ отварянето ”. И българите вярно схванаха:

 

„ Всичко е ясно, да влезе убитият! ”.

 

Мисловната разпасаност явно се е настанила и в оперативния щаб, тъй като няколки пъти Ангел Кунчев сподели, че строгите ограничения към този момент не правят работа, а Венцислав Мутафчийски в детайли разясни, че правят доста добра.

Напълно разумно е при такива началници неразбориите да се придвижват надолу в управническата верига. От 10 дни да вземем за пример се мислеше трескаво по две задания – отваряне на парковете и връщане някак на децата в учебно заведение. Явно

 

чутовно мислене е падало

 

за парковете, откакто Столична община не видя нежеланието на здравното министерство да пуска по алеите бременни дами и самостоятелно спортуващи. В рамките на два часа софиянци бяха зарадвани с две разнообразни по наличие заповеди. Абсурдът продължи с новината, че на разхождане подлежат единствено деца до 12 години. 13-годишните не могат даже с куче, само че пък родителите мъчно ще изведат който и да било, тъй като би трябвало да го вършат в часовия диапазон на работното време. Все отново хора потеглиха по алеите и се видя, че би трябвало да вървят 3 километра в едната посока без право на връщане. С което работата в последна сметка стана пределно ясна: всичко на парче е писано; и то от люде, които

 

просто не обичат да вървят в парк (вероятно не слизат от джиповете си).

 

Всичко това се случи при обстоятелството, че цялостната възбрана на зелените пространства бе единствената мярка, с която България се отличаваше от другите страни, и общестото бе сензитивно.

По задачата за децата и учебното заведение огромни вреди към момента няма, просто защото нищо още не е измислено. Наистина не е. Вече е съвсем май, само че нито се знаят датите на матурите сигурно, нито материалът, който ще обгръщат, нито по какъв начин ще сядат учениците в класните стаите, нито за изпитите ли единствено ще влязат или за седмица-две. Не е ясно ще има ли възрастни учители край тях, хигиената по какъв начин ще се пази, ще стигне ли сградния фонд за напръскване на доста деца из доста стаи, по какъв начин ще се обезпечава контролът. Всичко това изисква най-малкото време за метаморфоза на постройките на учебните заведения и човешкия запас. Много страни, които сякаш се оправят по-лошо от нас, към този момент имат този проект. А (не)случващото се в образованието сега е любопитно, тъй като

 

тече чиновнически дебют.

 

Досега отдалеченото образование върви ослепително, само че се дължи на самите преподаватели, децата и родителите им – откриха съответните електронни платформи и учат. Сега към този момент с организация в неелектронния свят следва да се намесят служителите, с което настъпва шах и мат.

Всичко това е не просто един пародиен властови дебют в „ отварянето ”. Но води и до всестранни провали. Бизнеси няма по какъв начин да възнамеряват (толкова ли не може на ресторантьорите да се каже по какъв начин ще проработят?). Редови чиновници не знаят по кое време ще се върнат на работа, или по-лошо – съкратените живеят

 

без вяра за отписване от Борото по труда.

 

Всички българи биват лишавани от вероятност, оптимизъм. Като не виждат края на карантината, стартират да не я съблюдават. Страда и самата власт – доверието в нея се подкопава, откакто така и така не е високо при толкоз доста решения от ден до пладне, а и брифинги от вида „ Чернобил ”. В последна сметка не може постоянно да стискаш зъби и да се уповаваш на голотеменната мъдрост на генералите Борисов и Мутафчийски.

Но по този начин е, като се ръководи с гега. Връщането към естествения живот изисква просветеност.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР