Медицинските сестри в цялата страна протестират. Синдикати, министър и някакви

Медицинските сестри в цялата страна стачкуват. Синдикати, министър и някакви съсловни организации се пробват да ги разделят и настроят едни против други. Донякъде съумяват. Но макар напъните им, на всички е ясно, че ситуацията на медицинските чиновници е ултра скапано. Няма какво да припомняме какъв брой хиляди са незаетите места в лечебни заведения и поликлиники – знае се.
Това се отразява на самите тях, само че и на пациентите. Обслужват ги небогати, унизени, гневни хора. Затова усмивките на лицата им са необичайност. Затова се постанова да се дават левчета за уринатор, подлога, възглавница, памперси, храна, че и за консумативи. Не на всички места, само че се дават.

От Министерство на здравеопазването повтарят едно и също: Болниците са търговски сдружения, ръководителите по места разпределят парите, те да усилят заплатите. На всички е ясно, че идиотщината „ комерсиалните сдружения “ е комфортна единствено на тези шефове, които си дават заплати от 10 хилядарки нагоре, а за лекари, медсестри и санитари – каквото остане. Наясно сме също, че едни клинични пътеки са скъпи и се трансформират в Клондайк за ползващите ги. Други – като за белодробно болните, да вземем за пример, са мизерни, а лекуването е мъчно и дълго. А туберкулозата, да вземем за пример, е и мощно заразна и към този момент постоянно срещана.

Разпределението на бюджета за здраве се разпределя на правилото „ наши “ и „ ваши “. Няколко частни лечебни заведения – знаят ги всички в сектора, - обират каймака, а другите се бият за каквото остане. Нещо като с „ клиентите “ за публичните поръчки в строителството и ремонтите.

Всичко това е действителният живот. Въпросът е, за какво Министерството на здравеопазването и министър Ананиев не упражняват ефикасен надзор? Медицинските сестри от болница „ Лозенец “, известна като Правителствена, не стачкуват, нали. Там всичко е умерено и заможно. Защото управлението, считано за близо до Движение за права и свободи, се употребява с благоразположението на политици и управленци от много време. Трънче да се забие в пръстчето на някоя баровска персона, тича в Правителствена да полежи в уютна конюнктура и да я поглезят лекари и сестри.

Разбира се, нито Ананиев, нито някой различен от властта ще признае това, само че то е ясно е без тяхното мнение.

Министърът, както и всички останали контролни и управнически структури в опазването на здравето, са наясно с проблемите и от кое място идват. Но никой не смее да ги изговори, недай Боже да посегне на неписаните привилегии. Който опита – е отстраняван мигновено. Професори, потвърдени експерти и специалисти отхвърлят да назоват имената на босовете на „ бялата мафия “. Но ги знаят. Знаят и по какъв начин работят и кой опъва „ чадър “ над тях. Не е загадка, че значително политици държат посредством сложени лица и родственици цели браншове в опазването на здравето. Печалбите се мерят в деветцифрени суми.

Медсестрите, пък и множеството лекари, са възприемани от босовете като средство за обезпечаване на големи облаги. Босовете презират белите престилки и схващат какъв брой са скъпи единствено когато нещо се случи с тях самите или с техни близки. Неотдавна чух диалог, в който се говореше за един мултимилионер, към този момент е мъртвец. Негов прочут споделяше на своя събеседник: А бе наля милиони, построи най-голямата болница, събираше личен състав от цялата страна, хвалеше се на всички места какъв брой се печели н ден, но здраве не съумя да си купи…

Колкото и богато да живееш, един ден опираш до медиците. Може да си откраднал милиони посредством далавери със здравето и труда на хората, само че в един миг елементарният уринатор или подлогата се оказват безценни… Златни да си поръчате, като кранчетата на джакузито, бидето и мивките ви - все тая. Трябва малко ум и морал, за се проумеят тези простички неща. И тъй като тези, за които става дума, нямат нито едното, нито другото – живота самичък ще им покаже защо става дума…

Д-р Димитър Попкутуев