Драган Антоновски: Трябва да градим медийна грамотност
Медиите могат да създадат доста за демократизацията на обществото. Те могат да сближат или да разделят народите, освен към България, а към всеки.
За медийната среда в България и Северна Македония, за ролята на медиите в развиването на връзките сред двете страни, както и за все по-очевидната нужда от възпитаването на медийна просветеност, в изявление за БГНЕС споделя Драган Антоновски – общоприет шеф на Македонската осведомителна организация /МИА/.
БГНЕС: Г-н Антоновски, каква е медийната среда сега в Северна Македония?
Драган Антоновски: Медийната среда в Македония е каквато и на Балканите. Всички ние се сблъскваме с подправени вести, с агитация и въздействие извън. Всички се сблъскваме с казуса с неналичието на задоволително запаси, с цел да може да се работи професионално и както би трябвало. Зависи и от медията – частна или държавна. Всичко е обвързано с това какви условия имате за работа, какви благоприятни условия и какъв напън.
БГНЕС: Какво е общото и какво е особеното сред България и Македония?
Драган Антоновски: В обособените интервали въпреки всичко е друго. Вие, като част от Европейския съюз, имате доста по-големи благоприятни условия. Имате по-голям опит от нас във връзка с публиката, която знае да чете и желае да чете. Македония не е част от Съюза и имаме други провокации. Имахме проблем през последните 10 години с режима. Като цяло Македония беше дефинирана като поробена страна. Медиите бяха „ окрадени “ от страна на режима и имаше съществени проблеми за всички, които мислеха друго от това, което публично пропагандира страната. Сега картината е изменена. Има независимост на изложение, което е развой, който би трябвало да се извърви. Няма напън и има свободна интерпретация на това какво е медийна независимост.
Свободата е свободно да се изразиш, а не свободно да клеветиш, да шириш агитация и да злоупотребяваш с специалността.
БГНЕС: Как могат медиите да въздействат на развиването в връзките сред България и Северна Македония?
Драган Антоновски: Медиите могат да създадат доста за демократизацията на обществото. Те могат да сближат или да разделят народите, освен към България, а към всеки. Обективното информиране е изтъкване на източника, по какъв начин и по какъв метод ще го интерпретираш, както и каква е задачата на информацията, която искаш да съобщиш.
Определено не става с опълчване да дефинираме дали сме за доближаване, дали сме в тенденция същински да осведомяваме жителите, с цел да могат да почувстват в каква посока вървим или ще ширим агитация или манипулираме, вървешком в друга тенденция, за която поръчители са други хора, имащи изгода.
БГНЕС: Защо доста хора, четейки вести, не могат да създадат разлика сред същинската информация, подправена вест или откровената агитация?
Драган Антоновски: Не могат, тъй като това е обвързвано с медийната просветеност. Тя не значи единствено просветеност на журналиста, който написа новината, а значи читателската просвета и на този, който приема информацията. Поставено това подтекста на новото време, новите принадлежности, новите пространства, каквито са обществени медии Facebook и Туитър, както и онлайн медиите, читателят e в обстановка да не може да разграничава кое какво е. Кое е истина и кое е агитация. Медийната просветеност би трябвало да се гради редом, освен на експертите, които основават новините, а и на тези, които одобряват информацията.
БГНЕС: Как би трябвало да гледат в бъдещето България и Македония?
Драган Антоновски: Ако създадем съпоставяне със протичащото се в някои отминали времена на Балканите и на връзките сред двете страни в предишното, мисля, че имаме друга картина. Много по-позитивна, създаване на ново бъдеще. Мисля, че в тази тенденция би трябвало да се продължи. Мисля, че няма да стане изведнъж. Да, волята е изразена. Искаме да бъдем модерни, да не се обременяваме от предишното. Нека градим напред.
Нека се занимаваме с това, което можем да създадем, а другото да оставим за по-добри времена, когато ще имаме по-бистра глава, с цел да схванем, че бъдещето е по-важно. /БГНЕС
За медийната среда в България и Северна Македония, за ролята на медиите в развиването на връзките сред двете страни, както и за все по-очевидната нужда от възпитаването на медийна просветеност, в изявление за БГНЕС споделя Драган Антоновски – общоприет шеф на Македонската осведомителна организация /МИА/.
БГНЕС: Г-н Антоновски, каква е медийната среда сега в Северна Македония?
Драган Антоновски: Медийната среда в Македония е каквато и на Балканите. Всички ние се сблъскваме с подправени вести, с агитация и въздействие извън. Всички се сблъскваме с казуса с неналичието на задоволително запаси, с цел да може да се работи професионално и както би трябвало. Зависи и от медията – частна или държавна. Всичко е обвързано с това какви условия имате за работа, какви благоприятни условия и какъв напън.
БГНЕС: Какво е общото и какво е особеното сред България и Македония?
Драган Антоновски: В обособените интервали въпреки всичко е друго. Вие, като част от Европейския съюз, имате доста по-големи благоприятни условия. Имате по-голям опит от нас във връзка с публиката, която знае да чете и желае да чете. Македония не е част от Съюза и имаме други провокации. Имахме проблем през последните 10 години с режима. Като цяло Македония беше дефинирана като поробена страна. Медиите бяха „ окрадени “ от страна на режима и имаше съществени проблеми за всички, които мислеха друго от това, което публично пропагандира страната. Сега картината е изменена. Има независимост на изложение, което е развой, който би трябвало да се извърви. Няма напън и има свободна интерпретация на това какво е медийна независимост.
Свободата е свободно да се изразиш, а не свободно да клеветиш, да шириш агитация и да злоупотребяваш с специалността.
БГНЕС: Как могат медиите да въздействат на развиването в връзките сред България и Северна Македония?
Драган Антоновски: Медиите могат да създадат доста за демократизацията на обществото. Те могат да сближат или да разделят народите, освен към България, а към всеки. Обективното информиране е изтъкване на източника, по какъв начин и по какъв метод ще го интерпретираш, както и каква е задачата на информацията, която искаш да съобщиш.
Определено не става с опълчване да дефинираме дали сме за доближаване, дали сме в тенденция същински да осведомяваме жителите, с цел да могат да почувстват в каква посока вървим или ще ширим агитация или манипулираме, вървешком в друга тенденция, за която поръчители са други хора, имащи изгода.
БГНЕС: Защо доста хора, четейки вести, не могат да създадат разлика сред същинската информация, подправена вест или откровената агитация?
Драган Антоновски: Не могат, тъй като това е обвързвано с медийната просветеност. Тя не значи единствено просветеност на журналиста, който написа новината, а значи читателската просвета и на този, който приема информацията. Поставено това подтекста на новото време, новите принадлежности, новите пространства, каквито са обществени медии Facebook и Туитър, както и онлайн медиите, читателят e в обстановка да не може да разграничава кое какво е. Кое е истина и кое е агитация. Медийната просветеност би трябвало да се гради редом, освен на експертите, които основават новините, а и на тези, които одобряват информацията.
БГНЕС: Как би трябвало да гледат в бъдещето България и Македония?
Драган Антоновски: Ако създадем съпоставяне със протичащото се в някои отминали времена на Балканите и на връзките сред двете страни в предишното, мисля, че имаме друга картина. Много по-позитивна, създаване на ново бъдеще. Мисля, че в тази тенденция би трябвало да се продължи. Мисля, че няма да стане изведнъж. Да, волята е изразена. Искаме да бъдем модерни, да не се обременяваме от предишното. Нека градим напред.
Нека се занимаваме с това, което можем да създадем, а другото да оставим за по-добри времена, когато ще имаме по-бистра глава, с цел да схванем, че бъдещето е по-важно. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ