Емануел Парву: Хората на Балканите не се интересуват от правилата на ЕС
" Меда или не чак толкоз оптимистично " е едно от забавните оферти на 22-рия София Филм Фест. Филмът е част от Балканския конкурс и ще се състезава с други 13 кино лентата, като измежду тях българските " Възвишение " и " Вездесъщият " .
Лентата на румънския режисьор Емануел Парву взе неотдавна премия на фестивала в Сараево за най-хубав режисьор и най-хубав артист (Шербан Павлу). Парву посети България, с цел да показа персонално кино лентата си, дружно с продуцента Мируна Береску .
Две от прожекциите минаха, а в този момент можете да гледате кино лентата на 19 март от 16:00 часа в кино " Люмиер Лидл ".
Защо режисьорът не прави кастинги, за наложените от Европейски Съюз стандарти, които постоянно за неразбираеми за елементарния човек, за свадите в Холивуд и други интерeсни тематики, четете в диалога на Actualno.com с Емануел Парву и Мируна Береску.
Били сте артист преди да се захванете с постановка. По-лесно ли е, когато сте били от другата страна на камерата?
Емануел: Много е друго. Сега разбирам по-добре и двете страни. Когато бях артист след първите 10, 20 дубъла, си мислех, че режисьорът е някакво куку. Сега изцяло го разбирам, тъй като аз върша по 60 дубъла.
Защо избрахте да разкажете тъкмо тази история в своя режисьорски дебют? Обикновено хората влагат доста персонални усеща в първия си филм.
Емануел: Това е доста персонална история. Попадна ми преди към 4 години. Историята на едно дете от дом ме впечатли в действителност доста. Решението беше мъчно, тъй като това дете беше момче и трябваше да реша дали да запазя историята за майка и наследник или да опиша за татко и щерка. Така че трябваше да го пренапиша.
Мируна: Това е моят продуцентски дебют. Съблюдавам процеса по основаването на историята още преди да се трансформира в такава. Така че съм проследила всички стъпки и стана напълно естествено да продуцирам кино лентата.
Обществото, в което живее Меда, основната героиня, е в спор. От какво е подбуден той – от балканските стандарти или пък от призрака на комунистическия режим?
Емануел: И двете. Мисля, че бедността, неналичието на пари – това е нещото, което прави хората в балканските страни доста гневни, само че в това време те не могат да изразят своя яд, по тази причина просто експлодират, когато имат тази опция. Ако се разноските в провинцията, в бедните общества, може да се усети техния вътрешен яд. Те са разочаровани, тъжни поради живота си, поради обществото, в което живеят, по тази причина че нямат пари. Повечето хора се разхождат в близост гледайки в земята, тъй като в случай че погледнеш някой инцидентно, това може от нищото да прерасне в спор.
Това може ли да се преглежда като конфликт сред Европейски Съюз и Балканите? Сякаш засягате това във кино лентата...
Емануел: Бедните общества – те действат по свои лични правила. Когато някой тръгне към огромния град, това е на 1, 2 дни разстояние. Така че въобще не ги интересуват европейските правила, те имат свои лични и множеството не са писани. Не можеш да прескочиш разпоредбите на общността, тъй като ще бъдеш осъден по незнаен метод.
Знаете ли, имаме една смешка с другари – Европа подлага на критика Румъния и България, само че награждава филмите й.
Мируна: Да, несъмнено, че ни подлагат на критика. Изкуството, изключително киното, няма кой знае какъв брой общо с политическата рецензия, за която говорите. Доброто кино може да бъде от Бразилия, от Германия, от България или от Румъния. Така че филмите би трябвало да бъдат оценени и подложени на критика като метод на художествено произведение, а не по различен метод.
" Меда или не чак толкоз оптимистично " е част от Балканския конкурс. Очаквахте ли тази номинация и гледахте ли някой от другите филми в състезанието?
Емануел: Надявахме се, че ще бъдем номинирани. Не сме съумели да гледаме други филми, знаем, че има още два румънски кино лентата на фестивала и се надявам, че някъде там ще има и премия. Надяваме се, че журито в София ще се впечатли от нашата история.
Мируна: Тъй като филмът имаше награди в Сараево, сме обнадеждени. Ние бихме желали да забележим всеки един от филмите, ще се постараем.
Да ви върна към кино лентата. Как подбрахте актьорите?
Емануел: Аз не върша кастинг. От самото начало би трябвало да знам кой ще играе и защото съм артист, това ми оказва помощ доста, тъй като съм снимал с тези хора, те са мои сътрудници. Трябва да знам кой ще бъде в ролята, тъй като пиша съответно за артиста. Една и съща роля не би паснала на вас двете, в случай че знам че вие ще играете и ви познавам, ще напиша точните думи, които ще ви подхождат. Имам проблем с актьорството, не обичам актьорите да играят, обичам да бъдат. Така че подготовките лишиха 5 месеца, с цел да се получат нещата естествено, ненавиждам да виждам актьорската игра. Това е извънредно мъчно за актьорския екип, защото върша 20, 30, 40 дубъла, само че желая да уловя точния миг. Много е мъчно, дали ще мигнеш два или три пъти – това има значение. Изключително съм деликатен към дребните неща. Трябва да имам цялостен надзор.
Мируна: Връщайки се към актьорите, най-дълго време лиши да намерим основната актриса.
Емануел: Да, ето тук към този момент имаше кастинг.
Мируна: Както се случа постоянно в живота, търсиш нещо на разнообразни места, в цялата страна и най-после се оказва, че е тъкмо до теб. Открихме, че актрисата, която избрахме, е доста близка до нас.
Емануел: Оказа се щерка на мой учител от учебно заведение и на една от актрисите във кино лентата. Търсих из цялата страна, по учебни заведения, школи, срещнахме се със стотици девойки и най-после я намерихме тъкмо до нас.
Интересно ми е по какъв начин стоят нещата с румънската аудитория. По какво си наподобява с българската?
Емануел: Не става дума за един и същи тип аудитория, само че има доста общи неща. Смятам, че фестивалните филми, да вземем за пример, се вършат с концепцията, че изкуството на киното се трансформира непрекъснато. Фестивалното кино е друго, в случай че не бяха фестивалите, Лан декор Триер нямаше да съществува. Авторското кино е доста друго. Ясудзиро Одзу не е имал своите фенове първоначално, нито пък Вернер Херцог, нито Райнер Вернер Фасбиндер. Авторското кино не се прави за развлечение, би трябвало да гледаш кино лентата, би трябвало да внимаваш, не може да отскачаш до тоалетната или за по цигара. Ако гледаш " Междузвездни войни ", можеш да си хапваш начос и това е окей. Разликата сред това да ядеш начос и пуканки е голяма, в случай че ядеш пуканки ти просто ги буташ в устата и гледаш, до момента в който в случай че ядеж начос, би трябвало да отклониш взор от екрана, с цел да не се накапеш. Смятам, че публиката би трябвало да разбере, че това изкуство би трябвало да се развива. Имаме потребност и от комерсиалното кино, само че би трябвало да запазим и художественото такова. Това се случва само посредством филмовите фестивали.
Казват, че киното в интернационален проект изживява тежки времена. Скандалите, раздрусали Холивуд в последната година, даже слабият интерес към тазгодишните " Оскар " -и...
Да, можем да кажем, че американското кино също е в рецесия. Тази година " Оскар " -ите имаха най-ниската гледаемост, откогато съществуват. Публиката не е глупава. Те не желаят да гледат лесни филми. Ако погледнем предишните " Оскар " -и, да, те са по-комерсиални от авторските, само че не са тъпи филми. Не са някакви тъпи дъвки за окото. Моето персонално мнение е, че би трябвало да внимаваме повече за публиката, да не я подценяваме. Кан, Берлин, Венеция, те се оправят отлично, само че " Оскар " -ите губят позиция.
Мируна: Споменахте свадите, мисля, че сме доста надалеч от това географски.
Емануел: Ти като цяло не си злоупотребявала с мен като продуцент... Няма да кажа #me too (бел. ред. - акция в Холивуд против половите посегателства).
Мируна: Чудесно е, че към момента можем да се пошегуваме с това, в случай че водихме този диалог там надали щеше да бъде допустимо. Да, майтапим се, само че това не означа, че нашето общество не би трябвало да бъде най-малко малко по-съзнателно за позицията и уважението, което би трябвало да отдаваме на дамите в каквото и да е сфера. Може би въпреки всичко имаме потребност от една такава вълна като me too, която не да ни удари, само че най-малко напълно лекичко да ни отрезви.
Интервю на Милена Славкова
Лентата на румънския режисьор Емануел Парву взе неотдавна премия на фестивала в Сараево за най-хубав режисьор и най-хубав артист (Шербан Павлу). Парву посети България, с цел да показа персонално кино лентата си, дружно с продуцента Мируна Береску .
Две от прожекциите минаха, а в този момент можете да гледате кино лентата на 19 март от 16:00 часа в кино " Люмиер Лидл ".
Защо режисьорът не прави кастинги, за наложените от Европейски Съюз стандарти, които постоянно за неразбираеми за елементарния човек, за свадите в Холивуд и други интерeсни тематики, четете в диалога на Actualno.com с Емануел Парву и Мируна Береску.
Били сте артист преди да се захванете с постановка. По-лесно ли е, когато сте били от другата страна на камерата?
Емануел: Много е друго. Сега разбирам по-добре и двете страни. Когато бях артист след първите 10, 20 дубъла, си мислех, че режисьорът е някакво куку. Сега изцяло го разбирам, тъй като аз върша по 60 дубъла.
Защо избрахте да разкажете тъкмо тази история в своя режисьорски дебют? Обикновено хората влагат доста персонални усеща в първия си филм.
Емануел: Това е доста персонална история. Попадна ми преди към 4 години. Историята на едно дете от дом ме впечатли в действителност доста. Решението беше мъчно, тъй като това дете беше момче и трябваше да реша дали да запазя историята за майка и наследник или да опиша за татко и щерка. Така че трябваше да го пренапиша.
Мируна: Това е моят продуцентски дебют. Съблюдавам процеса по основаването на историята още преди да се трансформира в такава. Така че съм проследила всички стъпки и стана напълно естествено да продуцирам кино лентата.
Обществото, в което живее Меда, основната героиня, е в спор. От какво е подбуден той – от балканските стандарти или пък от призрака на комунистическия режим?
Емануел: И двете. Мисля, че бедността, неналичието на пари – това е нещото, което прави хората в балканските страни доста гневни, само че в това време те не могат да изразят своя яд, по тази причина просто експлодират, когато имат тази опция. Ако се разноските в провинцията, в бедните общества, може да се усети техния вътрешен яд. Те са разочаровани, тъжни поради живота си, поради обществото, в което живеят, по тази причина че нямат пари. Повечето хора се разхождат в близост гледайки в земята, тъй като в случай че погледнеш някой инцидентно, това може от нищото да прерасне в спор.
Това може ли да се преглежда като конфликт сред Европейски Съюз и Балканите? Сякаш засягате това във кино лентата...
Емануел: Бедните общества – те действат по свои лични правила. Когато някой тръгне към огромния град, това е на 1, 2 дни разстояние. Така че въобще не ги интересуват европейските правила, те имат свои лични и множеството не са писани. Не можеш да прескочиш разпоредбите на общността, тъй като ще бъдеш осъден по незнаен метод.
Знаете ли, имаме една смешка с другари – Европа подлага на критика Румъния и България, само че награждава филмите й.
Мируна: Да, несъмнено, че ни подлагат на критика. Изкуството, изключително киното, няма кой знае какъв брой общо с политическата рецензия, за която говорите. Доброто кино може да бъде от Бразилия, от Германия, от България или от Румъния. Така че филмите би трябвало да бъдат оценени и подложени на критика като метод на художествено произведение, а не по различен метод.
" Меда или не чак толкоз оптимистично " е част от Балканския конкурс. Очаквахте ли тази номинация и гледахте ли някой от другите филми в състезанието?
Емануел: Надявахме се, че ще бъдем номинирани. Не сме съумели да гледаме други филми, знаем, че има още два румънски кино лентата на фестивала и се надявам, че някъде там ще има и премия. Надяваме се, че журито в София ще се впечатли от нашата история.
Мируна: Тъй като филмът имаше награди в Сараево, сме обнадеждени. Ние бихме желали да забележим всеки един от филмите, ще се постараем.
Да ви върна към кино лентата. Как подбрахте актьорите?
Емануел: Аз не върша кастинг. От самото начало би трябвало да знам кой ще играе и защото съм артист, това ми оказва помощ доста, тъй като съм снимал с тези хора, те са мои сътрудници. Трябва да знам кой ще бъде в ролята, тъй като пиша съответно за артиста. Една и съща роля не би паснала на вас двете, в случай че знам че вие ще играете и ви познавам, ще напиша точните думи, които ще ви подхождат. Имам проблем с актьорството, не обичам актьорите да играят, обичам да бъдат. Така че подготовките лишиха 5 месеца, с цел да се получат нещата естествено, ненавиждам да виждам актьорската игра. Това е извънредно мъчно за актьорския екип, защото върша 20, 30, 40 дубъла, само че желая да уловя точния миг. Много е мъчно, дали ще мигнеш два или три пъти – това има значение. Изключително съм деликатен към дребните неща. Трябва да имам цялостен надзор.
Мируна: Връщайки се към актьорите, най-дълго време лиши да намерим основната актриса.
Емануел: Да, ето тук към този момент имаше кастинг.
Мируна: Както се случа постоянно в живота, търсиш нещо на разнообразни места, в цялата страна и най-после се оказва, че е тъкмо до теб. Открихме, че актрисата, която избрахме, е доста близка до нас.
Емануел: Оказа се щерка на мой учител от учебно заведение и на една от актрисите във кино лентата. Търсих из цялата страна, по учебни заведения, школи, срещнахме се със стотици девойки и най-после я намерихме тъкмо до нас.
Интересно ми е по какъв начин стоят нещата с румънската аудитория. По какво си наподобява с българската?
Емануел: Не става дума за един и същи тип аудитория, само че има доста общи неща. Смятам, че фестивалните филми, да вземем за пример, се вършат с концепцията, че изкуството на киното се трансформира непрекъснато. Фестивалното кино е друго, в случай че не бяха фестивалите, Лан декор Триер нямаше да съществува. Авторското кино е доста друго. Ясудзиро Одзу не е имал своите фенове първоначално, нито пък Вернер Херцог, нито Райнер Вернер Фасбиндер. Авторското кино не се прави за развлечение, би трябвало да гледаш кино лентата, би трябвало да внимаваш, не може да отскачаш до тоалетната или за по цигара. Ако гледаш " Междузвездни войни ", можеш да си хапваш начос и това е окей. Разликата сред това да ядеш начос и пуканки е голяма, в случай че ядеш пуканки ти просто ги буташ в устата и гледаш, до момента в който в случай че ядеж начос, би трябвало да отклониш взор от екрана, с цел да не се накапеш. Смятам, че публиката би трябвало да разбере, че това изкуство би трябвало да се развива. Имаме потребност и от комерсиалното кино, само че би трябвало да запазим и художественото такова. Това се случва само посредством филмовите фестивали.
Казват, че киното в интернационален проект изживява тежки времена. Скандалите, раздрусали Холивуд в последната година, даже слабият интерес към тазгодишните " Оскар " -и...
Да, можем да кажем, че американското кино също е в рецесия. Тази година " Оскар " -ите имаха най-ниската гледаемост, откогато съществуват. Публиката не е глупава. Те не желаят да гледат лесни филми. Ако погледнем предишните " Оскар " -и, да, те са по-комерсиални от авторските, само че не са тъпи филми. Не са някакви тъпи дъвки за окото. Моето персонално мнение е, че би трябвало да внимаваме повече за публиката, да не я подценяваме. Кан, Берлин, Венеция, те се оправят отлично, само че " Оскар " -ите губят позиция.
Мируна: Споменахте свадите, мисля, че сме доста надалеч от това географски.
Емануел: Ти като цяло не си злоупотребявала с мен като продуцент... Няма да кажа #me too (бел. ред. - акция в Холивуд против половите посегателства).
Мируна: Чудесно е, че към момента можем да се пошегуваме с това, в случай че водихме този диалог там надали щеше да бъде допустимо. Да, майтапим се, само че това не означа, че нашето общество не би трябвало да бъде най-малко малко по-съзнателно за позицията и уважението, което би трябвало да отдаваме на дамите в каквото и да е сфера. Може би въпреки всичко имаме потребност от една такава вълна като me too, която не да ни удари, само че най-малко напълно лекичко да ни отрезви.
Интервю на Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ