Мечтата на политическия ортодокс се сбъдна. За първи път от

Мечтата на политическия ортодокс се сбъдна. За първи път от 10 ноември 1989 година насам на политическата сцена се появи в действителност антисистемен състезател. По остарял национален бит обаче в ложите са се настанили две категории " фенове ".

Едните, които завиждат и заради тази причина се мъчат да го изкарат злощастник, инцидентно попаднал в " двореца " чалгар, простак, депесарска подлога и какво ли не още. Само дето не се сетиха за едно паметно заглавие отпреди 20 години, тиражирано в един тривиален парцал, очевидно след привършване на всички останали " причини " против него: " А Слави е с пластмасова глава! " Или нещо съвсем същото.

Втората категория " посрещачи " се оказаха най-обикновени болшевики, робуващи на лениновата максима " Който не е с нас е срещу нас! " Те също не стопираха да сипят " мъдрости ", само че някак по-елегантно, като че ли го постановяваха с мекия каиш: " Не се прави по този начин момче! ", " Ако искаш да ти отворим, на първо време помоли! ", " Защо влизаш в огромната политика без авансово съгласувана стратегия! ", " Не желаеме да сменяме джипката с фейсбук! " и така нататък



Проектът за държавно управление, разгласен от водача на " ИТН ", се сблъска с яд и бе отритнат от посочените за съответни сътрудници - " Демократична България " и " Изправи се, мутри вън ". Но отвън политическите игри, които неизбежно ще се разиграват пред очите ни в идващите седмици, Трифонов показа едвам два целта, които имат някакво отношение към финансовата и икономическата система на страната. И това бе една от грешкитe, които той позволи в деня след предварителните парламентарни избори, на които изгря като първа политическа мощ, прекъсвайки хегемонията на ГЕРБ и Бойко Борисов.  



Кръгла маса на тематика „ Автомагистрала „ Рила “ – съгласуваност, коридори, вероятности “ провеждат в сряда, 14 юли, Форумът за Балкански превоз и инфраструктура и Научно-техническия съюз по превоза. Целта е привличане на внимание на ръководещите и обществото към един план, с чието осъществяване биха могли да се решат огромна част от проблемите на тежкия авто трафик и екологията на столицата и Софийското поле.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов наподобява ликуващ и удовлетворен. За разлика от предходния път - след вота на 4 април, когато не съумя да направи кабинет, въпреки да беше първа политическа мощ. Генератор на положителното му въодушевление е нежеланието на Слави Трифонов да се коалира с останалите партии на митинга, както и тяхното отвращение да го поддържат подобен, какъвто си е.



Борбата против корупцията и мафиотизирането на страната продължава да наподобява на зле скалъпен  сериал с престъпен отенък. Уж всички се борят, само че забележими резултати няма. Тъкмо противоположното - колкото повече стават дейните борци против мафията, толкоз повече мъглата към кръстниците й и изпълнителите им в държавната власт се сгъстява.

Крайният резултат се вижда през днешния ден: сякаш всички знаем всичко за всички, само че пристигна ли време да приказваме с имена, дати и обстоятелства - внезапно се оказва, че знаем нещата оттук-оттам и по тази причина не споделяме нищо съответно. Или пък ни е боязън да не се вкараме в някой филм дето не сме гледали...



Слави, към този момент господин Трифонов, раздруса политическата система като крайпътна джанка, както би се изразил той. Кабинетът, препоръчан без време, нарушава естествения парламентарен развой. Но в неговия състав надали можем да спорен някоя кандидатура. Защото хората там нямат в CV-етикета си рубрика " Начин на приложимост ". Дори са приятни, тъй като са млади и ги подозираме във визионерство. 



Започва да се разсейва мракът, изскачат всякакви сделки, явно е, че картината има и втори проект. Докато ние сме дали своят вот за забележимия проект А, са съществували Б, В и т. н.  Илиян Василев пред „ БАНКЕРЪ “



Този текст е отдаден на (не)способността на днешните български политици да водят разговор и на пристрастеността им към безсмислени и несъответстващи монолози. Проблемът не е от през днешния ден, само че придобива изключително значение в създалата се след предварителните избори конюнктура. Но, преди да обсъдим недостига на диалогичност, дано очертаем в резюме най-важните особености на резултатите от изборите.



Силите на служебното държавно управление не стигнаха да се оправи с всички зулуми на неговите прародители. Тежката (и добре платена) държавна администрация, вярна на остарялото ръководство, нямаше желание да се съобщи без пердах. Началниците на държавни сдружения гневно бранеха „ канчето “ си при всеки опит да бъдат отстранени.