Мечка Гризли
Мечките гризли са подвид на кафявата мечка пребиваваща в Северна Америка. Те са измежду най-големите всеядни бозайници достигащи височина 90-120 см, когато са стъпили на 4 крайници, и до 2.8 м, когато са изправени на задните си крайници. На тегло могат да доближат до 360 кг. Опашките им са с дължина към 65 до 210 мм. Те могат да живеят към 25-30 години в дивата природа и към 40 в следена среда.
Мечките гризли имат леко вдлъбнато лице, къси и заоблени уши, както и характерна подутина на врата. Цветът на козината им варира от белезникаво, съвсем бяло, до мрачно кафяво. Думата гризли е употребена по-скоро описателно за типа им защото значи набраздено със сиво, тъкмо като козината им. Козината на множеството мечки гризли има един цвят по тялото и много по-светъл цвят по раменете и гърба.
Местообитание на мечки гризли
Мечките гризли обичат отворени пространства като тундра, високопланински ливади и брегови линии. Понастоящем те се срещат основно в Аляска и Канада, само че има и няколко по-малки групи по на юг в щати като Монтана, Уайоминг и Айдахо.
Според организацията Защитници на Дивата Природа, в миналото мечките гризли в северна Америка са наброявали 50 000. В момента към 1500 гризлита населяват долните 48 щата и към 31 000 хиляди има в Аляска.
Хранене на мечка гризли
Мечките гризли са всеядни, което ще рече, че обичат да ядат както месо, по този начин и растителност. Най-често си хапват плодове, ядки, листа, горски плодове, корени и животни. Другите животни, които се трансформират в храна на мечка гризли, могат да варират от гризачи до цялостен лос, защото мечките гризли са на върха на хранителната верига в средата си.
Те са и извънредно ловки и положителни плувци, което им оказва помощ в хващането на риба, която е измежду най-любимите им храни. По време на миграцията на сьомгите за лятото нагоре по реката, една мечка може да изяде приблизително до 25 риби дневно.
Поведение на мечка гризли
Като цяло мечките гризли живеят насаме, само че понякога се събират дружно (извън сезона на размножаване) и просто стоят, без да споделят доста между тях.
Интересно в държанието на мъжките мечки гризли е, че имат навика да търкат гърбовете си в кората на дървета, само че не тъй като ги сърби, а със напълно друга цел. Този жест е по-скоро за връзка посред им, защото те рядко се срещат едни други. Когато вършат това, те оставят миризмата си по кората. Според учени по този метод мъжките мечки се опознават, което им оказва помощ да избегнат спречквания, когато стартират да си търсят женска.
Най-голямото събиране на мечки е видяно по време на придвижването на рибите сьомга по реката в Аляска. Когато сьомгите мигрират нагоре по реката за лятото, мечките гризли се събират дружно за лов. Мазнината в тези риби им оказва помощ да натрупат подкожна лой, която ще им е потребност за интервала на хибернация. Самата хибернация може да продължи 4 до 6 месеца. През това време мечките нямат потребност от храна, защото тялото им изразходва насъбраното през месеците преди този момент.
Когато не хибернират, мечките гризли обичат да прекарват дните си ловувайки, само че в случай че виждат хора в близост, избират да излизат да ловуват нощем. Повечето мечки гризли са най-активни рано заран и по здрач.
Размножаване на мечки гризли
Сезонът на размножаване при мечките гризли е от май до юли. Оплодените яйца стартират да се развиват, само че имплантацията им в матката нормално се забавя до ноември, когато женската стартира хибернацията. След гестационен интервал, който трае 6 до 8 седмици, женската ражда нормално 2-3 дребни.
Интересен факт за мечките гризли е, че те се развъждат извънредно рядко. За 10 години един млад мъжки и една женска могат да усилят броя на мечките гризли едвам с 8 броя (ако никоя от тях не почине през това време). В съпоставяне с тях, да вземем за пример, белоопашатият елен може да създаде над 1 400 потомци за 10 години.
Мъжките и женските мечки гризли могат да прекарат дни ухажвайки се един различен преди чифтосване. Първоначално мъжкия любовник наблюдава бъдещата си половинка отдалеко, душейки местата, на които е лежала, както и следите от урина, с цел да проучва какъв брой разгонена е тя. Понякога първоначално тя може да се дърпа, карайки го да се бори за вниманието ѝ, само че в следствие ще му разреши да се приближи повече и повече. Ако тя се опасява - мъжките човеци въпреки всичко са по-големи и надлежно по-опасни - тя може да го нападне или да го удари с лапата си, изключително в случай че ѝ е за първи път. Мъжките рядко отвръщат и търпеливо чакат. Когато най-сетне осъществят контакт, мечките гризли се търкат едни в други и захапват леко главата или шията на другия - от време на време даже се борят.
Въпреки че женската е разгонена в продължение на няколко седмици, тя разрешава на мъжкия да я яхне единствено когато е най-възприемчива - през интервала от три до пет дни в средата на цикъла на еструса. По време на чифтосването мъжките и женските стават съвсем неразделни и се чифтосват неведнъж. Самият сексуален акт се повтаря доста пъти дневно, всеки от които лишава единствено няколко секунди, само че двойките постоянно остават залепени един за различен до идващия рунд. Съвкуплението им може да продължи 20-30 минути, а от време на време даже и час.
Понякога една женска може да бъде ухажвана от повече от един мъжки. Ако втори мъжки дойде по време на ухажването двамата мъжки могат да се сбият за правото да я оплодят.
Отглеждане на мечка гризли
Малките мечета се раждат без четина, слепи и безпомощни, и тежат едвам 340-680 грама. Майката продължава да хибернира за още няколко месеца след раждането им, като през това време те си сучат и си играят, макар че са слепи.
След към 6 седмици те проглеждат, а до пролетта козината и зъбите им са пораснали. Когато стигнат 18-20 месеца майката отбива мечетата, а когато доближат 2-3 годишна възраст те са подготвени да се отделят изцяло от нея.
По-късно, когато станат на 4-6 години, мечетата навлизат в зрелост и могат на собствен ред да се развъждат.
Заплахи и запазване на мечка гризли
Според Международния съюз за запазване на природата (IUCN) кафявите мечки гризли не са под опасност да се трансфорат в заплашен тип. Въпреки това съюза няма по какъв начин да дефинира точния им брой.
Конфликтът с хора е една от главните закани, пред които са изправени мечките гризли сега. Понякога те могат да влязат в обитаеми региони в търсене на храна или хабитат, при което постоянно биват считани за опасност и убивани. Ловът на мечки даже е позволен в Канада, Аляска и в този момент и отвън националния парк Йелоустоун.
Климатичните промени също съставляват възходяща опасност за популациите от мечки, тъй като се отразяват върху източника им на храна, която е от извънредно огромна значение за процеса на хибернация. Тъй като тялото им разчита на натрупването на мазнини през топлите месеци, при липса на задоволително храна те няма да могат да прекарат задоволително дълго в хибернация, което постоянно може да приключи със гибел от апетит.
Интересни обстоятелства за мечка гризли
- Ноктите на мечките гризли могат да стигнат до 10 см - междинната дължина на един човешки пръст.
- Издатината на врата на мечките гризли съставлява огромен мускул, който употребяват, с цел да движат предните си крайници. Той е нужен защото те прекарват голяма част от времето си дълбаейки в търсене на храна, а зимата - в подготвяне на бърлога.
- Мечките гризли могат да ядат до 40 кг дневно.
- Мечките гризли са отлични бегачи - могат да доближат до 30 км/ч.
