*** майка ти има навика да изсипва отгоре ти повече

***
майка ти
има навика да
изсипва от горната страна ти повече обич
в сравнение с можеш да носиш
татко ти постоянно отсъства
ти си война
граница сред две страни
почтена жертва
парадоксът който ги събира двете
и по едно и също време ги разделя
***
той прошепва обичам те
единствено когато плъзва ръцете си
под ластика на
бельото ти

това е моментът в който би трябвало
да осъзнаеш разликата
сред желанието и потребността
може да желаеш това момче
само че сигурно
нямаш потребност от него

уверена съм че съм те превъзмогнала. толкоз съм сигурна че има утрини когато се разсънвам с усмивка на лицето и ръце притиснати една о друга в признателност на вселената че те е изсмукала от мен. благодаря на бога се провиквам. популярност богу че си потегли. не бих била империята която съм през днешния ден в случай че ти бе останал.
само че от време на време.
от време на време има нощи в които си представям какво бих направила в случай че ти се върнеш. по какъв начин в случай че влезеш в стаята в същата секунда всяко извънредно нещо което в миналото си правил ще изхвърчи през най-близкия прозорец и цялата обич ще се възвърне. ще се излее през очите ми като че ли в никакъв случай не си е тръгвала. като че ли се е упражнявала да бъде тиха през всичкото това време с цел да приветства завършването ти с такава мощ. може ли някой да ми изясни по какъв начин. по какъв начин даже когато любовта си потегля. тя не те напуща. по какъв начин даже когато съм отминала толкоз надалеч след теб. отново толкоз безпомощно се връщам.

***
да не си намерения че съм град
задоволително огромен за бягство през уикенда
аз съм дребното градче в полите му
това за което не си и чувал
а постоянно минаваш през него
тук няма неонови светлини
нито небостъргачи или скулптури
само че има гръмотевици
аз карам мостовете да треперят
аз не съм бързата храна която купуваш на улицата а домакински конфитюр
толкоз гъст че да изтрие загатна за най-сладкото
което устните ти ще допрян
не съм полицейските сирени
а пукотът на огъня в камината
ще те изгоря а ти отново
няма да отместиш взор
тъй като ще наподобявам толкоз красива когато го направя
че руменината ще обагри бузите ти
аз не съм хотелска стая аз съм дом
не съм чашата с уиски която искаш
а водата от която имаш потребност
не идвай при мен със своите упования
и не се опитвай да ме превърнеш във почивка