Да усещаш чуждата болка от разстояние
Майка написа писмо на своята щерка. Внезапно ръката ѝ трепва и тя изпуска химикалката. След по-малко от час схваща, че щерка ѝ е получила съществено изгаряне на дясната ръка, разливайки киселина в лабораторията.
Семейство живее на плантация в региона на Ню Йорк. Една заран при всички осем членове на това семейство без значение един от различен поражда неприятно предусещане до степен никой от тях да не може да работи. След това се оказва, че един от членовете на фамилията е умрял при злополука в Мичиган.
Жена усеща болежка в гърдите си и споделя, че нейната сестра се усеща зле. По-късно схваща, че сестра ѝ е починала в злополука, а гръдният ѝ панер е смачкан от кормилото.
В тези истории не става дума за елементарна емпатия. В тях един човек усеща болката на собствен непосредствен от разстояние , без да знае, че той страда.
„ Дори в случай че такова събитие се случва сред майка и дете, то излиза отвън рамките на елементарната майчинска вътрешен глас “, споделя Майкъл Хавер, откривател, който се занимава с проучване на връзката сред тялото и разсъдъка . Съвместно с доктор Марк Микоци той е написал книгата „ Духовна анатомия на страстите: връзка сред сетивата, мозъка, тялото и шестото възприятие “.
Д-р Лари Доси назовава сходни прекарвания телесоматични феномени . Думата „ телесоматичен “ в превод има в основата си корените „ тяло “ и „ разстояние “. В книгата „ Да излекуваш разсъдъка “ той написа, че сходни феномени в множеството случаи са позитивни.
Жена усеща дефицит на въздух и усеща, че детето ѝ се дави. Тя тича към басейна и съумява да го избави. Но от време на време това може да е разрушително. Например боец се лишава от крайник, а кракът на неговата обичана се сковава без забележима причина.
Първите две истории са разказани в книгите на Доси „ Изцеление отвън тялото “ и „ Преосмисляне на медицината “. Третият случай е разказан от доктор Ян Стивънсън, някогашен началник на отделението по психиатрия в здравната школа на Вирджинския университет, и е представен от доктор Хавер.
„ Тези неща не могат да се случат в лаборатория или по наша команда – споделя доктор Доси, основен доктор на медицинския център на болничното заведение в Далас. И въпреки всичко това събитие притегля вниманието по други аргументи, отбелязва той. – Първо, това е доста публикувано събитие ; за последните няколко десетилетия са закрепени стотици сходни случаи, някои от тях са разказани в медицинските издания.
Второ, тези случаи имат ясна причинност . Те постоянно се случват сред хора, които са обединени от прочувствено близки връзки: деца, родители, братя и сестри, съпрузи, любовници. “
„ Най-невероятното във всичко това е ролята на страстите – написа Хавер в писмо до The Epoch Times. – Изглежда, озарението, което проблясва в нашето схващане в тези случаи, постоянно е обвързвано с дълбоки усеща, с близостта на някого . Почти постоянно това е член на фамилията, непосредствен другар или домакински любим. “
Психиатърът доктор Бърнард Бейтман персонално се е сблъскал с този феномен. Неговият татко, който живеел на 1000 километра от своя наследник, бил на смъртно легло. Д-р Бейтман почнал да се задушава без всевъзможни забележими аргументи. След това схванал, че татко му е почнал да се задушава почти по същото време.
Д-р Бейтман е учил в Йейлския медицински институт, повишавал е подготовка в региона на психиатрията в Станфорд и е бил началник на отделението по психиатрия в университета на Мисури. Бейтман е създател на нова дисциплинираност – просвета на съвпаденията .
Първата крачка към основаването на явен способ за проучвания е класификацията. Една от категориите съвпадения е синхроничността . Синхропатията е особена вариация на синхроничността – един човек усеща тежкото прекарване на различен човек от разстояние.
Синхроничността безусловно значи „ взаимно по едно и също време придвижване “. Д-р Бейтман разказва този вид съвпадения като „ изненадата, зараждаща, когато външно събитие е отразило появилата се в главата мисъл, въпреки сред тях да няма директна следствена връзка “.
Бейтман е издигнал хипотезата за съществуването на психосфера .
„ Психосферата е нещо сходно на атмосферата, тя ни заобикаля и се движи динамично. Ние вдишваме О2, азот и въздушни изпарения, поучаваме енергийна информация от психосферата и изпускаме енергийна информация в психосферата. Нашите мисли и страсти внасят принос в психосферата, а психосферата на собствен ред въздейства на нашите мисли и страсти. “
Той счита, че хората имат физическа сила, и се интересува от опцията за проучване на рецепторите, с чиято помощ можем да възприемаме тази сила. По подробна информация можете да откриете в публикацията „ В търсене на научно пояснение на аурата “.
Хавер изяснява, че ветеринарят Майкъл Фокс е основал термина емпатосфера . Фокс разказва емпатосферата като „ универсално пространство отвън времето и Космоса, където съществуват възприятията “.
„ Подозирам, че тялото и разсъдъкът са единни, а страстите се явяват медиатори за тяхното взаимоотношение – споделя Хавер. – Емпатосферата може да ни разреши да почувстваме другия човек, изключително когато се намираме в стресово положение. Това се отнася най-много за близки връзки и роднински връзки. “
