В разговор с руски държавни медии, заместник-председателят на Съвета за

В диалог с съветски държавни медии, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев неотдавна акцентира значимостта на нуклеарния възпиращ фактор на страната за гарантиране на нейното продължаващо битие във време на възходящи закани от западния свят. „ Без нуклеарни оръжия е изцяло допустимо нашата страна към този момент да не съществува. Независимо дали това е Съветският съюз тогава или Русия през днешния ден “, означи той, като в същото време предвижда нова епоха на разпространяване на нуклеарни оръжия и по-нататъшна ескалация на конкуренцията в нуклеарното въоръжаване сред Русия и Западния блок. Изявлението му идва след многочислени подмятания от западни анализатори и публични лица за обстоятелството, че в случай че Русия не е разполагала с кадърен нуклеарен възпиращ фактор, евентуално е щяла да бъде обект на групова офанзива от членовете на НАТО, написа военното издание. 

През ноември 2024 година основният ръководител на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер акцентира основната роля, която играят нуклеарните сили на Русия за възпирането на западния свят от започване на открит спор непосредствено с Москва. Той съобщи, че нуклеарният боеприпас на Русия е централният фактор, който я отличава от талибаните в Афганистан във връзка с способността ѝ да се бори със силите на НАТО. „ Абсолютно сигурен съм, че в случай че руснаците нямаха нуклеарни оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгонваме “, добави той. Година по-късно, през ноември 2025 година, някогашният общоприет секретар на НАТО Йенс Столтенберг удостовери, че неприемливият риск от открит спор с нуклеарно въоръжена Русия е главният фактор, който пречи на страните от Западния блок да се намесят по-директно в украинския спектакъл на военните дейности против Русия. Той напомни, че след ескалацията на военните дейности сред Русия и Украйна до пълномащабна война през февруари 2022 година, членовете на НАТО взеха две основни решения по време на среща в Брюксел. „ Едното беше да засилим поддръжката си за Украйна, както направихме. Другото беше да създадем каквото можем, с цел да предотвратим ескалацията на тази война оттатък Украйна и превръщането ѝ в пълномащабна война сред Русия и НАТО “, сподели той. Тогавашният президент на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи по това време, че „ няма да рискуваме трета международна война за Украйна “.

Руският нуклеарен капацитет за въздържане закупи ново значение след разпадането на Съветския съюз и рисковия крах на индустриалната база, софтуерния бранш и стандартните военни благоприятни условия на Русия, като нуклеарният боеприпас ѝ разрешава асиметрично да противодейства на по-големите сили на Западния блок, ситуирани против нея в Източна Европа, Арктика и Източна Азия. В контраст на нуклеарните сили на Русия, номинираният за ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете Дан Кейн съобщи на 1 април 2025 година, че Съединените щати са подготвени да обмислят сключването на съглашения за шерване на нуклеарни оръжия с повече от съдружниците на страната от НАТО. „ От военна позиция, разширението на присъединяване на съдружниците от НАТО в задачата за нуклеарно въздържане в някакъв потенциал би подобрило гъвкавостта, оцеляването и военните качества. Ако бъда доказан, ще работя... за оценка на разходите/ползите от сходно решение “, добави той. Вече има съглашения за шерване на нуклеарни оръжия, които разрешават на английски, немски, холандски, турски, белгийски и италиански изтребители да доставят американски нуклеарни бомби B61 против съветски цели. 

Въпреки опасенията по отношение на опциите на съветските нуклеарни сили, европейските страни са мощно склонни да усилят директното военно присъединяване в продължаващата руско-украинска война и играят водеща роля в лобирането пред Вашингтон за увеличение на доставките на оръжие. Френският президент Еманюел Макрон неведнъж е  заявявал  , че по-голямо разполагане на сухопътни сили в Украйна не е изключено като част от политиката „ да се направи всичко належащо, с цел да се предотврати спечелването на тази война от страна на Русия “, като френското държавно управление е почнало да обмисля разновидности за разполагане на огромни сухопътни сили в Украйна от юни 2023 година Призиви за разглеждане на такива разновидности  са отправени  от персони като естонския министър-председател Кая Калас, полския външен министър Радослав Сикорски, литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис и финландския външен министър Елина Валтонен, наред с други. През октомври 2025 година командирът на френските сухопътни сили военачалник Пиер Шил  обеща, че страната ще бъде подготвена да разположи сухопътни сили в Украйна през 2026 година, в случай че е належащо. Очаква се сходни апели да се засилят, защото украинските сили не престават да понасят  непоносими загуби  на фронтовата линия.