С упоритост и голямо сърце. Джил и Сейди, които знаят от какво се нуждаят децата бежанци
Майка и щерка работят като учителки във Англия, само че вземат решение да се реалокират в България. Тук основават учебно заведение, което години наред оказва помощ на деца бежанци. Наскоро Джил и Сейди Клазби бяха наградени от крал Чарлз Трети. Те са героини на рубриката Човек на деня на Свободна Европа.
Две британки са отличени за изключителни достижения, които могат да служат за образец. Джил Клазби и Сейди Клазби – Джаръс близо 10 години управляват в бежанския лагер в Харманли .
В края на предходната година крал Чарлз Трети ги удостои със званието Почетен член на Ордена на Британската империя за забележителния им принос към филантропичната поддръжка за децата бежанци.
Доброволките работят в най-големия бежански лагер в България без непозната финансова помощ. Училището им занимава деца бежанци сред 4 и 14 години. Всички те са претърпели контузии и инциденти, по тази причина лечебната игра е значим детайл от образователните занимания, споделят двете дами.
Джил и Сейди са майка и щерка. Те са приключили предучилищна и начална учебна педагогика, т.е. изцяло готови са и образоват децата по математика, естествени науки, изкуство и британски език. По думите им изключително значими са обаче напъните им да оказват помощ на децата да се развият личностно, прочувствено и обществено. Чрез игра.
" Имали сме деца, на които ужасът е просто изписан на личицата им. И шест месеца по-късно от него няма и диря. И за мен, и за Сейди това е доста по-важно от преподаването на география, химия или каквото и да е ", споделя Джил пред доброволческата през 2015 година В учебното заведение всички я назовават " мама Джил ".
Но по какъв начин стартира всичко?
" Преместих се от Обединеното кралство в България година преди сирийската бежанска рецесия. Ранно пенсиониране ", споделя пред Свободна Европа Джил, която е работела като учителка и в родината си.
Купуват си къща в село покрай Харманли, където през 2013 година са настанени хиляди бежанци.
" С една българка започнахме да се опитваме да нахраним и облечем всички ", продължава тя.
В лагера изискванията са мизерни - занапред се инсталират порти и прозорци, няма течаща вода и ток.
" Когато нещата леко се успокоиха, помолих шефа на лагера за стая за децата. "
Така през 2014 година в бежанския лагер стартира да работи Училището за игра на Джил. Тя го построява със лични средства, без да получи помощ от институции.
" Искахме това място да бъде като дома им. Да има тв приемник, игри, боички, музика ".
Скоро към нея се причислява и щерка ѝ Сейди, която оставя работата си като учителка във Англия. Тя основава страница във Facebook, която скоро намира хиляда почитатели.
Училището на Джил и Сейди среща поддръжка от донори, в това число финансова, което оказва помощ на двете дами да продължат работата си.
Училището затваря преди няколко месеца, откакто Сейди взема решение да се върне във Англия, с цел да получи там 3-годишната ѝ щерка образованието си. Именно в лагера тя среща любовта и бъдещия си брачен партньор - емигрант от Сирия.
" Аз към момента пребивавам в България, въпреки че към този момент не пребивавам покрай лагера ", споделя Джил.
След закриването на учебното заведение, всички играчки и средства са дадени на неправителствената организация " Каритас ", която поддържа уязвими групи хора. Нейни доброволци не престават заниманията с децата бежанци в Харманли.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Две британки са отличени за изключителни достижения, които могат да служат за образец. Джил Клазби и Сейди Клазби – Джаръс близо 10 години управляват в бежанския лагер в Харманли .
В края на предходната година крал Чарлз Трети ги удостои със званието Почетен член на Ордена на Британската империя за забележителния им принос към филантропичната поддръжка за децата бежанци.
Доброволките работят в най-големия бежански лагер в България без непозната финансова помощ. Училището им занимава деца бежанци сред 4 и 14 години. Всички те са претърпели контузии и инциденти, по тази причина лечебната игра е значим детайл от образователните занимания, споделят двете дами.
Джил и Сейди са майка и щерка. Те са приключили предучилищна и начална учебна педагогика, т.е. изцяло готови са и образоват децата по математика, естествени науки, изкуство и британски език. По думите им изключително значими са обаче напъните им да оказват помощ на децата да се развият личностно, прочувствено и обществено. Чрез игра.
" Имали сме деца, на които ужасът е просто изписан на личицата им. И шест месеца по-късно от него няма и диря. И за мен, и за Сейди това е доста по-важно от преподаването на география, химия или каквото и да е ", споделя Джил пред доброволческата през 2015 година В учебното заведение всички я назовават " мама Джил ".
Но по какъв начин стартира всичко?
" Преместих се от Обединеното кралство в България година преди сирийската бежанска рецесия. Ранно пенсиониране ", споделя пред Свободна Европа Джил, която е работела като учителка и в родината си.
Купуват си къща в село покрай Харманли, където през 2013 година са настанени хиляди бежанци.
" С една българка започнахме да се опитваме да нахраним и облечем всички ", продължава тя.
В лагера изискванията са мизерни - занапред се инсталират порти и прозорци, няма течаща вода и ток.
" Когато нещата леко се успокоиха, помолих шефа на лагера за стая за децата. "
Така през 2014 година в бежанския лагер стартира да работи Училището за игра на Джил. Тя го построява със лични средства, без да получи помощ от институции.
" Искахме това място да бъде като дома им. Да има тв приемник, игри, боички, музика ".
Скоро към нея се причислява и щерка ѝ Сейди, която оставя работата си като учителка във Англия. Тя основава страница във Facebook, която скоро намира хиляда почитатели.
Училището на Джил и Сейди среща поддръжка от донори, в това число финансова, което оказва помощ на двете дами да продължат работата си.
Училището затваря преди няколко месеца, откакто Сейди взема решение да се върне във Англия, с цел да получи там 3-годишната ѝ щерка образованието си. Именно в лагера тя среща любовта и бъдещия си брачен партньор - емигрант от Сирия.
" Аз към момента пребивавам в България, въпреки че към този момент не пребивавам покрай лагера ", споделя Джил.
След закриването на учебното заведение, всички играчки и средства са дадени на неправителствената организация " Каритас ", която поддържа уязвими групи хора. Нейни доброволци не престават заниманията с децата бежанци в Харманли.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ