Мая Манолова Мнозинството от широката общественост и експертите у нас

Мая Манолова

Мнозинството от необятната общност и специалистите у нас поддържат основаването на закон за така наречен персонален банкрут, с цел да се контролират по-рационално връзките сред кредитори и длъжници. " За " въвеждането на сходен институт са 82% от необятната общност, специалистите и заинтригуваните страни, сочи социологическо изследване, направено в интервала от 15 февруари до 15 март 2018 година от организация " Глобал метрикс " по поръчка на Българския институт за правни начинания.

Изследването бе показано в наличието на омбудсмана Мая Манолова, която от своя страна разви концепцията си за възможен закон за несъстоятелността на физическите лица. Миналата година около измененията в Гражданския процесуален кодекс ГЕРБ внесе законови промени за въвеждане на 10-годишна безспорна отминалост като опция на персоналния банкрут, само че в последна сметка партията се отхвърли от концепцията си, тъй като тя не срещна поддръжката на научната общественост.

България е единствената страна в Европейски Съюз, в която няма правна уредба на банкрута на физически лица, уточни Манолова.

Подкрепата за опрощаване на задълженията е ниска

И въпреки възможен закон за персоналния банкрут да среща обществена поддръжка, измежду обществеността, специалистите и заинтригуваните страни има разминавания по основни въпроси като да вземем за пример опрощаването на задълженията.

" И при жителите, и при специалистите главният акцент е основаване на по-строга нормативна уредба, която да има резултат, от една страна, в предварителна защита на злоупотребите, а, от друга, да образува по-отговорно държание ", считат от Българския институт за правни начинания. Според организацията значимата част от бъдещия закон е процедурата, която би трябвало да дава опция на ново начало за длъжника – възстановителен проект, преструктуриране на задълженията, тъй че част от тях да продължат да се заплащат, опция за законна работа, ограничение на кредитирането за прочут интервал от време и други

В същото време поддръжката за опростяване на отговорности е ниска и визира тази част от тях, която е подбудена от спомагателни такси, наказателни лихви и други Едва 36% от хората са съгласни част от задълженията да се опрощават, изключително тези, свързани с наказателни такси. На същото мнение са единствено 27% от специалистите. Въпреки това в концепцията на омбудсмана Мая Манолова е включено отчасти опрощаване на отговорностите.

Малка част от интервюираните са съгласни с предлагането на лица, които са изпаднали в персонален банкрут да бъдат предоставяни обществени помощи, до момента в който подобрят обстановката си (20%), или да им бъде банален остатъкът от дълга, който не може да бъде изплатен с наличното имущество (12%), демонстрира още социологическото изследване. " Това е обяснимо, защото над 2/3 от българите считат, че всеки човек би трябвало самичък да се оправя с изплащането на заемите и задълженията си и одобряват ограничения, които да пазят длъжника и да му подсигуряват облекчена и обективна процедура да изплати отговорностите си, само че не и специфична обществена поддръжка или опрощаване на дължимото ", разясняват от института за правни начинания.

75% от специалистите са на мнение, че някои хора биха злоупотребили с опцията за оповестяване на персонален банкрут. На същото мнение са и към 67% от необятната общност.

Кой ще бъде обиден от закона

Към момента 34% от българите имат някакъв заем, сочи изследването на " Глобал метрикс ". По-голямата част от тези заеми са потребителски – към банки (19%), кредитни карти (7%), покупки на лизинг (6%), стоков заем (1%). Делът на ипотечните заеми е 4.2%, а на заемите от небанкови финансови институции – 4.6%. Заеми от близки и родственици имат 2.6%, а от частни лица – 0.7%.

Омбусманът Мая Манолова изнесе данни, съгласно които просрочените заеми у нас са към 4.7 милиарда евро към края на 2017 година, а тези, при които закъснението е над 90 дни – 3.4 милиарда евро. Необслужваните потребителски заеми пък са на стойност 400 млн. евро. Според Централния кредитен указател към средата на 2017 година кредитополучателите у нас са 2 330 000 с общо 4 991 000 броя заеми от банки, компании за бързи пари, лизинги.

България е в топ 4 в Европейски Съюз по необслужвани заеми, сподели още Манолова. По думите й 2.5 милиона българи или 35% от популацията живеят в тежки материални ограничения.

" Законодателство за несъстоятелността на физическите лица би било в интерес освен на длъжниците и техните фамилии, то е в интерес и на кредиторите, обществото, българската страна и фиска. Ние сме очевидци по какъв начин свръхзадлъжнялостта основава големи проблеми от една страна на българските фамилии - лишава вероятността пред тях, а въпреки това основава и големи проблеми и на стопанската система, като генерира един безконечен поток към сивия бранш и към Терминал 2 ", сподели Манолова.

Според концепцията на омбудсмана персоналният банкрут би трябвало да е правосъдна процедура пред окръжните съдилища. От нея би трябвало да могат да се възползват единствено добросъвестни лица. Тя би трябвало да важи за по-съществени задължения, да вземем за пример над 5 минимални работни заплати. Част от имуществото би трябвало да остане несеквестируемо. Процедурите би трябвало да са оптимално обществени и да се афишират в електронен публичен указател, който да бъде награждане на комерсиалния. В концепцията на Манолова е заложено и отчасти опрощаване на отговорностите.

Хората попадат в задлъжнялост поради ниските приходи

Най-много закъснения в изплащането на заеми има към компаниите за бързи пари, сочи още социологическото изследване. На последващо място са забавянията при погашение на заеми от близки и другари (44%) и лизинг (42%). Най-нисък е делът на веселба при ипотечните заеми (24%).

Основните аргументи за изпадане в продължителна задлъжнялост са, че лицето е останало без работа, зародили са му други по-спешни разноски, ненадейно заболяване (5%) или утежняване на бизнеса (2%).

Около 2.2% от хората, които са забавили заплащания, не са съумели да се оправят и декларират, че банката или кредиторът са взели имуществото им – това са почти към 6600 индивида.

Приблизително 0.5% от българите са имали персонален опит с несполучливо погашение на заем, при което са изгубили свое имущество – жилище, кола или парцел. Всеки четвърти обаче има в своето обграждане хора, които са попаднали в същата обстановка.

Основните фактори за изпадане в задлъжнялост съгласно интервюираните са внезапните обрати в икономическата обстановка и промени в бизнес средата, както и ниските приходи, които постоянно са причина заеми да се теглят за покриване на належащи потребности и прехрана, а не за първокласни или ненужни покупки. Много по-рядко се счита, че е налице безконтролно държание на кредитополучателите.