Математиката със сигурност не е един от най-вълнуващите предмети, особено

Математиката сигурно не е един от най-вълнуващите предмети, изключително за гимназистите. Често учениците, които са привлечени от хубостта на цифрите, бързо откриват своето ново амплоа и прекарват целия си живот в търсенето на невъзможните отговори. През 50-те години на предишния век в университета в Чикаго, един от завършващите студенти на име Едуард Нелсън – който по-късно ще направи кариера и няколко открития в теориите за квантовото поле – вижда един доста занимателен математически проблем. Той е следният: в случай че имате една графика и серия от точки, които я свързват с идентична дължина от точка до точка, какъв брой тъкмо цвята би трябвало да употребявате, с цел да може всеки две точки в графиката да бъдат с друг цвят? Интересното е, че в изискването нямате тъкмо заложен брой точки.

Макар и за мнозина този въпрос в действителност да няма никаква особена стойност, най-малко първоначално, други математици също се включват в главоблъсканицата. Шведския академик Хюго Хадвигер стартира да работи по този проблем при започване на 60-те години и скоро ще се появи теоретичен труд с името „ Проблемът Хадвигер-Нелсон “. Споделен е в научното пространство, само че за огромна изненада, доста малко хора даже му обръщат внимание. По това време някои учени като Хенри Кох ще споделят, че това е от тези математически проблеми, в които се дава случай с няколко променливи и изискването изисква да се отговори на всички тях, без да се нарушава главният баланс. Случайната концепция, която един студент има през 50-те години, стартира да се трансформира в доста костелив орех, който не разрешава на никого да реагира по верния метод.

Графично изображение на казуса.

Изданието Куанта демонстрира някои от бележките на математици, които считат, че отговорът е сред 4 и 7, само че по-късно никой не се наема да потвърди своето изказване под формула. Дълго време никой не обръща внимание на този проблем, въпреки всичко той е основан от чисто занимателната страна на математиката, само че пък има задоволително хора, които са се опитвали. Хора с дипломи от влиятелни университети, математици и даже преподаватели се заемат с сложната задача и никой не може да даде отговор. За изненада на мнозина, един дилетант на име Обри де Грей, който взема решение математически задания в свободното си време, взема решение да тества и толкоз прословутия проблем, за който всички приказват. Неговият труд се трансформира не просто в сензанция, а в вяра. Обри демонстрира няколко графики, които не могат да отговорят на условието на Хадвигер-Нелсън. След това позволява, че най-ниската и точна стойност в това отношение е 5.

С други думи, броят на точките може да бъде еднакъв на цветовете или просто да се увеличи с единица. Това обаче не би трябвало да тормози никого, тъй като в графичните теории няма потребност от уравнения, откакто отговорът е забележим в самата графика. Самият де Грей не е математик, само че може да се похвали с докторска степен по биология от Кембридж и също по този начин е водещ академик и изобретател на Sens Research Foundation. Причината за Обри да се захване с този проблем е, че е видял по какъв начин негови сътрудници са се провалили и са заели своето място на стената на рева, откакто за всички казусът наподобява извънредно елементарен, до момента в който не се окаже нещо доста по-различно. За да открием занимателната страна на този труд, дано обърнем внимание на обстоятелството, че въпреки всичко приказваме за съществуването на една игра.

Да си представим, че имаме лист хартия и две химикалки, една с алено мастило и една със зелено мастило. Задачата е да поставите точки на листа по подобен метод, че да няма две точки, които да се свържат с идентичен цвят. Уловката тук е, че имате конкурент, който употребява синя писалка и има право да слага точки на всички места по листа. Вие би трябвало да следвате неговата интензивност и да продължавате да поставяте точки. Побеждавате тогава, когато той не може да сложи един и същи цвят на две точки. Например в случай че имаме един триъгълник и имаме три точки с равна дължина.

Разполагаме с три химикала – наследник, зелен и червен. За да победим, би трябвало да имаме седем точки. Логичният идващ въпрос е: какво вършим, в случай че имаме четири химилаки? В този случай, с цел да има победа са нужни тъкмо 1581 точки. В фотографията от този туит ще откриете и цялата скица за решаването на задачата. За самият Обри е належащо да употребява една елементарна стратегия, с цел да тества своята доктрина и да отговори тъкмо какво в действителност е належащо.

Ако се чудите за какво вие не може да решите подобен математически проблем, а този човек може, най-вероятно отговорът се крие в това, че за академик, който сега се пробва да откри решение за предварителна защита на стареенето на клетките и към този момент е във фаза на тестване на този проблем, математиката е наслаждение. Подозираме, че за вас има други надалеч по-интересни занимания.