Филм за простите неща от живота
Мат Кинг (Джордж Клуни) живее на Хаваите. Всичките му познати и другари на континента имат вяра, че той живее в парадайса. Още повече Мат е директен потомък на последната династия, управлявала островите и има земи, които са съвсем скъпи. Това е началото на кино лентата Descendants на режисьора и сценарист Александър Пейн (може би го помните от Sideways и About Schmidt).
Още в първите минути на историята излиза наяве, че нещата към Мат надалеч не са божествен. Жена му е в кома, от която няма да се разсъни, огромната му щерка е на път да стане наркоманка, а дребната е отвън надзор. Отгоре на всичкото Мат схваща, че жена му е имала ухажор, приятелите са го лъгали, в същото време братовчедите му напират да продават последните имоти земи, останали от предците, до момента в който Мат се бори да обуздае страстите си и да резервира здравия си разсъдък. Постепенно раят стартира да наподобява на пъкъл. За мен в профил историята изглеждаше бавна и предвидима. Ясно е, че в условия като тези никакво слънце, плаж или прелестни растения няма да оказват помощ, човек с проблемите на Мат вижда единствено вътре в себе си. Светът може да бъде черен даже и на най-слънчевия остров на света и никаква сума няма да промени това. Колкото тривиално звучи това умозаключение, толкоз прост е и филмът.
И въпреки всичко – може би нещо с мен не е в ред, щом не се развълнувах въобще от тази общо взето добре написана и изиграна драма? Само преди броени дни Descendants взе премията Златен глобус, а Джордж Клуни беше награден за ролята си във кино лентата. Към това се прибавят още 26 награди и 52 номинации – надали всички те са незаслужени.
За себе си отговорих по този начин – прекомерно доста ни идва в последно време зрелищното кино, 3D продукции за богове и супер герои, монументални филми за войни и катаклизми… към този момент никой не прави кино за простите неща от живота. Descendants е точно подобен филм и огромното самопризнание идва от това, че публиката в действителност има потребност от такива истории. Аз обаче към този момент съм изгледала полагаемата ми се порция семпло битово кино и ще не преставам да настоявам, че това е един елементарен и скромен филм, изработен от добър майстор. Вие решете за себе си.
Още в първите минути на историята излиза наяве, че нещата към Мат надалеч не са божествен. Жена му е в кома, от която няма да се разсъни, огромната му щерка е на път да стане наркоманка, а дребната е отвън надзор. Отгоре на всичкото Мат схваща, че жена му е имала ухажор, приятелите са го лъгали, в същото време братовчедите му напират да продават последните имоти земи, останали от предците, до момента в който Мат се бори да обуздае страстите си и да резервира здравия си разсъдък. Постепенно раят стартира да наподобява на пъкъл. За мен в профил историята изглеждаше бавна и предвидима. Ясно е, че в условия като тези никакво слънце, плаж или прелестни растения няма да оказват помощ, човек с проблемите на Мат вижда единствено вътре в себе си. Светът може да бъде черен даже и на най-слънчевия остров на света и никаква сума няма да промени това. Колкото тривиално звучи това умозаключение, толкоз прост е и филмът.
И въпреки всичко – може би нещо с мен не е в ред, щом не се развълнувах въобще от тази общо взето добре написана и изиграна драма? Само преди броени дни Descendants взе премията Златен глобус, а Джордж Клуни беше награден за ролята си във кино лентата. Към това се прибавят още 26 награди и 52 номинации – надали всички те са незаслужени.
За себе си отговорих по този начин – прекомерно доста ни идва в последно време зрелищното кино, 3D продукции за богове и супер герои, монументални филми за войни и катаклизми… към този момент никой не прави кино за простите неща от живота. Descendants е точно подобен филм и огромното самопризнание идва от това, че публиката в действителност има потребност от такива истории. Аз обаче към този момент съм изгледала полагаемата ми се порция семпло битово кино и ще не преставам да настоявам, че това е един елементарен и скромен филм, изработен от добър майстор. Вие решете за себе си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ