Експерт: 99% от стадионите у нас не са защитени от мълнии
Масово спортните уреди и игрища у нас не дават отговор на европейските критерии за мълниезащита. Мнението е на водещи специалисти в региона. Правилата са разказани в разпоредба, само че за спазването ѝ се оказва, че липсва надзорен орган.
Прочетете още
80% от старите здания и близо 100% от спортните уреди у нас не дават отговор на стандарта за мълниезащита, споделят специалисти. Той е направен през 2010 година като разпоредба на Министерството на районното развиване. Още тогава обаче не е основана държавна конструкция, която да следи за използването на тези правила. Така отговорността е напълно в ръцете на притежателя или ползвателя и се търси от прокуратурата при положение на случай, оповестява Нова ТВ.
Инж. Христомир Иванов взе участие в групата специалисти, написала наредбата за мълниезащита. Според него, в случай че стадионът в Русе, на който две деца бяха ударени от гръмотевица, е отговарял на разпоредбите, нямаше да се стигне до случая. „ Едно 99% от стадионите не са предпазени. С чиста съвест мога да кажа, че Националният стадион „ Васил Левски ” също не е предпазен ”, уточни той.
Експертите приканват за всеобща инспекция на публичните здания. „ Обръщам се към притежателите, към тези, които стопанисват постройките, към шефовете на учебни заведения и детски градини - насочете се към експерти, които ще ви дадат най-хубавия съвет за предварителна защита ”, добави инж. Иванов.
Съвети дават и климатолози. Те припомнят, че в градска среда гръмотевичният облак се образува без никакви забележими белези. Затова и не е имало предпоставки за анулация на тренировката на децата. „ Мълнията може да се появи от нищото. Колегите от Национален институт по метеорология и хидрология доста вярно са издали код, само че това не значи, че ние през целия ден би трябвало да стоим на закрито и да чакаме да пристигна бурята ”, разяснява климатологът Симеон Матев.
Ако бурята ни хване навън, специалисти поучават да не тичаме, защото от време на време бързото придвижване основава разнообразни по компактност полета към нас, които притеглят мълниите. „ Струпване на хора на едно място е причина за увличането на мълниите. Движението на еднакъв терен също е причина, както в тази ситуация е стадионът ”, добави Матев.
Правилото е, в случай че няма къде да се скрием в границите на няколко секунди, то да се свием ниско до земята, само че без да я допираме с ръце. От БЧК припомнят, че сърдечният масаж остава най-ефикасната първа помощ.
„ Намираме къде на врата е точката, която е леко вдлъбната. Откриваме и къде се събират ребрата на гръдния панер. Притискаме към 5-6 см във вътрешността. Един цикъл е от 30 притисквания и 2 вдухвания. Целта е да гоним естествения пулс на човек, който е сред 60 и 100 ”, изясни Ромуалдас Каминскас от БЧК.
Случаят в Русе още веднъж повдигна въпроса и за потребността от дефибрилатори на публични места като стадионите. „ Те усилват извънредно доста вероятността да стартира сърдечната активност на индивида. Ако знаем, че наоколо има дефибрилатор, до момента в който един човек прави тези притискания и вдухвания, различен би трябвало да го донесе и да го включи ”, сподели още Каминскас.
Прочетете още
80% от старите здания и близо 100% от спортните уреди у нас не дават отговор на стандарта за мълниезащита, споделят специалисти. Той е направен през 2010 година като разпоредба на Министерството на районното развиване. Още тогава обаче не е основана държавна конструкция, която да следи за използването на тези правила. Така отговорността е напълно в ръцете на притежателя или ползвателя и се търси от прокуратурата при положение на случай, оповестява Нова ТВ.
Инж. Христомир Иванов взе участие в групата специалисти, написала наредбата за мълниезащита. Според него, в случай че стадионът в Русе, на който две деца бяха ударени от гръмотевица, е отговарял на разпоредбите, нямаше да се стигне до случая. „ Едно 99% от стадионите не са предпазени. С чиста съвест мога да кажа, че Националният стадион „ Васил Левски ” също не е предпазен ”, уточни той.
Експертите приканват за всеобща инспекция на публичните здания. „ Обръщам се към притежателите, към тези, които стопанисват постройките, към шефовете на учебни заведения и детски градини - насочете се към експерти, които ще ви дадат най-хубавия съвет за предварителна защита ”, добави инж. Иванов.
Съвети дават и климатолози. Те припомнят, че в градска среда гръмотевичният облак се образува без никакви забележими белези. Затова и не е имало предпоставки за анулация на тренировката на децата. „ Мълнията може да се появи от нищото. Колегите от Национален институт по метеорология и хидрология доста вярно са издали код, само че това не значи, че ние през целия ден би трябвало да стоим на закрито и да чакаме да пристигна бурята ”, разяснява климатологът Симеон Матев.
Ако бурята ни хване навън, специалисти поучават да не тичаме, защото от време на време бързото придвижване основава разнообразни по компактност полета към нас, които притеглят мълниите. „ Струпване на хора на едно място е причина за увличането на мълниите. Движението на еднакъв терен също е причина, както в тази ситуация е стадионът ”, добави Матев.
Правилото е, в случай че няма къде да се скрием в границите на няколко секунди, то да се свием ниско до земята, само че без да я допираме с ръце. От БЧК припомнят, че сърдечният масаж остава най-ефикасната първа помощ.
„ Намираме къде на врата е точката, която е леко вдлъбната. Откриваме и къде се събират ребрата на гръдния панер. Притискаме към 5-6 см във вътрешността. Един цикъл е от 30 притисквания и 2 вдухвания. Целта е да гоним естествения пулс на човек, който е сред 60 и 100 ”, изясни Ромуалдас Каминскас от БЧК.
Случаят в Русе още веднъж повдигна въпроса и за потребността от дефибрилатори на публични места като стадионите. „ Те усилват извънредно доста вероятността да стартира сърдечната активност на индивида. Ако знаем, че наоколо има дефибрилатор, до момента в който един човек прави тези притискания и вдухвания, различен би трябвало да го донесе и да го включи ”, сподели още Каминскас.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ