"По-добре роб за 2000 евро вместо за 300"
Масова емиграция опразва улиците и домовете на Балканите, се споделя в обява на Агенция Франс Прес, представена от БГНЕС. В репортажа са събрани усещания от разнообразни страни. " По-добре е да си плебей за 2000 евро в някоя непозната страна, в сравнение с да си плебей с 300 евро вкъщи " - този рефрен са чули публицистите от Агенция Франс Прес в Северна Македония. България не попада в репортажа, само че е ясно, че констатациите важат и за нея. Ето елементи от него:
Изоставени магазини и най-вече празни улици
демонстрират малко признаци на живот във Валандово
в Северна Македония, откъдето всеобщо бягат младежи с вярата да намерят по-добър живот в чужбина. Подобно на огромна част от това оскъдно кътче в Югоизточна Европа, тази дребна балканска страна е изправена пред демографска бомба със закъснител, подхранвана от застаряващото население, намаляващата раждаемост и всеобщата миграция. През последните 20 години Северна Македония е изгубила 10% от популацията си. По данни на Световната банка и държавното управление към 600 000 македонски жители живеят в чужбина. Липсата на вложения са засегнали страната, в която сега живеят едвам 1,8 млн. души. " Ако имате малко над 2,4 млн. жители и повече от една четвърт от тях са напуснали страната, тогава би трябвало съществено да се притеснявате за протичащото се ", споделя Апостол Симовски, шеф на статистическата работа на страната.
Села и дребни градове като Валандово, на 146 км от столицата, оферират малко работни места, което принуждава амбициозните и способните хора да търсят работа другаде. " Духът на младежите е систематично потъпкван ", споделя новоизбраният 33-годишен кмет Перо Костадинов. " Ентусиазмът да се бориш и да си останеш у дома е загубен ". Само във Валандово близо 90 % от приходите на хората са свързани със селското стопанство, което е общ знаменател за цяла Северна Македония. " Петима от моите другари от нашия клас от 20 възпитаници към този момент са отпътували със фамилиите си в чужбина ", споделя 24-годишният Боян Николов, член на младежкия общински съвет във Валандово.
След оповестяването на независимостта и разпадането на Югославия през 1991 година мнозина се надяваха, че интеграцията в Европейския съюз ще им обезпечи избавителен пояс. Но пътят на Северна Македония към участие в Европейски Съюз беше неведнъж блокиран - първо от Гърция, а по-късно и от България. Това породи нови подозрения, че страната в миналото ще се причисли, и накара мнозина да изоставен кораба. Месечната заплата на тези, които остават, е приблизително 470 евро. " По-добре е да си плебей за 2000 евро в някоя непозната страна, в сравнение с да си плебей с 300 евро вкъщи ", гласи известен рефрен в Северна Македония.
Това е повсеместна картина из задачите Балкани.
Според държавни данни на Албания през последните три десетилетия страната са напуснали към 1,7 млн. души, или към 37% от популацията. Стотици хиляди са напуснали и Сърбия, с цел да се преселят в чужбина след войните през 90-те години на предишния век. " Всички страни от Западните Балкани са наранени в друга степен от емиграцията ", споделя Илир Гедеши, професор по стопанска система в албанската столица Тирана. " Основните аргументи са стопански, само че с изключение на тях все по-важно място заемат и обществените аргументи.
Откакто се причисли към Европейски Съюз през 2013 година,
хърватското население се е свило с близо 10%.
Организация на обединените нации предвижда, че до края на века Хърватия ще има единствено 2,5 милиона души. Демографите предизвестяват, че малобройното население на страната може да не е задоволително стабилно, с цел да преживее по-нататъшни загуби. През декември Загреб се опита да обърне част от приключването на мозъци, като даде обещание на хърватските емигранти в Европейски Съюз до 26 000 евро, с цел да се върнат и да стартират бизнес. Но за някои области може би към този момент е прекомерно късно. Надписи " Продава се " се мъдрят в източния район Пожега, един от най-тежко засегнатите от войната през 90-те години на предишния век. По публични данни повече от 16% от популацията на региона, наброяващо близо 80 000 души, е напуснало през последното десетилетие.
" На моята улица една трета от къщите са празни ",
споделя 39-годишният Игор Канчар от близкия Брестовац. Сред тях са сестра му, която се е преместила в Австрия със брачна половинка си и двете си деца, както и множеството му близки другари. " Ако желаеме младежите да останат, би трябвало да създадем детска градина и да им помогнем да си построят къщи ", добавя Канчар.
Той споделя още: " Последният трен отпътува, а ние не вършим нищо друго, с изключение на да стоим на перона и да махаме ".
Изоставени магазини и най-вече празни улици
демонстрират малко признаци на живот във Валандово
в Северна Македония, откъдето всеобщо бягат младежи с вярата да намерят по-добър живот в чужбина. Подобно на огромна част от това оскъдно кътче в Югоизточна Европа, тази дребна балканска страна е изправена пред демографска бомба със закъснител, подхранвана от застаряващото население, намаляващата раждаемост и всеобщата миграция. През последните 20 години Северна Македония е изгубила 10% от популацията си. По данни на Световната банка и държавното управление към 600 000 македонски жители живеят в чужбина. Липсата на вложения са засегнали страната, в която сега живеят едвам 1,8 млн. души. " Ако имате малко над 2,4 млн. жители и повече от една четвърт от тях са напуснали страната, тогава би трябвало съществено да се притеснявате за протичащото се ", споделя Апостол Симовски, шеф на статистическата работа на страната.
Села и дребни градове като Валандово, на 146 км от столицата, оферират малко работни места, което принуждава амбициозните и способните хора да търсят работа другаде. " Духът на младежите е систематично потъпкван ", споделя новоизбраният 33-годишен кмет Перо Костадинов. " Ентусиазмът да се бориш и да си останеш у дома е загубен ". Само във Валандово близо 90 % от приходите на хората са свързани със селското стопанство, което е общ знаменател за цяла Северна Македония. " Петима от моите другари от нашия клас от 20 възпитаници към този момент са отпътували със фамилиите си в чужбина ", споделя 24-годишният Боян Николов, член на младежкия общински съвет във Валандово.
След оповестяването на независимостта и разпадането на Югославия през 1991 година мнозина се надяваха, че интеграцията в Европейския съюз ще им обезпечи избавителен пояс. Но пътят на Северна Македония към участие в Европейски Съюз беше неведнъж блокиран - първо от Гърция, а по-късно и от България. Това породи нови подозрения, че страната в миналото ще се причисли, и накара мнозина да изоставен кораба. Месечната заплата на тези, които остават, е приблизително 470 евро. " По-добре е да си плебей за 2000 евро в някоя непозната страна, в сравнение с да си плебей с 300 евро вкъщи ", гласи известен рефрен в Северна Македония.
Това е повсеместна картина из задачите Балкани.
Според държавни данни на Албания през последните три десетилетия страната са напуснали към 1,7 млн. души, или към 37% от популацията. Стотици хиляди са напуснали и Сърбия, с цел да се преселят в чужбина след войните през 90-те години на предишния век. " Всички страни от Западните Балкани са наранени в друга степен от емиграцията ", споделя Илир Гедеши, професор по стопанска система в албанската столица Тирана. " Основните аргументи са стопански, само че с изключение на тях все по-важно място заемат и обществените аргументи.
Откакто се причисли към Европейски Съюз през 2013 година,
хърватското население се е свило с близо 10%.
Организация на обединените нации предвижда, че до края на века Хърватия ще има единствено 2,5 милиона души. Демографите предизвестяват, че малобройното население на страната може да не е задоволително стабилно, с цел да преживее по-нататъшни загуби. През декември Загреб се опита да обърне част от приключването на мозъци, като даде обещание на хърватските емигранти в Европейски Съюз до 26 000 евро, с цел да се върнат и да стартират бизнес. Но за някои области може би към този момент е прекомерно късно. Надписи " Продава се " се мъдрят в източния район Пожега, един от най-тежко засегнатите от войната през 90-те години на предишния век. По публични данни повече от 16% от популацията на региона, наброяващо близо 80 000 души, е напуснало през последното десетилетие.
" На моята улица една трета от къщите са празни ",
споделя 39-годишният Игор Канчар от близкия Брестовац. Сред тях са сестра му, която се е преместила в Австрия със брачна половинка си и двете си деца, както и множеството му близки другари. " Ако желаеме младежите да останат, би трябвало да създадем детска градина и да им помогнем да си построят къщи ", добавя Канчар.
Той споделя още: " Последният трен отпътува, а ние не вършим нищо друго, с изключение на да стоим на перона и да махаме ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ