Климатичните промени намаляват производството на маслини и зехтин
Маслините са една от суровините, които са изправени пред съществени проблеми през тази година. Те са бодил в очите на американския президент доналд Тръмп, като Министерството на търговията на Съединени американски щати наложи антидъмпингови и обезщетителни мита върху вноса на испански маслини с претекста, че те са субсидирани и продавани на цени, които са под действителната им стойност. От друга страна, фермерите в Средиземноморието са изправени пред съществени климатични промени при отглежданетона тази просвета, в това число дъждове, ранна пролетна слана, мощен вятър и лятна суша. По тази причина на Италия може да й се наложи да внася маслини от април. Реколтата е намаляла с 57%, което се случва за първи път от четвърт век. Ниските температури в Средиземноморието са особеност. През последните 18 месеца Италия изпита лятна суша, есенни наводнения и студена пролет.
Освен от климатичните промени маслиновите дървета са по-уязвими и от болест от паразити, което пък визира фермерите в Италия и Гърция. Производителите в Италия пресмятат загубите си през тази година на към 1 милиарда евро. Освен това Европейската комисия чака през стопанската 2018-2019 година реколтата от маслини да спадне с 20% в Португалия и 42 на 100 в Гърция, макар че някои анализатори предизвестяват, че са вероятни и по-неблагоприятни последици.
За хората от Южна Европа маслината е обвързвана с метода им на живот, с бита, културата и кухнята. На Стария континент маслинови дръвчета се отглежда върху към 90 млн. дка, главно в страните от Средиземноморието. Всяка година реколтата от тях е към 7 млн. тона маслини и 1.3 млн. тона зехтин. Показателен е и обстоятелството, че 94% от него се употребява от хората, които го създават.
Испания е най-големият производител на маслини в Европейския съюз по данни от Евростат, като в нея са съсредоточени 55% маслиновите насаждения в общността. След нея е Италия, в която са съвсем една четвърт от масивите с маслини в Евросъюза. В Гърция са 15% от площите с маслини. Португалия владее 7% от насажденията, до момента в който останалият 1% от площите се разпределя сред Франция, Хърватия, Кипър и Словения.
Испания, Италия и Гърция са международните водачи за 2017 година в производството на екстра върджин зехтин съгласно данните на Международния съвет за растителни масла. В Европа най-близо до тях са Португалия и Франция.
Турция и Тунис от години към този момент усилват производството и тичат по петите на обичайните водачи.
Маслините (Olea) са жанр бавнорастящи, само че дълголетни дървета от семейство Маслинови (Oleaceae), необятно публикувани от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия. Листата на множеството маслини са покрити с восък, който ги защищава при висока температура.
Най-известният тип е европейската маслина (Olea europaea), която се употребява от антични времена за произвеждане на зехтин или за ястие на самия плод. Най-подходящи сортове за нашите географски ширини и по-конкретно единствено в някои микрорайони са сортовете Агрио (дива - зелена) и Петро (камък - черна). У нас може да вирее само в Ивайловградско, Пловдивско - в полите на Родопите и Петричко, както и по Черноморието, само че единствено на предпазени от вятър места. Маслиновите дървета могат да виреят в небогати почви, само че устоят до -15°С. Плододаването стартира 3-4 година след засаждането, а самите плодове узряват през есента и зимата.
Освен от климатичните промени маслиновите дървета са по-уязвими и от болест от паразити, което пък визира фермерите в Италия и Гърция. Производителите в Италия пресмятат загубите си през тази година на към 1 милиарда евро. Освен това Европейската комисия чака през стопанската 2018-2019 година реколтата от маслини да спадне с 20% в Португалия и 42 на 100 в Гърция, макар че някои анализатори предизвестяват, че са вероятни и по-неблагоприятни последици.
За хората от Южна Европа маслината е обвързвана с метода им на живот, с бита, културата и кухнята. На Стария континент маслинови дръвчета се отглежда върху към 90 млн. дка, главно в страните от Средиземноморието. Всяка година реколтата от тях е към 7 млн. тона маслини и 1.3 млн. тона зехтин. Показателен е и обстоятелството, че 94% от него се употребява от хората, които го създават.
Испания е най-големият производител на маслини в Европейския съюз по данни от Евростат, като в нея са съсредоточени 55% маслиновите насаждения в общността. След нея е Италия, в която са съвсем една четвърт от масивите с маслини в Евросъюза. В Гърция са 15% от площите с маслини. Португалия владее 7% от насажденията, до момента в който останалият 1% от площите се разпределя сред Франция, Хърватия, Кипър и Словения.
Испания, Италия и Гърция са международните водачи за 2017 година в производството на екстра върджин зехтин съгласно данните на Международния съвет за растителни масла. В Европа най-близо до тях са Португалия и Франция.
Турция и Тунис от години към този момент усилват производството и тичат по петите на обичайните водачи.
Маслините (Olea) са жанр бавнорастящи, само че дълголетни дървета от семейство Маслинови (Oleaceae), необятно публикувани от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия. Листата на множеството маслини са покрити с восък, който ги защищава при висока температура.
Най-известният тип е европейската маслина (Olea europaea), която се употребява от антични времена за произвеждане на зехтин или за ястие на самия плод. Най-подходящи сортове за нашите географски ширини и по-конкретно единствено в някои микрорайони са сортовете Агрио (дива - зелена) и Петро (камък - черна). У нас може да вирее само в Ивайловградско, Пловдивско - в полите на Родопите и Петричко, както и по Черноморието, само че единствено на предпазени от вятър места. Маслиновите дървета могат да виреят в небогати почви, само че устоят до -15°С. Плододаването стартира 3-4 година след засаждането, а самите плодове узряват през есента и зимата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ