Жорж Папазов - "осветен" у нас 50 години след смъртта си
Мащабна експозиция, отдадена на 50-годишнината от гибелта на Жорж Папазов, бе подредена в НХГ - Двореца дни преди Коледа. Трудно е да се изясни за какво чак в този момент, само че това наподобява е първата сериозна ретроспектива в България на един от дребното български художници, известни и по света, след изложбата „ Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „ Пти-Пале “, Женева " през 1988 година в София. Този път творбите са от много повече сбирки. Кураторът Мария Василева включва в експозицията над 100 творби (живопис и рисунки) от Националната изложба в София, Художествената изложба „ Жорж Папазов “ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „ Пти Пале “ в Женева, Швейцария, Националния музей за съвременно изкуство в Загреб, Хърватия, както u от корпоративната сбирка на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се демонстрират за първи път в България.
Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 година в Ямбол. След гибелта на татко му ролята на глава на фамилията поема най-големият брат. В автобиографичната си книга Папазов го разказва като „ извънредно деятелен човек, напълно обхванат от търговията и грижата за благосъстоянието на членовете на семейството “. „ Един ден, след дълго обсъждане, макар че бях приключил едвам главно учебно заведение, той стигнал до заключението, че интелектуалните ми благоприятни условия са задоволително зрели, и реши да ме изпрати в Европа, с цел да се изградя, сходно на другите видни момчета от нашия град, като различен човек. Той беше убеден, че
В Европа и единствено там
човек може да се реализира и промени метода си на мислене ", написа Папазов в автобиографията си „ По стъпките на художника ”, появила се година преди гибелта му през 1972 година във Ванс, Франция. 18-годишният бъдещ художник отпътува за Прага, където съумява да се снабди с подправен документ за взета матура, записва се да учи архитектура и за първи път допира цветни бои. А откакто посещава музеите на града, в него се зараждат креативен хрумвания. В края на първата му образователна година тайнственото влияние на цветове и желанието му за повече независимост го карат да се откаже от архитектурата и да се отдаде напълно на рисуването.
През 1918-а е в Мюнхен, където се записва в частна академия и вечер рисува живи модели. Творбите на
Пикасо, Кандински и Клее
възбуждат въображението му и го насочват към нереалната живопис. „ С всеки минал ден проглеждах, в случай че не по-ясно, то най-малко по-далеч. Волята ми да работя не признаваше граници. Ръцете ми, под импулса на обхваналата ме пристрастеност, осъществяваха покорно това, което измислях в моите съновидения “, написа Папазов. Снабдява се с разнообразни издания за живописта, нейната философия, същина и значение.
Сред любимците му, които му оказват помощ да открива неизчерпаемите изразни благоприятни условия на живописта са Коро, Гоген, Ван Гог, Матис, Либерман, Дерен. През 1920-а е във Виена, а през 1921-вече в Берлин — и под въздействието на немския експресионизъм. Картината му „ Коне “ (която не е запазена) е призната в Голямата берлинска художествена галерия. В последния ден на 1923 г. художникът се открива Париж.
Във френската столица Папазов скоро попада в обкръжението на Андре Дерен, един от създателите на фовизма, чиято работа харесва от дълго време. В Двореца е показан рисуван от Дерен дребен портрет на Жорж Папазов, който от своя страна е показан с рисунки на приятеля си, През 50-те години той прави още няколко картини, посветени са на паметта на Дерен и на прекосяването към другия свят. Посмъртно му посвещава и две книги: Derain, mon copain, 1960 u Lettres à Derain, 1966.
Картината, която впечатлява най-силно
Папазов основава през 1957 година и тя е версия на известната „ Спяща циганка “ на Анри Русо. Лъвът от оригинала се е трансформирал в невиждано животно с конска глава и ноктести крайници, което вместо да души земята, се взира в луната. Тялото на спящата жена е деконструирано в кубистичен жанр и събрано в нова, неправилна форма. Мекотата и спокойствието от платното на Русо са изчезнали, отстъпвайки място на скрита паника.
В креативния си път от Ямбол до Париж художникът прави 25 независими изложения — в София, Загреб, Прага, Белград, Милано, Стокхолм, Чикаго, Hlo Йорк, Париж и издава осем книги, измежду които автобиографична и два романа. Спечелва вниманието и интереса на меценати и колекционери във Франция, Швейцария, Швеция и Съединени американски щати.
Според Речника на сюрреализма на Едуар Жагер от 1982-ра „ Папазов несъмнено е един от предшествениците на това, които през днешния ден назоваваме „ нереален сюрреализъм “ от средата на 20-тe години,
паралелно с Миро, Ернст, Малкин и Масон “
Но Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на XX век и работата му не може да се категоризира единствено с едно течение. Творчеството му се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Този връзки прерастват в автентичен принос, който може да се забележи в платната от серията Éclaireurs („ Осветители “). Ще ги разпознаете елементарно, тъй като са най-голямоформатните творби и заемат особено място в изложбата. На тях е отделено изключително внимание и централно място. Тези картини са свързани със спомените на художника от Първата международна война и работата на войниците-разузнавачи, които осветявали бойното поле с фенери, с цел да съберат информация за фронта. Дълбокият им символен темперамент предопределя потреблението на названието на серията за заглавие на изложбата.
Иронично, само че в иначе чудесната изложба именно картините от серията
„ Осветителите “ осветяват казуса с осветлението
То е правено особено за „ Осветителя “ и е подредено по този начин, че огромна част от платната, изключително тези, разположени над равнището на погледа, не могат да бъдат видени добре поради мощните отражения. Това е маркирано и от многочислените мнения в книгата за усещания, които общо взето се свеждат до „ Страхотна изложба, неуместно осветяване “. По-подробен е един коментар на британски, който приключва с Now I know what „ Българска работа “ means. Може би към момента този минус може да се поправи. Изложбата „ Осветителя “ продължава до 19 март 2023 година
„ Жорж Папазов е характерен образец за универсалните придвижвания от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са конвенционалност и изкуството е мощен сплотяващ инструмент. — означи кураторката на изложбата Мария Василева. — Неговото творчество и през днешния ден свързва няколко страни и продължава многоезичния разговор за същинските полезности. “
Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 година в Ямбол. След гибелта на татко му ролята на глава на фамилията поема най-големият брат. В автобиографичната си книга Папазов го разказва като „ извънредно деятелен човек, напълно обхванат от търговията и грижата за благосъстоянието на членовете на семейството “. „ Един ден, след дълго обсъждане, макар че бях приключил едвам главно учебно заведение, той стигнал до заключението, че интелектуалните ми благоприятни условия са задоволително зрели, и реши да ме изпрати в Европа, с цел да се изградя, сходно на другите видни момчета от нашия град, като различен човек. Той беше убеден, че
В Европа и единствено там
човек може да се реализира и промени метода си на мислене ", написа Папазов в автобиографията си „ По стъпките на художника ”, появила се година преди гибелта му през 1972 година във Ванс, Франция. 18-годишният бъдещ художник отпътува за Прага, където съумява да се снабди с подправен документ за взета матура, записва се да учи архитектура и за първи път допира цветни бои. А откакто посещава музеите на града, в него се зараждат креативен хрумвания. В края на първата му образователна година тайнственото влияние на цветове и желанието му за повече независимост го карат да се откаже от архитектурата и да се отдаде напълно на рисуването.
През 1918-а е в Мюнхен, където се записва в частна академия и вечер рисува живи модели. Творбите на
Пикасо, Кандински и Клее
възбуждат въображението му и го насочват към нереалната живопис. „ С всеки минал ден проглеждах, в случай че не по-ясно, то най-малко по-далеч. Волята ми да работя не признаваше граници. Ръцете ми, под импулса на обхваналата ме пристрастеност, осъществяваха покорно това, което измислях в моите съновидения “, написа Папазов. Снабдява се с разнообразни издания за живописта, нейната философия, същина и значение.
Сред любимците му, които му оказват помощ да открива неизчерпаемите изразни благоприятни условия на живописта са Коро, Гоген, Ван Гог, Матис, Либерман, Дерен. През 1920-а е във Виена, а през 1921-вече в Берлин — и под въздействието на немския експресионизъм. Картината му „ Коне “ (която не е запазена) е призната в Голямата берлинска художествена галерия. В последния ден на 1923 г. художникът се открива Париж.
Във френската столица Папазов скоро попада в обкръжението на Андре Дерен, един от създателите на фовизма, чиято работа харесва от дълго време. В Двореца е показан рисуван от Дерен дребен портрет на Жорж Папазов, който от своя страна е показан с рисунки на приятеля си, През 50-те години той прави още няколко картини, посветени са на паметта на Дерен и на прекосяването към другия свят. Посмъртно му посвещава и две книги: Derain, mon copain, 1960 u Lettres à Derain, 1966.
Картината, която впечатлява най-силно
Папазов основава през 1957 година и тя е версия на известната „ Спяща циганка “ на Анри Русо. Лъвът от оригинала се е трансформирал в невиждано животно с конска глава и ноктести крайници, което вместо да души земята, се взира в луната. Тялото на спящата жена е деконструирано в кубистичен жанр и събрано в нова, неправилна форма. Мекотата и спокойствието от платното на Русо са изчезнали, отстъпвайки място на скрита паника.
В креативния си път от Ямбол до Париж художникът прави 25 независими изложения — в София, Загреб, Прага, Белград, Милано, Стокхолм, Чикаго, Hlo Йорк, Париж и издава осем книги, измежду които автобиографична и два романа. Спечелва вниманието и интереса на меценати и колекционери във Франция, Швейцария, Швеция и Съединени американски щати.
Според Речника на сюрреализма на Едуар Жагер от 1982-ра „ Папазов несъмнено е един от предшествениците на това, които през днешния ден назоваваме „ нереален сюрреализъм “ от средата на 20-тe години,
паралелно с Миро, Ернст, Малкин и Масон “
Но Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на XX век и работата му не може да се категоризира единствено с едно течение. Творчеството му се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Този връзки прерастват в автентичен принос, който може да се забележи в платната от серията Éclaireurs („ Осветители “). Ще ги разпознаете елементарно, тъй като са най-голямоформатните творби и заемат особено място в изложбата. На тях е отделено изключително внимание и централно място. Тези картини са свързани със спомените на художника от Първата международна война и работата на войниците-разузнавачи, които осветявали бойното поле с фенери, с цел да съберат информация за фронта. Дълбокият им символен темперамент предопределя потреблението на названието на серията за заглавие на изложбата.
Иронично, само че в иначе чудесната изложба именно картините от серията
„ Осветителите “ осветяват казуса с осветлението
То е правено особено за „ Осветителя “ и е подредено по този начин, че огромна част от платната, изключително тези, разположени над равнището на погледа, не могат да бъдат видени добре поради мощните отражения. Това е маркирано и от многочислените мнения в книгата за усещания, които общо взето се свеждат до „ Страхотна изложба, неуместно осветяване “. По-подробен е един коментар на британски, който приключва с Now I know what „ Българска работа “ means. Може би към момента този минус може да се поправи. Изложбата „ Осветителя “ продължава до 19 март 2023 година
„ Жорж Папазов е характерен образец за универсалните придвижвания от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са конвенционалност и изкуството е мощен сплотяващ инструмент. — означи кураторката на изложбата Мария Василева. — Неговото творчество и през днешния ден свързва няколко страни и продължава многоезичния разговор за същинските полезности. “
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ