България първа призна независимостта ни, никога няма да го забравим
Марян Гьорчев е роден през 1956 година в Кавадарци, през днешния ден Северна Македония. Завършил е стопанска система и е членувал в Земеделската национална партия. Бил е министър на земеделието в държавното управление на Любчо Георгиевски, ВМРО-ДПМНЕ в интервала 1999-2002г. След отдръпването на премиера Георгиевски от поста е бил измежду претендентите за лидерския пост във ВМРО-ДПМНЕ. Губи при избора от Никола Груевски. В интервала 2009-2013 година от листата на партия ВМРО-ДПМНЕ е кмет на столичната община Кисела вода. Посланик на Македония, към този момент Северна Македония, в София от 2014 година
- Ваше Превъзходителство, по какъв начин оценявате времето на вашата задача в София по отношение на връзките сред България и Македония, към този момент Република Северна Македония, която ние назоваваме най-братската страна, само че сме очевидци, че постоянно прехвърчат искра сред Скопие и София? И не имам предвид единствено неналичието на осезателен прогрес в активността на взаимната комисия по Договора за съдействие сред двете страни.
- От 1 април 2016 година съм в София в качеството си на дипломат на своята страна. Остават ми единствено няколко месеца до края на моя мандат. Отивам в пенсия. Дойдох в София за създаване на мостове, на които основите към този момент бяха сложени. А това са основи на другарство и съдействие, по този начин както нарекохме и нашия Договор за съдействие и добросъседство. Той бе основан в духа на положителните връзки. Ние в никакъв случай няма да забравим, че на 15 януари 1992 година България първа призна самостоятелна Македония. Това е тематика, върху която и през днешния ден градим нашите връзки. В тези връзки има и напредък, и падения, само че като създадем равносметка, ще се види, че възходите са допълнително. Като икономист по обучение аз регистрирам, че в търговско-икономическите връзки има незабравим напредък. От 600 милиона през днешния ден отчитаме 800 милиона стокооборот, само че задачата от 1 милиарда очевидно ще остане за идващия наш дипломат в София. В региона на туризма може да се регистрира, че 560 000 наши жители са посетили през 2018 година България, а 400 000 българи са били в Северна Македония. Или имаме продан от 1 милион жители, което значи и по-близки връзки. Напредък има и в разнообразието от начинания, и реализирането на редица хрумвания за съдействие. Напредъкът е изтъкнат, само че има и проблеми. Например при активността на взаимната комисия за нерешените исторически въпроси, която е основана според Договора за добросъседство. Това обаче не се отразява на връзките. Историческите въпроси са комплицирани и намирането на решение е сложна задача. В Договора има и други значими тематики като стопанската система да вземем за пример, а активността на комисията е единствено част от него. Отдава й се прекомерно огромно значение, по-важно е бъдещето.
- Известно е, че решението на Брюксел по самодейност на Париж за отсрочване на датата за започване на преговорния развой за участие на Северна Македония в Европейски Съюз докара до насрочване на изключителни парламентарни избори. Каква е съгласно Вас вътрешнополитическата конюнктура в страната, с цел да не се доверяваме на анализатори, които имат, меко казано, пристрастни констатации?
- Решението от Брюксел за отсрочване датата за започване на преговорен развой за участие в Европейски Съюз не е нещо, което ще спре нашите начинания за асимилиране на европейските полезности. Франция към този момент ратифицира протокола за участие в НАТО, остава единствено Испания. След 19 натовски проекти за дейности и участия на страната ни в задачи на Алианса зад граница ние ще бъдем 30-тият член на НАТО. Що се отнася до вътрешно-политическата конюнктура, би трябвало да се има поради, че при среща на политическите сили при президента Пендаровски те всички потвърдиха, че задачата им е участието в Европейски Съюз и НАТО. В взаимозависимост от метода на партиите жителите ще правят оценка промените и дали те водят до по-висок стандарт.
- Споделя ли Скопие тезата, че " геополитическата несигурност в страните от Западните Балкани е идеална за Русия "? Констатирани ли са директни намеси на Москва в политиката на вашата страна, изключително като се има поради извършената наскоро среща на комисиите по търговско-икономическите връзки на Северна Македония и Русия?
- Според мен и въз основа на моя професионален опит мога да кажа, че съветското посолство в Скопие има единствено 3 дипломати, което демонстрира отношение. Русия не е сред първите 10 страни, с които Северна Македония си сътрудничи. На първо място е Германия, следват Англия, Сърбия, Гърция и на 5-то място е България. Следват Хърватия, Словения, Австрия. Русия просто я няма, което е доказателство за равнището на нейната роля. Балканите са капсулирана територия, а Сърбия е заобиколена от страни-членки на НАТО. Тези страни-членки на НАТО, обкръжили Сърбия, няма по какъв начин да са в несъгласия и това не зависи от нас. Зависи от геополитиката и измененията на международната сцена. Трябва да се има поради, че съветски боец не е стъпвал на македонска земя и даже връзките ни с Москва са посредством Хърватия, Словения и Сърбия. Ние посредством тях изнасяме артикули за Русия и то немного. Това е истината. Няма съветски вложения и компании, макар че Русия е огромна мощ, а ние сме дребна страна. Тя си има своята роля и значение в геополитиката.
- Как реагира Скопие на оферти от Париж нов метод от страна на Европейски Съюз за " по-строги критерии за участие ", които се отнасят най-много за Западните Балкани? Дали оповестеното за януари от премиера Зоран Заев идно участие на Северна Македония в НАТО ще тушира отрицателни реакции по отношение на усложнената обстановка с идно започване на преговорния развой за Европейски Съюз?
- Това не е ново за нас. Ние крачим и първи подписахме съглашение, още през 2001 година в Люксембург за асоцииране с новите критерии. Вече 18 години Македония отваря глави, само че не ги затваря. Чрез това съглашение крачим сполучливо. Вече над 600 регламента сме усвоили. Напред сме при хармонизирането на нашето законодателство. Още през 1991 година в Скопие бяха проф. Батендер от Сорбоната и проф. Херцог oт Хайделберг, по-късно президент на Германия, които ревизираха хармонизирането на нашето законодателство към европейските условия и обявиха, че страната ни има добра конституция. Ние сме готови за нови критерии. Вече 14 години сме кандидат-член за Европейски Съюз. Не се тормозим от условия за нови промени.
- В София съществуват отзиви, че Скопие разчита предпочитано на поддръжката на Атина освен по отношение на датата за започване на преговорния развой, само че и в търговско-икономически аспект. Непрекъснатото наблягане на готовността за осъществяване на критериите на Преспанското съглашение, подкрепяно и приветствано от целокупния Запад, основава такова усещане.
- Отдавна, още през 1992г., президентът Киро Глигоров съобщи, че при съседи като Гърция, България, Сърбия и Албания Македония би трябвало да е еднообразно отдалечена от тях. Бих споделил, че е добре да е еднообразно доближена към съседите си. 21 години Гърция ни спираше по пътя към Европейски Съюз и НАТО. Има напластени проблеми. За нас и двата контракта са значими. С Албания имаме положителни връзки. Въпреки другия път ние се стремим да не нарушаваме връзките си със Сърбия. Същото се отнася и за Косово. Не би трябвало да се не помни, че през 2018 година България бе водач на концепцията за присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз.
- Считате ли, че концепцията за " мини Шенген " ще може да се осъществя по метод, който да не докара до нови спорове в района? Имам поради, че и в този начален етап на разискване към този момент се сътвори казус в връзките Тирана-Прищина.
- Западните Балкани дълго бяха в карантина след разпада на СФРЮ. Тогава нямаше благоприятни условия, а и имаше блокади. Нормално беше да се стигне до концепцията за свободно прекосяване единствено с персонални карти през страните. Де факто в този момент се прибави и свободното придвижване на артикули и капитали, което не опонира на концепцията за свободно придвижване на артикули, капитали и хора в Европейски Съюз. Трябва, несъмнено, единодушието на Брюксел. Това в действителност е база за участие в Европейски Съюз и ще има изгода при самия преговорен развой. Не като мини Шенген, а като прекопирване на свободното придвижване на артикули, капитали и хора.
- Само политическа воля ли липсва, с цел да се осъществя оня прославен Коридор №8, който би свързал Черно море през София със Скопие, Вльора и Европа посредством Италия? Отново ли има геополитически спънки?
- Не, в противен случай. Експертното държавно управление на Никола Клюсев, след това при Бранко Цървенковски и Любчо Георгиевски за 10 години близо 600 милиона марки бяха вложени за създаване на виадукти и те и през днешния ден могат да се видят при Куманово и Крива Паланка. Средствата за този кулоар бяха малко, тъй като Македония е дребна стопанска система. Брутният вътрешен продукт е 11 милиарда евро и мъчно сами можем да се оправим с финансирането на подобен план. Нужен е 1 милиард за дотъкмяване до границата с България. Ресурси би трябвало да се търсят от Европейски Съюз и ние разчитаме на Берлинския развой, с цел да се реализира интерконекторната газова връзка Петрич-Ново село и доизграждане на кулоар №8. Това са тематики, които желаеме да сложим. Има предпочитание, няма опция за средства. България също работи в това направление при всички срещи. Политическата воля за съдействие от наша страна се показва и при единодушието за 10 % обезпечено закупуване на електричество от " Белене ", което ще обезпечи нужната ни ел.енергия. Ние така и така внасяме ел.енергия от България, само че с такава опция за съдействие, като присъединяване при създаване на централа " Белене ", си подсигуряваме сигурност. За това работя и аз. Има напредък по този въпрос. То е от изгода и за България.
- Как виждате своето бъдеще в професионален проект, откакто предадете мандата на идващия дипломат на Северна Македония в София? Какво ще отнесете със себе си от България? Тук безспорно имате доста другари и положителни контакти с сътрудници, които ви ценят. Ще помагате ли на държавното управление в Скопие, което и да е то, след предварителните избори през април, с цел да се положат трайни основи на в действителност правилни и безпроблемни връзки сред страните ни? Оставаме си най-близки, нали?
- През 2020 година се пенсионирам след 40 години професионални задължения. Това е обикновено. Изморихме се в тези сложни години. Бил съм и стопански деятел, и кмет, и народен представител, а дипломатическата активност е добър свършек за професионална кариера и то в работа на македонските жители. Идвал съм постоянно в България от младини и се надявам и в бъдеще да пристигам на драго сърце тук.
- Ваше Превъзходителство, по какъв начин оценявате времето на вашата задача в София по отношение на връзките сред България и Македония, към този момент Република Северна Македония, която ние назоваваме най-братската страна, само че сме очевидци, че постоянно прехвърчат искра сред Скопие и София? И не имам предвид единствено неналичието на осезателен прогрес в активността на взаимната комисия по Договора за съдействие сред двете страни.
- От 1 април 2016 година съм в София в качеството си на дипломат на своята страна. Остават ми единствено няколко месеца до края на моя мандат. Отивам в пенсия. Дойдох в София за създаване на мостове, на които основите към този момент бяха сложени. А това са основи на другарство и съдействие, по този начин както нарекохме и нашия Договор за съдействие и добросъседство. Той бе основан в духа на положителните връзки. Ние в никакъв случай няма да забравим, че на 15 януари 1992 година България първа призна самостоятелна Македония. Това е тематика, върху която и през днешния ден градим нашите връзки. В тези връзки има и напредък, и падения, само че като създадем равносметка, ще се види, че възходите са допълнително. Като икономист по обучение аз регистрирам, че в търговско-икономическите връзки има незабравим напредък. От 600 милиона през днешния ден отчитаме 800 милиона стокооборот, само че задачата от 1 милиарда очевидно ще остане за идващия наш дипломат в София. В региона на туризма може да се регистрира, че 560 000 наши жители са посетили през 2018 година България, а 400 000 българи са били в Северна Македония. Или имаме продан от 1 милион жители, което значи и по-близки връзки. Напредък има и в разнообразието от начинания, и реализирането на редица хрумвания за съдействие. Напредъкът е изтъкнат, само че има и проблеми. Например при активността на взаимната комисия за нерешените исторически въпроси, която е основана според Договора за добросъседство. Това обаче не се отразява на връзките. Историческите въпроси са комплицирани и намирането на решение е сложна задача. В Договора има и други значими тематики като стопанската система да вземем за пример, а активността на комисията е единствено част от него. Отдава й се прекомерно огромно значение, по-важно е бъдещето.
- Известно е, че решението на Брюксел по самодейност на Париж за отсрочване на датата за започване на преговорния развой за участие на Северна Македония в Европейски Съюз докара до насрочване на изключителни парламентарни избори. Каква е съгласно Вас вътрешнополитическата конюнктура в страната, с цел да не се доверяваме на анализатори, които имат, меко казано, пристрастни констатации?
- Решението от Брюксел за отсрочване датата за започване на преговорен развой за участие в Европейски Съюз не е нещо, което ще спре нашите начинания за асимилиране на европейските полезности. Франция към този момент ратифицира протокола за участие в НАТО, остава единствено Испания. След 19 натовски проекти за дейности и участия на страната ни в задачи на Алианса зад граница ние ще бъдем 30-тият член на НАТО. Що се отнася до вътрешно-политическата конюнктура, би трябвало да се има поради, че при среща на политическите сили при президента Пендаровски те всички потвърдиха, че задачата им е участието в Европейски Съюз и НАТО. В взаимозависимост от метода на партиите жителите ще правят оценка промените и дали те водят до по-висок стандарт.
- Споделя ли Скопие тезата, че " геополитическата несигурност в страните от Западните Балкани е идеална за Русия "? Констатирани ли са директни намеси на Москва в политиката на вашата страна, изключително като се има поради извършената наскоро среща на комисиите по търговско-икономическите връзки на Северна Македония и Русия?
- Според мен и въз основа на моя професионален опит мога да кажа, че съветското посолство в Скопие има единствено 3 дипломати, което демонстрира отношение. Русия не е сред първите 10 страни, с които Северна Македония си сътрудничи. На първо място е Германия, следват Англия, Сърбия, Гърция и на 5-то място е България. Следват Хърватия, Словения, Австрия. Русия просто я няма, което е доказателство за равнището на нейната роля. Балканите са капсулирана територия, а Сърбия е заобиколена от страни-членки на НАТО. Тези страни-членки на НАТО, обкръжили Сърбия, няма по какъв начин да са в несъгласия и това не зависи от нас. Зависи от геополитиката и измененията на международната сцена. Трябва да се има поради, че съветски боец не е стъпвал на македонска земя и даже връзките ни с Москва са посредством Хърватия, Словения и Сърбия. Ние посредством тях изнасяме артикули за Русия и то немного. Това е истината. Няма съветски вложения и компании, макар че Русия е огромна мощ, а ние сме дребна страна. Тя си има своята роля и значение в геополитиката.
- Как реагира Скопие на оферти от Париж нов метод от страна на Европейски Съюз за " по-строги критерии за участие ", които се отнасят най-много за Западните Балкани? Дали оповестеното за януари от премиера Зоран Заев идно участие на Северна Македония в НАТО ще тушира отрицателни реакции по отношение на усложнената обстановка с идно започване на преговорния развой за Европейски Съюз?
- Това не е ново за нас. Ние крачим и първи подписахме съглашение, още през 2001 година в Люксембург за асоцииране с новите критерии. Вече 18 години Македония отваря глави, само че не ги затваря. Чрез това съглашение крачим сполучливо. Вече над 600 регламента сме усвоили. Напред сме при хармонизирането на нашето законодателство. Още през 1991 година в Скопие бяха проф. Батендер от Сорбоната и проф. Херцог oт Хайделберг, по-късно президент на Германия, които ревизираха хармонизирането на нашето законодателство към европейските условия и обявиха, че страната ни има добра конституция. Ние сме готови за нови критерии. Вече 14 години сме кандидат-член за Европейски Съюз. Не се тормозим от условия за нови промени.
- В София съществуват отзиви, че Скопие разчита предпочитано на поддръжката на Атина освен по отношение на датата за започване на преговорния развой, само че и в търговско-икономически аспект. Непрекъснатото наблягане на готовността за осъществяване на критериите на Преспанското съглашение, подкрепяно и приветствано от целокупния Запад, основава такова усещане.
- Отдавна, още през 1992г., президентът Киро Глигоров съобщи, че при съседи като Гърция, България, Сърбия и Албания Македония би трябвало да е еднообразно отдалечена от тях. Бих споделил, че е добре да е еднообразно доближена към съседите си. 21 години Гърция ни спираше по пътя към Европейски Съюз и НАТО. Има напластени проблеми. За нас и двата контракта са значими. С Албания имаме положителни връзки. Въпреки другия път ние се стремим да не нарушаваме връзките си със Сърбия. Същото се отнася и за Косово. Не би трябвало да се не помни, че през 2018 година България бе водач на концепцията за присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз.
- Считате ли, че концепцията за " мини Шенген " ще може да се осъществя по метод, който да не докара до нови спорове в района? Имам поради, че и в този начален етап на разискване към този момент се сътвори казус в връзките Тирана-Прищина.
- Западните Балкани дълго бяха в карантина след разпада на СФРЮ. Тогава нямаше благоприятни условия, а и имаше блокади. Нормално беше да се стигне до концепцията за свободно прекосяване единствено с персонални карти през страните. Де факто в този момент се прибави и свободното придвижване на артикули и капитали, което не опонира на концепцията за свободно придвижване на артикули, капитали и хора в Европейски Съюз. Трябва, несъмнено, единодушието на Брюксел. Това в действителност е база за участие в Европейски Съюз и ще има изгода при самия преговорен развой. Не като мини Шенген, а като прекопирване на свободното придвижване на артикули, капитали и хора.
- Само политическа воля ли липсва, с цел да се осъществя оня прославен Коридор №8, който би свързал Черно море през София със Скопие, Вльора и Европа посредством Италия? Отново ли има геополитически спънки?
- Не, в противен случай. Експертното държавно управление на Никола Клюсев, след това при Бранко Цървенковски и Любчо Георгиевски за 10 години близо 600 милиона марки бяха вложени за създаване на виадукти и те и през днешния ден могат да се видят при Куманово и Крива Паланка. Средствата за този кулоар бяха малко, тъй като Македония е дребна стопанска система. Брутният вътрешен продукт е 11 милиарда евро и мъчно сами можем да се оправим с финансирането на подобен план. Нужен е 1 милиард за дотъкмяване до границата с България. Ресурси би трябвало да се търсят от Европейски Съюз и ние разчитаме на Берлинския развой, с цел да се реализира интерконекторната газова връзка Петрич-Ново село и доизграждане на кулоар №8. Това са тематики, които желаеме да сложим. Има предпочитание, няма опция за средства. България също работи в това направление при всички срещи. Политическата воля за съдействие от наша страна се показва и при единодушието за 10 % обезпечено закупуване на електричество от " Белене ", което ще обезпечи нужната ни ел.енергия. Ние така и така внасяме ел.енергия от България, само че с такава опция за съдействие, като присъединяване при създаване на централа " Белене ", си подсигуряваме сигурност. За това работя и аз. Има напредък по този въпрос. То е от изгода и за България.
- Как виждате своето бъдеще в професионален проект, откакто предадете мандата на идващия дипломат на Северна Македония в София? Какво ще отнесете със себе си от България? Тук безспорно имате доста другари и положителни контакти с сътрудници, които ви ценят. Ще помагате ли на държавното управление в Скопие, което и да е то, след предварителните избори през април, с цел да се положат трайни основи на в действителност правилни и безпроблемни връзки сред страните ни? Оставаме си най-близки, нали?
- През 2020 година се пенсионирам след 40 години професионални задължения. Това е обикновено. Изморихме се в тези сложни години. Бил съм и стопански деятел, и кмет, и народен представител, а дипломатическата активност е добър свършек за професионална кариера и то в работа на македонските жители. Идвал съм постоянно в България от младини и се надявам и в бъдеще да пристигам на драго сърце тук.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ