Мартин Петрушев: Човек трябва да бъде търсещ, питащ и любопитен
Мартин Марий Петрушев е роден през 1993 година. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е студент в класовете на Стефан Данаилов и Ивайло Христов. През 2017/2018 година учи " Преводач-Редактор " в СУ " Св.Климент Охридски ", където печели премията за превод на университета. През 2018/2019 прекарва една година в университета в Хайделберг, където учи германистика и англицистика и е редактор в немско издание. Работил е за " Литературен Вестник ", като водещ на лична графа в предаването " Библиотеката " по БНТ1 и е превеждал разкази от " New Yorker " за " Съвременник ". Негови текстове са оповестени в " Страница ", " Пламък ", " АРТизани " и други
- Мартине, ти си артист, стихотворец... Още какво?
- Понастоящем съм част от публицистичната гилдия на единственото списание за модерна немска литература в Хайделберг, където живях през последната година. С сътрудниците се сработихме доста добре и по тази причина ще продължим работа от разстояние, като ще се връщам за представянията. Пиша рецензии и публикации за българското културно списание " АРТизани " и превеждам от немски и британски.
- Създаваш прелестна лирика. Надявам се в скоро време читателите на ДУМА да се срещнат с теб и на страниците на литературното приложение " Пегас ". Кога стартира да пишеш и какво те въодушевява?
- В последните години от учебно заведение писах стихове и върших опити за пиеси в рими - много наивни от настояща позиция. По време на петгодишното си образование в НАТФИЗ прекарвах дълго време в библиотеката, където продължих литературните си опити с лирика и прозаичност, само че най-големият книжовен скок се случи през 2014 година, когато посещавах курс по креативно писане при Георги Господинов. От този миг нататък не стопира да ме въодушевява търсенето на нови форми и подходи към влизането в един текст.
- Мислиш ли за книга?
- Въпросът е неочакван. Това е нещо, което единствено трима индивида знаят. Досега. От две години работя върху по-голям текст, който от ден на ден се насочва към сферата на пробния разказ. Темата е заседнала доста надълбоко в мен и се пробвам да я преболея и преодолея. Да не споделяме огромна дума, тъй като сега превеждам и книга, само че се надявам до другото лято да имам приключен текст.
- Какво е за теб поезията?
- Фотография на чувството. Аромат след дъжд. Полет на капка към отражението на улична локва.
- Има ли място за нея в забързания ни делник?
- Поезията и огромната литература скоро може да останат единственият заслон от това трескаво бързане, само че за тях място постоянно ще има. На всяко придвижване има контрадвижение и ми се коства, че колкото повече хора се изгубват в патологичното скролване на времето, толкоз повече ще откриват потъването в книгата като обезщетителен резултат.
- Интересуват ли се младите от лирика? Пишат ли?
- Младите пишат, само че доста си проличава, когато не четат. Отдаването на литературата е дълъг и умишлен развой, той не е от през днешния ден за на следващия ден.
- Аз обаче останах изумен от едно твое друго умеене - да импровизираш по тематики и стихотворения от други създатели. Разкажи малко повече за този твой гений на нашите читатели. Как се получава?
- Дават ми дума или стих, те пораждат облик, а обликът минава в рими. Най-често в България това се случва с Константин Кучев, който пее и свири на китара и цигулка по време на импровизацията. Проектът ни се споделя " СътвоРиМи ". В този план каним разнообразни създатели, които четат от книгите си, а ние импровизираме по тях и описваме в придвижване протичащото се на пишеща машина. Често каним и други музиканти, а на финала публиката има опция да чуе основания текст и да си купи книгите на показаните създатели.
- От какви гении има потребност България?
- България има доста гении. Тя има потребност от по-голяма поддръжка от институциите в областта на културата, с цел да може гениите й да имат шир и вместо да се озлобяват от триумфа на другите, да се въодушевяват от него и да се поддържат.
- Участвал си в няколко постановки. Коя от тях беше най-голямо предизвикателство за теб?
- " Комедия от неточности " по Шекспир и " Януари " по Радичков. Особено втората - поради свободата, която ни беше дадена от Ованес Торосян като режисьор. Най-голямото предизвикателство обаче остава живият контакт с публиката по време на импровизация.
- Поет или артист би трябвало да бъде човек в живота?
- Препоръчително е да бъде търсещ, питащ и любопитен. Да може да се занимава и развива самичък, а не да търси какво да го занимава. Цялата развлекателна промишленост разчита на това, че е доста по-лесно да консумираш, в сравнение с да търсиш самичък.
- Класиката или новите форми - какво е бъдещето на театъра?
- По тематиката има цели студии и изследвания и отговорът би бил прекомерно сложен. Опасявам се от безчувствен спектакъл, в който машината взема превес над индивида.
- Да се върнем към литературата. Коя е обичаната ти книга?
- Внезапно бих споделил " Сто години самотност " на Маркес. Харесвам доста романите на Достоевски, Кундера, Салман Рушди и даже Хенри Милър. В визиите ми и Ницше е повече създател, в сравнение с мъдрец, тъй като има голямо стилистично въздействие върху немската прозаичност през ХХ век. В литературата най-вече ме притегля новото и предизвикателното, както и да наблюдавам нишките сред другите текстове.
- Любим стихотворец? Драматург?
- Поети - Райнер Мария Рилке и Т.С.Елиът. Специално " Дуинските елегии " и " Четирите квартета " са творби, към които цялостен живот бих могъл да се връщам и да преоткривам. Драматурзи - Шекспир и Чехов. Те са и ще бъдат константи. Очарова ме желанието на Брехт да употребява литературата за оръжие на смяната.
- Има ли потребност обществото от просвета, или това е доста рискова мисъл във времето, в което те правят оценка по облеклата, телефона, колата?
- Щом има човек, ще има и просвета. Тя няма да изчезне, единствено средствата ще са разнообразни.
- Твоето благопожелание към читателите на ДУМА?
- Да търсят колкото могат повече себе си - през другите, през пътуването, през литературата и изкуството. Да не стават подвластни на всеобщия усет. Смятам, че човек е тук, с цел да се опита да откри за какво е тук, само че първата стъпка е способността да разбираш другите, с цел да можеш да се разграничиш. Пожелавам им повече емпатия и човещина.
- Мартине, ти си артист, стихотворец... Още какво?
- Понастоящем съм част от публицистичната гилдия на единственото списание за модерна немска литература в Хайделберг, където живях през последната година. С сътрудниците се сработихме доста добре и по тази причина ще продължим работа от разстояние, като ще се връщам за представянията. Пиша рецензии и публикации за българското културно списание " АРТизани " и превеждам от немски и британски.
- Създаваш прелестна лирика. Надявам се в скоро време читателите на ДУМА да се срещнат с теб и на страниците на литературното приложение " Пегас ". Кога стартира да пишеш и какво те въодушевява?
- В последните години от учебно заведение писах стихове и върших опити за пиеси в рими - много наивни от настояща позиция. По време на петгодишното си образование в НАТФИЗ прекарвах дълго време в библиотеката, където продължих литературните си опити с лирика и прозаичност, само че най-големият книжовен скок се случи през 2014 година, когато посещавах курс по креативно писане при Георги Господинов. От този миг нататък не стопира да ме въодушевява търсенето на нови форми и подходи към влизането в един текст.
- Мислиш ли за книга?
- Въпросът е неочакван. Това е нещо, което единствено трима индивида знаят. Досега. От две години работя върху по-голям текст, който от ден на ден се насочва към сферата на пробния разказ. Темата е заседнала доста надълбоко в мен и се пробвам да я преболея и преодолея. Да не споделяме огромна дума, тъй като сега превеждам и книга, само че се надявам до другото лято да имам приключен текст.
- Какво е за теб поезията?
- Фотография на чувството. Аромат след дъжд. Полет на капка към отражението на улична локва.
- Има ли място за нея в забързания ни делник?
- Поезията и огромната литература скоро може да останат единственият заслон от това трескаво бързане, само че за тях място постоянно ще има. На всяко придвижване има контрадвижение и ми се коства, че колкото повече хора се изгубват в патологичното скролване на времето, толкоз повече ще откриват потъването в книгата като обезщетителен резултат.
- Интересуват ли се младите от лирика? Пишат ли?
- Младите пишат, само че доста си проличава, когато не четат. Отдаването на литературата е дълъг и умишлен развой, той не е от през днешния ден за на следващия ден.
- Аз обаче останах изумен от едно твое друго умеене - да импровизираш по тематики и стихотворения от други създатели. Разкажи малко повече за този твой гений на нашите читатели. Как се получава?
- Дават ми дума или стих, те пораждат облик, а обликът минава в рими. Най-често в България това се случва с Константин Кучев, който пее и свири на китара и цигулка по време на импровизацията. Проектът ни се споделя " СътвоРиМи ". В този план каним разнообразни създатели, които четат от книгите си, а ние импровизираме по тях и описваме в придвижване протичащото се на пишеща машина. Често каним и други музиканти, а на финала публиката има опция да чуе основания текст и да си купи книгите на показаните създатели.
- От какви гении има потребност България?
- България има доста гении. Тя има потребност от по-голяма поддръжка от институциите в областта на културата, с цел да може гениите й да имат шир и вместо да се озлобяват от триумфа на другите, да се въодушевяват от него и да се поддържат.
- Участвал си в няколко постановки. Коя от тях беше най-голямо предизвикателство за теб?
- " Комедия от неточности " по Шекспир и " Януари " по Радичков. Особено втората - поради свободата, която ни беше дадена от Ованес Торосян като режисьор. Най-голямото предизвикателство обаче остава живият контакт с публиката по време на импровизация.
- Поет или артист би трябвало да бъде човек в живота?
- Препоръчително е да бъде търсещ, питащ и любопитен. Да може да се занимава и развива самичък, а не да търси какво да го занимава. Цялата развлекателна промишленост разчита на това, че е доста по-лесно да консумираш, в сравнение с да търсиш самичък.
- Класиката или новите форми - какво е бъдещето на театъра?
- По тематиката има цели студии и изследвания и отговорът би бил прекомерно сложен. Опасявам се от безчувствен спектакъл, в който машината взема превес над индивида.
- Да се върнем към литературата. Коя е обичаната ти книга?
- Внезапно бих споделил " Сто години самотност " на Маркес. Харесвам доста романите на Достоевски, Кундера, Салман Рушди и даже Хенри Милър. В визиите ми и Ницше е повече създател, в сравнение с мъдрец, тъй като има голямо стилистично въздействие върху немската прозаичност през ХХ век. В литературата най-вече ме притегля новото и предизвикателното, както и да наблюдавам нишките сред другите текстове.
- Любим стихотворец? Драматург?
- Поети - Райнер Мария Рилке и Т.С.Елиът. Специално " Дуинските елегии " и " Четирите квартета " са творби, към които цялостен живот бих могъл да се връщам и да преоткривам. Драматурзи - Шекспир и Чехов. Те са и ще бъдат константи. Очарова ме желанието на Брехт да употребява литературата за оръжие на смяната.
- Има ли потребност обществото от просвета, или това е доста рискова мисъл във времето, в което те правят оценка по облеклата, телефона, колата?
- Щом има човек, ще има и просвета. Тя няма да изчезне, единствено средствата ще са разнообразни.
- Твоето благопожелание към читателите на ДУМА?
- Да търсят колкото могат повече себе си - през другите, през пътуването, през литературата и изкуството. Да не стават подвластни на всеобщия усет. Смятам, че човек е тук, с цел да се опита да откри за какво е тук, само че първата стъпка е способността да разбираш другите, с цел да можеш да се разграничиш. Пожелавам им повече емпатия и човещина.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ