Мартин Кейниг е американски етнограф, роден е на 24 октомври

Мартин Кейниг е американски етнограф, роден е на 24 октомври 1938 година в Ню Йорк. Интересът му към фолклора и балканските обичаи го карат да пристигна за първи път в България в средата на 60-те години. Докато е тук, снима и записва български песни и традиции. Открива пътя на славата за Валя Балканска - негов запис на осъществяването й на " Излел е Дельо Хайдутин " попада в диска с песни, изпратени в Космоса със совалката " Вояджър ". През 2006 година Кейниг направи своя галерия в София, има публикуван албум с фотографии за България. Сега показва ново, допълнено издание " Гласове и портрети от България ". На 144 страници албумът е събрал в себе си близо 100 фотоси и 109 минути записи, направени сред 1966 до 1979 година Тази седмица Националната художествена изложба показа изложбата " Ехо от Балканите XX век: Портрети и звуци от България ". Експозицията ще продължи 2 месеца и е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова, неин съставител и куратор е Иво Хаджимишев.

- Г-н Кейниг, за какво показвате всичко това в този момент, каква е повода да сте в София тъкмо в този миг?
- Причината да съм тук е изложбата, която подготвихме. Тя демонстрира моите балкански фотографии, 50 години откакто ги снимах. Ще показва и един специфичен албум, който направих за музея " Смитсониън ". Това е първата книга, която " Смитсониън " издава, отдадена на югоизточната етническа музика. Правим го тук, тъй като желаех да е в България, въпреки всичко демонстрираме българските обичаи.
- Предполагам, че книгата е екзотична за американците, може би е значима и за българската диаспора в Съединени американски щати, само че има ли интерес към нея и тук? Заинтригувахте ли българските управляващи, да вземем за пример?
- Тук съм по покана на вицепрезидента Илияна Йотова. Преди не я познавах, не я бях виждал. Свързахме се около куратора на изложбата, фотографа Иво Хаджимишев. Той е шурей на Валери Петров, който бе мой другар от времето, когато работех тук. Когато се върнах в България след 20-годишно неявяване, през 2005 година се срещнах с Иво и го попитах дали ще ми помогне да издам книга. Той сподели, че не може да го направи, само че предложи да показа работите ми в изложба, в случай че покажа български фотоси. Сега към този момент имам книга, хрумна ми и концепция за галерия със фотоси от Балканите. Мислех, че ще го създадем в някоя дребна изложба в София. Оказа се, че вицепрезидентът Йотова се е свързала с него по време на българското председателство на Европейски Съюз. Попитала за фотографи от Балканите, а той се сетил за човек, който е снимал целия район, въпреки и американец. Дал й моята предходна книга, тя харесала фотосите. Йотова ги посочила и на президента Румен Радев и решили, че могат да оказват помощ за галерия тук. Искам да й благодаря за самодейността, както и за спонсорството. Тя ми даде и публична покана.
- Има ли нещо, което към момента не е разкрито за Балканите, нещо, което да заснемете в този момент?
- За мен не, за някой различен - не зная. За себе си считам, че съм извършил ролята си да науча колкото се може повече, което да покажа на хората. Имам шанса да имам " Смитсониън " за издател, въпреки всичко това е Националният музей на Съединени американски щати, а не някаква комерсиална компания. Те подсигуряват, че ще запазят тази музика с години, което ме радва - всеки, който се интересува, ще може да я чуе.
- На фотосите виждаме една друга България, други Балкани. Все по-често чуваме за глобализация, интеркултурно съдействие и продан... Не заплашва ли всичко това достоверността и оцеляването на традициите, на ритуалите от фотосите, на различността?
- Традициите са в неволя. Вярвам в международната стопанска система, само че нещо доста разрушително се случва в целия свят. Всичко е толкоз объркващо, най-малко на този стадий. Не единствено в България, а на всички места. България беше нация, която отглеждаше храната си, нямам чувството, че това към момента е по този начин. В същото време не сте конкурентоспособни в индустриално отношение, като че ли всичката промишленост е в Китай и на изток. Не знам какво е решението, само че е ясно, че източникът на това, което съм документирал преди толкоз години, към този момент го няма. Селата, които " създадоха " тези фотоси, към този момент ги няма, а в случай че ги има, не действат по този метод. Някои безусловно са изчезнали, там към този момент няма хора. Няма ги тези, които се забавляваха с тези песни и танци. Сега на всички места имаме обществени медии, компютри, телефони и телевизия. Миналото, наподобява несвоевременно за някои. В същото време хората в действителност го търсят, нямам концепция до каква степен ще докара това.
- Възможно ли е модерната техника, която споменахте, да бъде употребена, с цел да поддържа живи традициите?
- Затова направих книгата, за българи и американци. Българите от тези фотоси към този момент ги няма. Младите си нямат никаква концепция за този свят, което ми е мъчно да схвана. Все отново са минали единствено 50 години. Толкова бързо се е случило това изгубване!
В този албум има изворна музика и такава, която е част от ритуали, които в миналото са били значими и значими за хората. Младите би трябвало да се срещнат с това. В Америка доста от остарялата музика е изчезнала, не е било " готино " да си обичаен. Имам възприятието, че това се случва и тук, както и на доста други места. Важното е, че към момента има хора, които правят оценка традициите. Някои напущат огромните градове и се местят в дребни обитаеми места, където около всичко друго към момента пазят традициите, свирят на остарели принадлежности, пеят забравени песни. И поддържат целия този дух жив.
Мисля, че България е нация на музиканти, на хора с музикален гений, хора, които обичат да танцуват. Затова имам вяра, че под някаква форма може да съживите традициите, двоумя се, че ще е същото, само че въпреки всичко имам вяра, че няма да изчезнат изцяло. Важно е обаче да има задоволително материал за това какво е било, да може да се види и чуе, с цел да се усети и разбере.
- Възможно ли е от някой запис да изскочи различен глас, който да стане известен като Валя Балканска?
- България постоянно е имала " Дельо Хайдутин ", даже и преди Валя Балканска. Тази ария съществуваше, имаше една прелестна певица, Надежда Хвойнева, която я пееше необикновено. За българите обаче " Дельо Хайдутин " бе просто една от всички песни, една от многото вълнуващи песни, само че не изключително специфична. Нещата се трансформираха, когато тя излезе в Космоса, когато стана част от " Вояджър ". Изведнъж хората си споделиха " А, това е определено на Запад, избрали са го за галактически транспортен съд ". Едва тогава песента стана съвсем като народен химн. Това обаче е ваша ария - ария, която си е съществувала, просто не сте й обръщали внимание. Мисля, че има и други песни, които са също толкоз впечатляващи и удивителни. Надявам се, че не се нуждаете от нов " Вояджър ", с цел да ги откриете.
- Ако имахте машина на времето, в коя ера бихте желали да снимате. И къде?
- Бих желал да работя в 20-те и 30-те години на предишния век. Не единствено тук, а в целия свят е бил богат интервал. Време, в което музиката се е променяла, ера на толкоз невероятни певици. Важи за всички разнообразни култури, в България, Гърция, Турция, Съединени американски щати... В тази ера и танцът е значим и жив. Тук, в България, също е основана креативна и въздействаща музика. Тези години са време със села, в които кипи живот. Музиката и песните не се основават за сцената и известността, а за хората, за страстите и за мига. Те са част от религията, традициите и обичаите. Тогава стартират да танцуват 15 души, а се включва цялото село... Това е напълно друго от зрелище в концертна зала, където 1000 души седят и ръкопляскат почтително.
- Сега и техниката за снимане е друга, също така всеки щрака с телефона... По-лесно ли е да се улови мигът?
- Това е адаптивен развой. Дори и аз фотографирам с телефона си, брачната половинка ми е тук с мен и също снима с джиесема си, прави чудесни фотоси, наподобяват прелестно. Тя не прави това, което сме изложили тук, не това е желанието й. Но телефонът й оказва помощ да покаже на децата и приятелите ни какво се случва. Невероятно е какъв брой е напреднала техниката, даже не зная по какъв начин хората устояват на изкушението да снимат още повече.
- Музиката и танците са повода за първото ви идване в България. Можете ли да изтанцувате някое хоро?
- Мога да изтанцувам всичките. Нямам обичано, доста са. Зависи от музиката, тя те подтиква да танцуваш. Харесвам мъжкото право хоро, ръченица, ситното, влашките танци...
- Смятате ли, че тези танци могат да станат по-... комерсиални?
- Те не са комерсиални! Хората, които преподават танци, не печелят доста пари, само че получават нещо друго, което е по-въздействащо за тях и по-удовлетворяващо. Няма по какъв начин това да стане комерсиално, доста малко хора могат да го създадат за себе си. Дори и с книга като тази, няма по какъв начин да се " пробие ", какъв брой ли хора ще я видят?
- Знам, че е мъчно, само че в случай че ви попитат за една или 3-5 значими фотоси, кои ще са те?
- Наистина сложен въпрос. Има фотографии, които одобрявам повече от други, само че нямам съответен любимец. Има група фотоси, които считам за неповторими, само че... Мисля, че силата в работата ми не идва от обособената фотография, а от цялостния резултат - от поредицата, от прочита на надписите в профил. Когато преминете от фотография на фотография, най-после, след час или два, вие към този момент ще сте на друго място, в друга ера. Тогава ще усетите, ще разберете от кое място идвате. Това се пробвам да реализира - да го направя близко, освен за хора от Балканите. Показваме универсални тематики, които всеки схваща. В Съединени американски щати всеки идва отнякъде, всеки е преселник, дете, внук, или правнук на имигранти. Културата, от която идват, е доста антична, фотосите може да са по-смислени за българите и Балканите, само че мисля, че са значими и за американци с разнороден генезис и корени.