На този ден: „Марсилезата звучи за първи път в Париж
Марсилезата звучи за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 година, изпята от бойците на френската Национална армия. Те отиват на фронта, а песента, написана от Клод-Жозеф Роже дьо Лил, се споделя „ Марш на рейнската войска “, тъй като е основана, откакто Франция афишира война на Австрия.
Песента се трансформира в знак на Френската гражданска война, а през 1795 година е провъзгласена за народен химн. " Марсилезата " се снабдява със международна популярност. След възбраната, наложена от Империята, е модифицирана от Ектор Берлиоз и през 1879 година още веднъж е приета за химн на Франция, а по-късно е одобрена и с конституцията.
Другият революционен марш - „ Интернационалът “, чийто текст е написан от Йожен Потие, в началото се е изпълнявал с мелодията на Марсилезата и по време на Парижката комуна (1871) е признат за химн. Едва през 1888 година Пиер Дегейтер написва познатата и до през днешния ден мелодия на „ Интернационалът “. Двете песни са употребявани за национални химни на Съветска Русия, до момента в който дефинитивно одобряват „ Интернационалът “. По време на фашисткия режим " Марсилезата " е неразрешена в Германия, а по време на Втората международна война - и във всички окупирани от Хитлер страни.
Във Франция химнът провокира полемика повече от половин век. Някои считат „ Марсилезата “ за милитаристки и ксенофобски химн, други смятат, че подтиква лява идеология. Досега са правени доста оферти за промяната му, изключително на текста. Повечето от френските жители възприемат химна като част от историята на Френската република и държат да бъде непокътнат.
В по-близки времена и без значение от текста тя е пята доста от антирасистки стачкуващи след допускането на Жан-Мари Льопен до втория кръг на президентските избори през 2002 г.
Песента се трансформира в знак на Френската гражданска война, а през 1795 година е провъзгласена за народен химн. " Марсилезата " се снабдява със международна популярност. След възбраната, наложена от Империята, е модифицирана от Ектор Берлиоз и през 1879 година още веднъж е приета за химн на Франция, а по-късно е одобрена и с конституцията.
Другият революционен марш - „ Интернационалът “, чийто текст е написан от Йожен Потие, в началото се е изпълнявал с мелодията на Марсилезата и по време на Парижката комуна (1871) е признат за химн. Едва през 1888 година Пиер Дегейтер написва познатата и до през днешния ден мелодия на „ Интернационалът “. Двете песни са употребявани за национални химни на Съветска Русия, до момента в който дефинитивно одобряват „ Интернационалът “. По време на фашисткия режим " Марсилезата " е неразрешена в Германия, а по време на Втората международна война - и във всички окупирани от Хитлер страни.
Във Франция химнът провокира полемика повече от половин век. Някои считат „ Марсилезата “ за милитаристки и ксенофобски химн, други смятат, че подтиква лява идеология. Досега са правени доста оферти за промяната му, изключително на текста. Повечето от френските жители възприемат химна като част от историята на Френската република и държат да бъде непокътнат.
В по-близки времена и без значение от текста тя е пята доста от антирасистки стачкуващи след допускането на Жан-Мари Льопен до втория кръг на президентските избори през 2002 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ