Защо МАРЛОН БРАНДО отказа Оскар-а си за "Кръстникът"
Марлон Брандо е същинска легенда, чиято популярност минава оттатък известността на елементарните съумели актьори, а се простира до мащаба до икона и знак на поп-културата.
Смятан е за един от най-големите артисти на всички времена.
Усещането му за натурализъм на екрана продължава да въодушевява артисти по целия свят, а бунтовно настроената му персона, която изрично декларира себе си ранните му филми, постоянно ще бъде обвързвана с придвижването против конформизма в средата на 50-те години на 20 век.
Брандо се издига до знаменит артист, къпещ се в популярност, участвайки във филми като „ Трамвай предпочитание “, „ На кея “ и „ Кръстникът “.
След изключителния си триумф при започване на кариерата си, Марлон Брандо изпада във финансова и креативна рецесия, която кара мнозина или да го не помнят, или да го обричат на неугледен завършек на кариерата на една от многото нереализирали цялостния си капацитет холивудски звезди.
Въпреки това, 1972 е годината на завръщането на Брандо . Той е на 48 години, когато играе ролята на Вито Корлеоне в извънредно сполучливия филм на Франсис Форд Копола “Кръстникът “.
Неговата паметна и правдива роля на шеф на италианска мафиотска фамилия остава и до през днешния ден едно от най-ярките осъществявания в историята на киното. Лентата е необикновен интернационален финансов триумф, а осъществяването на Марлон Брандо му печели номинация за „ Най-добър артист “.
През март 1973 година по време на 45-ата гала на Наградите на американската кино академия никой не се изненадва, когато водещите, Лив Улман и Роджър Мур , афишират Марлон Брандо за притежател на необикновено влиятелната премия.
Всички обаче са мощно сюрпризирани и шокирани, когато една млада актриса на име Сачин Литлефатър се качва на сцената вместо Брандо . Нейните предшественици са апачи от „ Бялата планина “, а самата тя е деятел за правата на индианците. Тя се съгласява след диалог с артиста да отхвърли премията от името на Марлон Брандо .
Той е бил деятел през цялата си кариера. Протестира против метода, по който са представяни индианците в американската кино промишленост и твърди, че коренните поданици на континента са изобразявани най-вече като алкохолици, лентяи и глупави нарушители.
Конкретната преживелица, който кара актьорът да откаже премията, е насилственото потушаване на митинг през февруари 1973 година Протестиращите са индианци и членове на Американското индианско придвижване, които се стачкуват срещи неуспеха на американското държавно управление да извърши договорите си с индианците.
Сачин Литлефатър е трябвало да прочете тирада на Марлон Брандо , която е била цели 15 страници, само че преди да стартира церемонията, продуцентите я предизвестяват, че ще ѝ бъде разрешено да остане на сцената за най-много 60 секунди. Ако надвиши тази една минута, рискува да бъде изведена от защитата.
Тя прочита съкратената версия на изказването на Брандо и в резюме разкрива аргументите за отхвърли на влиятелната премия.
Някои от присъстващите посетители от публиката стартират да освиркват речта на Литлефатър , до момента в който други я приветстват и се възхищават на смелостта на Марлон Брандо и на нея самата да осъдят обществено отрицателната политика на филмовата промишленост към индианците.
За страдание, кариерата на Литлефатър в огромното кино завършва след тази преживелица – нито една продуцентска компания не желае да я наеме, заради прекомерно негативното приемане на случката от обществото. Въпреки това тя става образец за доста деятели за правата на индианците и бележит учител по правата им.
След „ Кръстникът “ Марлон Брандо взе участие единствено в няколко филми, само че съвсем всеки от тях се трансформира в невероятна класика, в това число „ Последно танго в Париж “ и „ Апокалипсис в този момент “. Той остава открит бранител на правата на индианците до края на живота си.
