Катар, какъвто го видях
Марко Семов преди години беше писал, че колкото по-дълго престоиш в избрана страна, толкоз по-малко знаеш за нея. Сега се възнамерявам, че може би за това най-трудно си обясняваме личната.
Ще се опитам да ви срещна с Катар. През последните 6 години малко или повече поживях в страната, и дружно с годините прекарани в Кралство Йордания, пътуванията ми и до други страни в района, ми дават някаква убеденост да споделя видяното и може би да събудя любознанието ви за тази част от света. Свят, отдалечен, чудноват, топъл и буен, ухаещ на подправки и тежки парфюми, блестящ и мързелив, изпълнен с протяжното подвикване от джамиите смесено с шума на самолетните мотори. Свят муден и алчен, затулен зад високите огради на религията и традицията, мистериозен, чужд и въпреки всичко някак, непосредствен.
Наричаме арабския свят Близкият Изток. За англоезичните е Средният Изток. На нас този регион несъмнено ни е по-близък и географски и изключително културно. Съвременното ни отношението към този факт обаче, варира от цялостно пренебрежение до умерено приемане и едва любознание. Едва ли в всекидневието си даваме сметка, че до момента в който през дългата си история в която сме създавали българската сплав от обичаи, умения, занаяти, привички, традиции, кухня, фамилни полезности, особености на характера, усети, музикален багаж и език, с други думи, сме основали нашата неповторима просвета, какво и какъв брой огромно е било и дали е спряло и през днешния ден, въздействието на толкоз близкият ни изток?
Катар е доста млада страна. Раждала се е няколко пъти, освобождавайки се от бахрейнското шейхство, от турско господство и от английско наместничество. Най-напред през декември 1878 година и за последно през 1971 година Малкият публикуван в персийския залив полуостров, с камениста почва, екваториален климат и минимални водни ресурси. Практически цялата държава е малко по-голяма от Бургаски окръг и най-високият й връх е 104 метра над морското ниво. Племената, населявали от епохи арабската пустиня и крайбрежието с персийския залив, обичайно са се занимавали с развъждане на камили и коне и най-много с добива и търговията с перли. Малките пристанища в Доха и Дубай са били и кей и борси на част от пренасяните до Европа артикули от Персия, Индия, Китай и Ирак. Катар е доста млада страна. Раждала се е няколко пъти, освобождавайки се от бахрейнското шейхство, от турско господство и от английско наместничество.Перлите са били добра разменна монета и са се търгували доста добре по цялото източно крайбрежие на залива. Особен интерес от завоюване и ръководство на пръснатите по тия места езически до идването на исляма племена исторически е нямало, заради неналичието на значими естествени запаси. И по този начин до 1939 година, когато англичаните откриват в дребната племенна държавица петрол и газ. Разработката на находищата е осуетена от войната и се възобновява едвам през 1950 година През 1968 година най сетне Британия се отхвърля от политическо, само че не и от икономическо наличие в района. През 1971 година ръководството на страната се поема от шейх Ал Тани, глава на остаряло семейство борило се и срещу турските и срещу бахрейнски владетели. Първоначално дружно с Бахрейн и още седем племена основават федеративна общественост, само че бързо се откъсват и остват единствено съседи с Обединените Арабски Емирства и с островната страна Бахрейн.
Оттогава, от 1971 година, стартира неудържимият напредък на Катар, страната с второто след Русия по величина находище на природен газ, на едно от най огромните на петрол, страната с максимален вътрешен артикул на глава от популацията в света. Тя има построени газови съоръжения за десалинизация на морска вода във питейна. Катар е монархия, само че избира парламент и ръководство на десетте си региона. Има правосъдна система, само че част от закононарушенията към момента се вземат решение от закона на Шериата, напълно набожен принцип. Катар, страната с второто след Русия по величина находище на природен газ, на едно от най огромните на петрол, страната с максимален вътрешен артикул на глава от популацията в света.Официалният език е арабски. Английският е втори език. Разрешено е упражняване на други религии и даже се строят молитвени домове, само че без право на отличителни знаци по тях.
Алкохол се продава единствено в един магазин, за който се изисква особено позволение. Но всички хотели, нощни заведения, нощни заведения и локали сервират всички вероятни алкохолни питиета. Населението е съсредоточено в столицата Доха и е към 2 милиона души, от които локалното население е едвам 15%. Останалите са мигриращи служащи най-вече от Индия, Непал, Шри Ланка, Филипините. Около 10% са високо квалифицираните жители на Европа и Америка, които работят в банките, капиталовите и телекомуникационни компании, в петрола, газовите сдружения, в здравното обслужване, в авиацията, образованието и туризма. В Катар имат филиали голям брой от най-престижните европейски и Американски университети.
Над 8% от благосъстоянието на страната, по концепция на втората, само че обичана брачна половинка на шейха Ал Тани и майка на настоящия държател, се влагат в просветителни планове. Катарците имат обезпечен приход още с раждането си и на процедура няма потребност да се трудят. Задължени са обаче да работят в държавните институции и полицията. Иронично видяно, почти историята на тази страна следва нашумялата приказка за падналия от камилата в мазератито шейх. Катарците имат обезпечен приход още с раждането си и на процедура няма потребност да се трудят.Когато за пръв път пристигнах в Доха, незабавно отидох на сука. Сук е пазар на арабски. Няма арабска страна, в която това място да не притегля. Българите добре познават закрития пазар в Истанбул и общо взето по този начин наподобяват съвсем всички арабски пазари, на които съм била - шарени, шумни, с преливащи от всевъзможни артикули сергии и дребни магазинчета с необикновено услужливи, усмихнати и общителни продавачи.
Този в Доха е неотдавна издигнат, само че с изпитание да наподобява достоверен и върху останките от остарелия пазар на града. Най-смайващото е, че е удивително зелен. Дървета, трева и цветя са на всички места където сергиите или магазинчетата не са заели място. В доста от тях майсторите работят пред очите ти - тъкат, шият, месят, готвят или създават бижута, дрехи, обувки и посуда. Обожавам да надничам при антикварите, да вдъхвам миризмите на подправки, да пробвам чай или арабско кафе с мирис на канела, да предпочитам ядки, да опитвам абайа или заострени арабски чехли. Да скитам из кресливия птичи пазар или да отскоквам до пазара на камили и коне. Освен артикули по тия пазарища има десетки разнообразни заведения за хранене и кафенета, рибни, месни или вегетариански. Ливанска, етиопска, иранска и иракска кухня се конкурират за клиенти, като сервитьорите подканват от улицата.
Не знаехте, нали, само че арабите се гордеят с комерсиалните си качества и даже считат себе си за по-умели прекупвачи и лихвари и от евреите. Кой знае, въпреки всичко и те са семити. А и дано сме почтени, ние обичаме тази храна. Нашата кухня е взаимствала доста от арабската и е пренесена у нас от турците. Кухнята е първият културен белег, който носим със себе си по света. Тук българите нямат проблем да намерят храната която ядат и харесват. Е, да, свинското месо и артикули със свинско месо не са позволени, само че ги има в алкохолния магазин. В Америка, поради потребността от познати храни, нашенците в Чикаго се заселиха на първо време покрай турски или сръбски квартали. Не до съветски, немски или британски.
Следва продължение...
Ще се опитам да ви срещна с Катар. През последните 6 години малко или повече поживях в страната, и дружно с годините прекарани в Кралство Йордания, пътуванията ми и до други страни в района, ми дават някаква убеденост да споделя видяното и може би да събудя любознанието ви за тази част от света. Свят, отдалечен, чудноват, топъл и буен, ухаещ на подправки и тежки парфюми, блестящ и мързелив, изпълнен с протяжното подвикване от джамиите смесено с шума на самолетните мотори. Свят муден и алчен, затулен зад високите огради на религията и традицията, мистериозен, чужд и въпреки всичко някак, непосредствен.
Наричаме арабския свят Близкият Изток. За англоезичните е Средният Изток. На нас този регион несъмнено ни е по-близък и географски и изключително културно. Съвременното ни отношението към този факт обаче, варира от цялостно пренебрежение до умерено приемане и едва любознание. Едва ли в всекидневието си даваме сметка, че до момента в който през дългата си история в която сме създавали българската сплав от обичаи, умения, занаяти, привички, традиции, кухня, фамилни полезности, особености на характера, усети, музикален багаж и език, с други думи, сме основали нашата неповторима просвета, какво и какъв брой огромно е било и дали е спряло и през днешния ден, въздействието на толкоз близкият ни изток?
Катар е доста млада страна. Раждала се е няколко пъти, освобождавайки се от бахрейнското шейхство, от турско господство и от английско наместничество. Най-напред през декември 1878 година и за последно през 1971 година Малкият публикуван в персийския залив полуостров, с камениста почва, екваториален климат и минимални водни ресурси. Практически цялата държава е малко по-голяма от Бургаски окръг и най-високият й връх е 104 метра над морското ниво. Племената, населявали от епохи арабската пустиня и крайбрежието с персийския залив, обичайно са се занимавали с развъждане на камили и коне и най-много с добива и търговията с перли. Малките пристанища в Доха и Дубай са били и кей и борси на част от пренасяните до Европа артикули от Персия, Индия, Китай и Ирак. Катар е доста млада страна. Раждала се е няколко пъти, освобождавайки се от бахрейнското шейхство, от турско господство и от английско наместничество.Перлите са били добра разменна монета и са се търгували доста добре по цялото източно крайбрежие на залива. Особен интерес от завоюване и ръководство на пръснатите по тия места езически до идването на исляма племена исторически е нямало, заради неналичието на значими естествени запаси. И по този начин до 1939 година, когато англичаните откриват в дребната племенна държавица петрол и газ. Разработката на находищата е осуетена от войната и се възобновява едвам през 1950 година През 1968 година най сетне Британия се отхвърля от политическо, само че не и от икономическо наличие в района. През 1971 година ръководството на страната се поема от шейх Ал Тани, глава на остаряло семейство борило се и срещу турските и срещу бахрейнски владетели. Първоначално дружно с Бахрейн и още седем племена основават федеративна общественост, само че бързо се откъсват и остват единствено съседи с Обединените Арабски Емирства и с островната страна Бахрейн.
Оттогава, от 1971 година, стартира неудържимият напредък на Катар, страната с второто след Русия по величина находище на природен газ, на едно от най огромните на петрол, страната с максимален вътрешен артикул на глава от популацията в света. Тя има построени газови съоръжения за десалинизация на морска вода във питейна. Катар е монархия, само че избира парламент и ръководство на десетте си региона. Има правосъдна система, само че част от закононарушенията към момента се вземат решение от закона на Шериата, напълно набожен принцип. Катар, страната с второто след Русия по величина находище на природен газ, на едно от най огромните на петрол, страната с максимален вътрешен артикул на глава от популацията в света.Официалният език е арабски. Английският е втори език. Разрешено е упражняване на други религии и даже се строят молитвени домове, само че без право на отличителни знаци по тях.
Алкохол се продава единствено в един магазин, за който се изисква особено позволение. Но всички хотели, нощни заведения, нощни заведения и локали сервират всички вероятни алкохолни питиета. Населението е съсредоточено в столицата Доха и е към 2 милиона души, от които локалното население е едвам 15%. Останалите са мигриращи служащи най-вече от Индия, Непал, Шри Ланка, Филипините. Около 10% са високо квалифицираните жители на Европа и Америка, които работят в банките, капиталовите и телекомуникационни компании, в петрола, газовите сдружения, в здравното обслужване, в авиацията, образованието и туризма. В Катар имат филиали голям брой от най-престижните европейски и Американски университети.
Над 8% от благосъстоянието на страната, по концепция на втората, само че обичана брачна половинка на шейха Ал Тани и майка на настоящия държател, се влагат в просветителни планове. Катарците имат обезпечен приход още с раждането си и на процедура няма потребност да се трудят. Задължени са обаче да работят в държавните институции и полицията. Иронично видяно, почти историята на тази страна следва нашумялата приказка за падналия от камилата в мазератито шейх. Катарците имат обезпечен приход още с раждането си и на процедура няма потребност да се трудят.Когато за пръв път пристигнах в Доха, незабавно отидох на сука. Сук е пазар на арабски. Няма арабска страна, в която това място да не притегля. Българите добре познават закрития пазар в Истанбул и общо взето по този начин наподобяват съвсем всички арабски пазари, на които съм била - шарени, шумни, с преливащи от всевъзможни артикули сергии и дребни магазинчета с необикновено услужливи, усмихнати и общителни продавачи.
Този в Доха е неотдавна издигнат, само че с изпитание да наподобява достоверен и върху останките от остарелия пазар на града. Най-смайващото е, че е удивително зелен. Дървета, трева и цветя са на всички места където сергиите или магазинчетата не са заели място. В доста от тях майсторите работят пред очите ти - тъкат, шият, месят, готвят или създават бижута, дрехи, обувки и посуда. Обожавам да надничам при антикварите, да вдъхвам миризмите на подправки, да пробвам чай или арабско кафе с мирис на канела, да предпочитам ядки, да опитвам абайа или заострени арабски чехли. Да скитам из кресливия птичи пазар или да отскоквам до пазара на камили и коне. Освен артикули по тия пазарища има десетки разнообразни заведения за хранене и кафенета, рибни, месни или вегетариански. Ливанска, етиопска, иранска и иракска кухня се конкурират за клиенти, като сервитьорите подканват от улицата.
Не знаехте, нали, само че арабите се гордеят с комерсиалните си качества и даже считат себе си за по-умели прекупвачи и лихвари и от евреите. Кой знае, въпреки всичко и те са семити. А и дано сме почтени, ние обичаме тази храна. Нашата кухня е взаимствала доста от арабската и е пренесена у нас от турците. Кухнята е първият културен белег, който носим със себе си по света. Тук българите нямат проблем да намерят храната която ядат и харесват. Е, да, свинското месо и артикули със свинско месо не са позволени, само че ги има в алкохолния магазин. В Америка, поради потребността от познати храни, нашенците в Чикаго се заселиха на първо време покрай турски или сръбски квартали. Не до съветски, немски или британски.
Следва продължение...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ