Мария Ю лежеше на плажа с твърдото намерение да не

Мария Ю лежеше на плажа с твърдото желание да не мръдне на никое място. Горещо желаеше да се концентрира върху бистротата на вълничките, които идваха с спокоен плисък току до краката й и рисуваха безкрай ромбоидни формички по дъното, които някак се отразяваха и върху повърхността на водата. Беше влизала да плува и, както правеше постоянно, отново се бе отдалечила на не повече от двадесет метра от брега, тъй като сенките по морското дъно й внушаваха тайнствен, архетипен боязън, който от години носеше със себе си. Мислеше, че това са виещи се същества, които протягат към нея молещ ръце, като че ли желаят нещо. Веднъж по този начин й взеха пръстена, само че деца на другари се гмурнаха и го откриха, на часа заровен в пясъка на дъното. Бе си споделила, че би трябвало да остане нащрек, тъй като през днешния ден пръстена, а утре… Забеляза, че последователно ромбчетата минаха във вълнисти линии и се замисли за фините връзки на морето с  въртенето на земята, луната и космоса, за езика, който то приказва и знаците, които изписва. Удивително, сподели си тя и чу в главата си ясно следната фраза: А в този момент е единствено края на юли и нищо не предвещава тиха и спокойна безкрайност.

- Оу, оу, това го имаше някъде, към този момент сме го чували и чели – заяви гръмогласно Лирическият Субект.
- Чакай малко – сподели Мария Ю, като се стараеше да не проличи суматохата в гласа й и бързо отвори тайния бележник, където записа следното:

Възможно ли е вълните на морето да ми диктуват мисли, които преди време съм записала като мои стихове? Възможно ли е тези стихове да си пътуват и да се явяват със същите думи тук и там в друго време и на разнообразни места. В моите стихове обаче беше началото на август, не края на юли. Очевидно времето е без значение. Пълна мистерия…

- Мария Ю, човек се изгърбва да написа на плажа. Моля те, намажи ми гърба с плажно масло – обади се Лирическият Субект, без да се впечатлява от загадъчността на обстановката. А цикадите от близкия храсталак усилиха с още една степен мощността на стърженето. – Почини си малко от мислене в последна сметка.

Без да му обръща внимание Мария Ю продължи да записва, напрягайки мозъка си.

Ако Умът на един човек дълго време е бил обособен от вътрешния аз на индивида, в случай че години наред се е занимавал с неща, които подценяват изцяло този аз, допустимо ли е подсъзнанието на този човек да изпрати сигнали в околната реалност, които да се върнат при него под разнообразни форми – да вземем за пример морето да му заприказва с фрази, да вземем за пример от негови стихотворения. Боже мой, човек не може да се откъсва от вътрешната си същина, другояче твори единствено страхове и неудовлетворения…
И Мария Ю се вторачи назад във вълните. Това беше последният й ден на морския бряг и занапред й предстоеше съвсем още половин лято да обмисля държанието на морето.

- Нека в този момент се приберем в хотела и деликатно се подготвим за остатъка на лятото – заяви тя бодро. – Ще бъде добре да бъдем готови най-малко в следните направления:

А/ Належащо ми се коства да влезеш още веднъж в деяние и да събереш всичките ми разпилени стихотворения, с цел да забележим дали съгласно тях нещо значимо не следва.
Не е невероятно. Не желая всякакви неща да ми приказват с мои цитати, усещам се озадачена. Така че, отваря ти се работа.

Б/ Освен това значимо ми се коства да се видя с тези мои приятелки, които са се върнали отнякъде.

Разтревожен и възбуден от чутото Лирическият Субект незабавно сподели:

- Значи аз ще съм Важен, тъй като ти ще направиш поетична книга и прочие. А за приятелките ти, какво да направя, несъмнено ще желаете шопинг по разпродажби или да се гледате в очите по всякакви кафенета… А сещам се, несъмнено искаш да видиш дали и на тях нещо не им е проговорило, до момента в който са пътували по време на летните си отпуски. Сигурно, нищо чудно, то и огромна работа…
- Стига, доста евентуално е да е станало тъкмо по този начин – сподели му Мария Ю. – После ще си приказваме, просто помни, че си значим към този момент.
- Разбира се, че Съм значим. Хайде, в този момент да си отиваме от морето. Не желая повече то да ти приказва.