Мария Кюри – феноменът на XX век
Мария Склодовска Кюри е измежду най-уникалните дами в историята на науката. Тя е първата жена лауреат на Нобелова премия, първият академик, два пъти удостояван с тази премия и единственият човек, който е получавал Нобелова премия за две разнообразни науки – физика и химия.
Детски години
Животът на Мария Кюри не бил елементарен. Полякиня по националност, тя се родила във Варшава, столица на Полското царство, влизащо в състава на Руската империя.
Освен нея, в фамилията били още три дъщери и един наследник. Бащата, учителят Владислав Склодовски, се борил с всички сили да изхрани децата си и да проработи средства за лекуването на жена си, която постепенно гаснела от туберкулоза. Мария изгубила още в детството си една от сестрите си, а след това и майка си.
Учебни години
Още в учебните години Мария Кюри се отличавала с извънредно усърдие, твърдоглавие и грижливост. Тя се учела, забравяйки за сън и храна, като приключило ослепително гимназия, само че интензивните занятия нанесли такава щета на здравето й, че се наложи след края на дипломирането си за известно време да си вземе отмора, с цел да оздравее.
Момичето се стремяло към висше обучение, само че опциите за дамите по това време в Русия били значително лимитирани. Все отново има сведения, че Мария съумяла да приключи някакви неофициални женски висшистки курсове, наречени импровизирано „ Летящият университет “.
Стремежът към обучение било свойствено освен за Мария, само че и за сестра й Бронислава, само че поради лимитираните им материални благоприятни условия, това изглеждало нереалистично. Тогава двете се договорили да учат една след друга, а преди този момент да завоюват пари, работейки като гувернантки.
Първа почнала Бронислава, която постъпила в медицинския институт в Париж и получила тапия за доктор. Веднага по-късно 24-годишната Мария постъпила в Сорбоната, изучавайки физика и химия, а Бронислава работела и плащала нейното образование.
Мария се оказала една от най-хубавите студентки в Сорбоната и незабавно откакто получила две дипломи, по физика и математика, станала първата в историята на Сорбоната жена-преподавател. Благодарение на своето усърдие и качества тя получила и опция да организира независими проучвания.
Брак и научна работа
Съдбоносната среща на Мария Склодовска с нейния предстоящ брачен партньор Пиер Кюри се случила през 1894 година. По това време той ръководел лабораторията при Общинското учебно заведение за промишлена физика и химия и, безспорно, общите им научни ползи са изиграли значима роля в техния съвместен интерес. След година се оженили и се отправили на сватбено странствуване на колела.
Вече по фамилия Кюри Мария траяла дейна научна работа. Тя посветила своята докторска дисертация на проблемите на новите лъчения.
След година интензивна работа на съвещание на Парижката академия на науката тя презентирала отчет за материали, които сходно на урана имат излъчване (торий). в отчета се отбелязвало, че ураносъдържащите минерали имат надалеч по-интензивно излъчване от самия уран.
През 1898 година съпрузите Кюри откриват нов детайл, получил в символ на почитание към родината на Мария името полоний (латинското име на Полша). Тогава те съумели теоретично да обосноват съществуването на радия – той бил получен по пробен път едвам след 5 години, което изисквало обработката на повече от звук руди.
Експериментите с радиоактивността Мария провеждала в помещение, прилежащо на лабораторията на мъжа й.
Нобелови награди
Защитата на докторската дисертация на Мария Склодовска-Кюри се състояла през 1903 година и през същата година дружно със брачна половинка си и Анри Бекерел тя получила Нобелова премия за физика. Освен това, Лондонското кралско общество наградило фамилната двойка с медали.
Трябва да се означи, че съпрузите Кюри не желаели да патентоват открития от тях радий, с цел да не попречват развиването на новата сфера в индустрията и техниката.
Реализирането на множеството креативен проекти на фамилията било спряно от трагичната крах на Пиер през 1906 година, когато ученият неуместно пада под конски впряг. Мария останала сама с дребната им щерка Ирен на ръце.
През 1910 година редица френски учени предложили кандидатурата на Мария Кюри на изборите във Френската Академия на науките. Случаят е невиждан, защото до тогава във Франция не е имало нито една жена учен.
Това провокирало дълга и яростна дискусия измежду редиците на учените и съперниците на жената-учен съумели да я победят на изборите с едвам два гласа.
Въпреки това научните заслуги на Мария Склодовска-Кюри намерили интернационално самопризнание – през 1911 година тя получила втора Нобелова премия, този път за химия – за изключителните заслуги в нейното развиване, откриването на радия и полония и тяхното проучване.
Впрочем, тъкмо съпрузите Кюри вкарват в научно послание термина „ радиоактивен “.
Удивително е по какъв начин Мария, която цялостен живот е работила с радиоактивни материали, е родила две здрави дъщери. Семейната традиция на изключителни учени траяла щерка им Ирен, която станала жена на брачна половинка Фредерик Жолио и през 1935 година също получила Нобелова премия за химия.
Уважението към фамилията учени било толкоз огромно, че брачният партньор на Ирен, също като нея, почнал да носи двойната фамилия Жолио-Кюри.
Първа международна война
Осъзнавайки вероятността на проучванията в региона на радиоактивността, Парижкият университет взаимно с института Пастьор през август 1914 година, безусловно преди началото на Първата международна война, учредили Радиевия институт, в който Кюри получила длъжността шеф на отделението за фундаментални проучвания и здравно приложение на радиоактивността.
В годините на войната тя се занимавала с образованието на военни медици по практическо потребление на радиологията, включително разкриване на шрапнели в телата на ранените благодарение на рентгенови лъчи.
Тя помогнала да се основат радиологични съоръжения в дофронтовата зона и да се обезпечи пункт за първа помощ с портативни рентгенови апарати. Получения през тозипериод опит тя изложила в монографията „ Радиология и война “ (1920 г.).
Последни години живот
Последните години на Мария Кюри били отдадени на преподаване в Радиевия институт, както и на интензивно популяриззиране на радиологичните способи в медицината.
Мария не не запомнил и своята татковина Полша, която след Първата международна война получила самостоятелност. Тя неведнъж пътувала до такава степен и съветвала полските откриватели.
Тя посетила и Съединени американски щати: през 1921 година американците й дали 1 грам радий, с цел да може да продължи проучванията си, а през 1929 година при втората й аудиенция в Съединени американски щати й дали дарения, стигащи за още един грам радий, който тя дала за лечение на заболели в една от варшавските лечебни заведения.
По това време личното й здраве се влошавало непрекъснато. Направо е изумително, че тя доживяла до 67 години, тъй като провеждала опити с радиоактивни детайли без никаква отбрана.
Пиер и Мария Кюри разбирали необятните вероятности в потреблението им в медицината, само че за пагубното им влияние върху здравето, което през днешния ден назоваваме лъчева болест, очевидно не знаели.
Освен това, Мария носела върху гърдите си дребна ампула с радий, а всичките й бележки, персонални движимости, облекла и даже мебели и през днешния ден са с високо равнище на радиоактивност, рискова за живота.
Днес, с цел да се получи достъп до нейните бележки и персонални движимости, които са национално благосъстояние а Франция и се намират в Националната библиотека в Париж, би трябвало да се постави предпазен костюм.
Смъртта на Мария Кюри от апластична лъчева анемия настъпила на 4 юли 1934 година. Погребали я дружно с мъжа й, само че през 1995 година прахта на съпрузите Кюри била тържествено преместена в парижкия Пантеон.
Паметта на семейство Кюри е увековечено в името на химиччние детайл кюрий и единицата за премерване кюри (Ci), а Мария Склодовска-Кюри е наричана „ майката на актуалната физика “. В Полша има няколко нейни паметника.
Още по тематиката: Не можем да припарим до персоналните движимости на Мария Кюри още 1500 години
