Мария Крумова твори изкуство от цветя и свири български фолклор
Мария Крумова е измежду дребното българи, която отпътува за Острова не с цел да преследва емигрантската фантазия, а по обич. За двете си години там тя развива голям брой привързаности – към изрядните цветни градини в аристократичните имения, към англичаните с туптящо сърце за живата природа и към... българския дудук, огласял до наскоро родопските поляни.
Макар и да се намира неотдавна във Англия, Мария Крумова към този момент се усеща пълновръстен гражданин на село Айлсбъри. Първата си година прекарва в изолираност поради ковид, само че в този момент „ черпи с цялостни шепи ”.
„ Всъщност относително скоро съумях да се срещна по-добре със съселяните си – споделя тя. – Имам щастието около кучето, което разхождам непрекъснато, да срещам доста хора – най-близките измежду тях са южноафриканци, само че също и доста забавни англичани и българи. И защото прелестното ни село се намира сред Оксфорд и Лондон, в единия град отивам на национални танци, а в другия навестявам другари . ”
Преди да емигрира, Мария се занимава с бранд тактики и бранд дизайн и, както се показва, взема работата със себе си. Докато рестрикциите са най-силни поради епидемията, стартира да учи култивиран дизайн в National design academy – тъй като едно от заниманията ѝ е градинарството и тъй като най-прекрасното, което среща, са градините. Днес тя се труди като култивиран дизайнер на цялостен работен ден в именията на заможни англичани.
„ От осем години пребивавам на село, само че в България отглеждах най-вече зеленчуци и цветята не ми бяха толкоз забавни – спомня си Мария. – Докато в този момент съм луда по цветята и ми доставя голямо наслаждение да върша същинско изкуство с тях – да следя по какъв начин откакто ги засея се съчетават . Нямам самообладание да пристигна пролетта, с цел да видя по какъв начин всичките луковици, които посадих през последните няколко седмици, наподобяват в градините. ”
Докато живее в родината, Мария Крумова е доброволец към природозащитни организации и обикаля страната с фотоапарат, заснемайки редица издевателства над природата – да вземем за пример противозаконни сметища. Въпреки всичко споделя, че не е от хората, които биха се изразили с думите: „ В България нищо не е хубаво, в Англия всичко е прелестно “.
„ Голямата разлика не е сред обособения човек в България и в Англия, а в общността, която тук е мощ – споделя Мария. – Преди няколко дни бях на среща в кметството на селото, на която се разиска желанието на общината да засади овощна градинка върху едно диво място. Но стотината души споделиха, че не желаят да се изкореняват дърветата и храстите, тъй като измежду тях живеят доста животни и птици и в този момент ще се прави екологична оценка на мястото. Друг впечатляващ образец е градежът на новата железопътна линия, която минава покрай нашето село – 30 дни няколко екоактивисти прекараха в изкопана дупка подземен в символ на митинг, с цел да не бъде докарана на мястото тежка техника. ”
За да живее в естетика със себе си и с околния свят, Мария Крумова търси баланс. Баланс в това да е потребна за общността и околните си хора, по тази причина и доброволства в National wildlife trust. „ Макар да плащаш налози, никой не ти дължи да бъде чиста твоята улица. Ти го дължиш на себе си, в случай че се уважаваш ”, споделя своето верую тя. Баланс сред будуването на мозъка и успокояването на личната си душа пък Мария намира в свиренето на дудук. Първия си преподавател среща в Смолян, малко преди да потегли към новия си живот. И не не помни да вземе със себе си инструмента, с цел да свири български фолклор – „ сама и на гората ”.
Съставил: Диана Цанкова /
Снимка: персонален архив
Макар и да се намира неотдавна във Англия, Мария Крумова към този момент се усеща пълновръстен гражданин на село Айлсбъри. Първата си година прекарва в изолираност поради ковид, само че в този момент „ черпи с цялостни шепи ”.
„ Всъщност относително скоро съумях да се срещна по-добре със съселяните си – споделя тя. – Имам щастието около кучето, което разхождам непрекъснато, да срещам доста хора – най-близките измежду тях са южноафриканци, само че също и доста забавни англичани и българи. И защото прелестното ни село се намира сред Оксфорд и Лондон, в единия град отивам на национални танци, а в другия навестявам другари . ”
Преди да емигрира, Мария се занимава с бранд тактики и бранд дизайн и, както се показва, взема работата със себе си. Докато рестрикциите са най-силни поради епидемията, стартира да учи култивиран дизайн в National design academy – тъй като едно от заниманията ѝ е градинарството и тъй като най-прекрасното, което среща, са градините. Днес тя се труди като култивиран дизайнер на цялостен работен ден в именията на заможни англичани.
„ От осем години пребивавам на село, само че в България отглеждах най-вече зеленчуци и цветята не ми бяха толкоз забавни – спомня си Мария. – Докато в този момент съм луда по цветята и ми доставя голямо наслаждение да върша същинско изкуство с тях – да следя по какъв начин откакто ги засея се съчетават . Нямам самообладание да пристигна пролетта, с цел да видя по какъв начин всичките луковици, които посадих през последните няколко седмици, наподобяват в градините. ”
Докато живее в родината, Мария Крумова е доброволец към природозащитни организации и обикаля страната с фотоапарат, заснемайки редица издевателства над природата – да вземем за пример противозаконни сметища. Въпреки всичко споделя, че не е от хората, които биха се изразили с думите: „ В България нищо не е хубаво, в Англия всичко е прелестно “.
„ Голямата разлика не е сред обособения човек в България и в Англия, а в общността, която тук е мощ – споделя Мария. – Преди няколко дни бях на среща в кметството на селото, на която се разиска желанието на общината да засади овощна градинка върху едно диво място. Но стотината души споделиха, че не желаят да се изкореняват дърветата и храстите, тъй като измежду тях живеят доста животни и птици и в този момент ще се прави екологична оценка на мястото. Друг впечатляващ образец е градежът на новата железопътна линия, която минава покрай нашето село – 30 дни няколко екоактивисти прекараха в изкопана дупка подземен в символ на митинг, с цел да не бъде докарана на мястото тежка техника. ”
За да живее в естетика със себе си и с околния свят, Мария Крумова търси баланс. Баланс в това да е потребна за общността и околните си хора, по тази причина и доброволства в National wildlife trust. „ Макар да плащаш налози, никой не ти дължи да бъде чиста твоята улица. Ти го дължиш на себе си, в случай че се уважаваш ”, споделя своето верую тя. Баланс сред будуването на мозъка и успокояването на личната си душа пък Мария намира в свиренето на дудук. Първия си преподавател среща в Смолян, малко преди да потегли към новия си живот. И не не помни да вземе със себе си инструмента, с цел да свири български фолклор – „ сама и на гората ”.
Съставил: Диана Цанкова /
Снимка: персонален архив
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ