Мария Касимова-Моасе е сред най-магнетичните разказвачи, които познавам. Тя е

Мария Касимова-Моасе е измежду най-магнетичните разказвачи, които познавам. Тя е измежду светлите ми образци за помиряване с предишното, тъй като съумява да полира насъбраните кармични препъникамъни и да огледа напред.Мария обича думите и те ѝ дават отговор със същото. Един от най-четените създатели на издателство „ Колибри “ с „ Балканска рапсодия “ и „ Записки от Шато Лакрот “ (съвсем скоро следва премиерата на  „ Монолози “) стартира кариерата си като публицист, а преди този момент влиза в кожата на разнообразни герои в детска театрална група. Сега е съумяла да събере и двете си способности в моноспектакъла „ Свободно падащи истории “, който стъпва върху истории от сборника с разкази „ Близки срещи със смесени усеща “.Дребна на растеж, само че със сърце на исполин, Мария минава през бурните води на живота с артистичността и темперамента на дамите от филмите на Педро Алмодовар. Случи се по този начин, че най-красивата ѝ любовна история – тази с втория ѝ брачен партньор, французина Стефан Моасе, мина пред очите и през сърцата на близкия ѝ другарски кръг. Няма да не помни вълнението ѝ, когато разказваше детайлите от първата им среща – пеперудите в стомаха, пламъчетата в очите. А мосю Стефан Моасе заслужава всяка пеперуда, тъй като е актьор по заложба, предприемач по насъбран опит и несъмнено единствената допустима половинка, която пасва съвършено на сърцето ѝ. Еднакви по растеж, с непознаващо граници възприятие за комизъм, с помощта на което в доста моменти се чувстваш като настанен в най-уютния ъгъл на гримьорната на „ Комеди франсез “, Мария и Стефан са любовна история, която се написа в придвижване. Мария, по какъв начин разбра, че твоят човек е Стефко, както го наричаш? Мария: О, ние имаме напълно съответна история. Говорехме си най-вече на британски тогава, Стефко ми изяснява нещо и ми споделя: „ Абе, на мен ми трябваше… трябваше ми… ох, по какъв начин се споделя това нещо, дето лудите хора си го поставят на главите? “ И аз давам отговор: „ А, това е фуния “. Ама и аз не знам по какъв начин е фуния на британски – онази фуния, с която преливаме да вземем за пример домашно вино от туба в бутилка! И Стефко взема решение да нарисува това, което има поради, и ми рисува… фуния! Ето тогава си споделих: „ ТОВА е моят човек! “. После, несъмнено, се случиха доста други неща, които потвърдиха това мое възприятие. Не знам по кое време си е споделил, че аз съм за него, само че си припомням по какъв начин след първите ни три дни дружно ми сподели, че аз съм доста прелестен човек за общуване. За неговата изразителност това си беше напряко непосредствено пояснение в обич. Как любовта събра Париж и Бургас в едно уравнение? При най-първата ни среща аз отидох да се срещнем в магазина му. По това време той имаше магазин за дизайнерски неща за домашни любимци на една доста кокетна улица в Париж, „ Шерш миди “ – нещо като парижкия „ Шишман “. Намерих адреса, трепетна отидох, а по пътя си мисля какво съм разискала с една другарка и по какъв начин сме стигнали до два извода: „ Първо, би трябвало да те хареса кучето, а второ – оставаш единствено двайсет минути! “.Та, разтварям вратата на магазина и отнякъде излиза кучето, мята ми се с двете лапи и стартира да ме ближе. Така да се каже, първият „ тест “ е минат по нашия проект. Дишам надълбоко! След секунди от странична стаичка излиза… Стефан. И аз – цялостен смръз! Не знам какво ми стана, но заставам там като препарирана. Все едно съм в тунел и имам капаци на слепоочията. Не мога да кажа, че чак ме е блъснал гръм, ама… съвсем. Нещо си приказваме, аз се дръзвам, след това нещо пъклен изобретателно споделям – той се смее. Минава някакво време, само че аз нямам никаква концепция какъв брой. Разиграла съм се, кокетирам, църкам чар… И по едно време, просто ей по този начин повърхностно, си поглеждам часовника и аааа!… стояла съм в магазина два часа! Като разбирам това, същински се вкаменявам! Помня по какъв начин в главата ми се върти „ селяндурко, тръгни си незабавно, по какъв начин не те е позор да седиш при индивида цели два часа… “ – приказвам си сама и си се карам! Набързо завърших срещата, бузите ми горяха, а индивидът ме гони да си създадем среща за на следващия ден вечер да вечеряме дружно. Уговорихме се, на идващия ден се видяхме и… три години по-късно се оказахме семейство в Бургас. Разкажи за тази някак именита женитба. Случи се един същински празник с най-близките ни осемнайсет индивида. Феерия в три дни, в които всичко преживявах метър над земята, летейки. Беше смешно. Оженихме се в ритуалната зала в Морската градина, която в миналото е строена за казино. Много ми хареса опцията да се омъжа наново в бивше казино вместо в черква. Хазартът повече подхожда на брака, в сравнение с сериозната и цялостна с обещания и отговорности черква. Сватбата ни беше следобяд и сутринта, откакто закусвахме, Стефко зачезна нанякъде. После аз пък потеглих по моя си ред и един час преди церемонията ние към момента не се бяхме видели. Качих се да се подготвям в стаята ни, а от Стефко – ни диря. Даже взех да разтварям дрешниците! Да видя дали нещата му още са там, или се е изнесъл, като си е дал сметка, че работата е сериозна. Там си бяха. „ Окей, споделих си, слизам долу във фоайето на хотела и… нека да е там! Пък в случай че не е, взимам си душ, качвам децата в колата и се прибираме в София! “ Но трептя като перце напразно! Слизам с асансьора сама, вратите му се отварят и пред мен е цялата женитба. Аз въобще не им обръщам внимание и с очи диря да си намеря индивида. Трескаво! Въртя очи, повдигам се на пръсти, озъртам се… И го видях! Седеше малко в профил и ме гледаше. С едни такива очи, които три романа да напиша, няма да мога да опиша по верния метод. Но знаех просто, че всичко е наред. И тръгнахме към ритуалната зала… казиното. И до момента залагаме, рискуваме, губим, печелим, само че си имаме голямо доверие. Стефко е и най-хубавият ми другар. Стефко рискува доста – продаде суперуспешен бизнес, пристигна в България, към този момент приказва най-смехотворния български на света и някак ей по този начин балансира сред къщата и градината в местността Мечката преди Самоков (където сте базирани) и своя нов работен план. Що за знамение на природата е Стефан Моасе? Той е вихър, след който всичко е розово, пухкаво и леко. Той е наводняване от смях. Той е лавина от въображение, игра, разсъдък и щурост. Той е и черна дупка. И стане ли черна дупка, по-добре да е самичък. Минава му бързо, а и смешно. Моите черни дупки са много по-дълбоки и по-черни от неговите, да си призная.