Нети и Иво - just friends
Един хубав дует, обгърнат в изтънчен пушек от ерата на джаза, закачливо секси и тънко меланхолен, съпътства концепцията за тази фотосесия и за този диалог. Нети и Иво Димчев записаха песента Just Friends, а списание EVA направи крачката от изкуството към живота, тъй като там се вие дългият път на същинското, житейско другарство на двамата толкова
разнообразни актьори. Това е част от текста на Just Friends, дребната изящна ария, която отлита със забързани суингиращи стъпки – да се чудиш действителност или сън е било всичко. Докато я слушах за първи път, си представях Нети и Иво, седнали на каменни градски стълби, с по един набъбнал розов захарен памук в ръка. Когато отидох на местоположението за фотосесията – остаряло индустриално място с нов живот и експресивен упадък, Ади Янкулова – идейната и движеща мощ на този вихрен план, таман ги снимаше пред розова като памуците от моите мечти стена. Още в първия миг усещаш спокойствието и обиграността, с която двамата си взаимодействат, напасват придвижванията на високите си тела, основават завладяващо хореографско и прочувствено единение. Артистизмът и тънката им сензитивност, несъмнено, движат всичко, само че фактът, че са другари от деца, слага друга бленда, тази, която могат да основат единствено претърпените споделености.Приятелството им стартира като възпитаници в пробното театрално студио 4xC, основано от режисьора Николай Георгиев. „ Иво е най-хубавото продължение на концепцията за пробния, авторски, свободен спектакъл – споделя Нети. – Аз поех пътя на стандартния спектакъл. Поне двамата сме разбрали какво желаеме. “ Мисля си, че не става дума единствено за спектакъл – двамата са разбрали какво желаят въобще от живота. Колкото до песните, Иво сяда на пианото да написа песни, когато е на 40 – „ И не можах да спра “. Нети прави проекти да запише през новия сезон нейни първи авторски джаз композиции. Веднага след диалога ни тя отива да играе „ Хотел сред тоя и оня свят “ на сцената на Театъра на Българската войска, по-късно отпътува на турне, след това ще спре в Пловдив за фотосите на „ Царят на Капана “: „ Мислех си, че желая да играя в комедия, и тя взе че пристигна “. Иво ще лети за Ница за частен концерт на богати хора, следва концерт в Берн… „ и още, и още… където кацна “. Казва го с лека усмивка: „ Чакам да свършат „ Капките “, с цел да се отдам на моето изкуство, тъй като те ми вземат цялото време “.
Колкото и Иво да е пряк и откровен, сериозното му умерено лице те остава с възприятието за неразгадаемост. Един фавн, който си почива в следобеда на живота, преди да се впусне още веднъж в прецизно-вакханалния си танц с изкуството. Изразителните очи на Нети, без да издават всичко, разкриват малко повече.
Каква екстравагантна композиция – по този начин реагираха много хора, когато разбираха, че вие двамата ще сте на корицата. Това следващият стандарт за вас самите ли е? Или в действителност има чудатост във вашето толкоз дълго другарство? Иво: Може би тъкмо това, че сме толкоз разнообразни, ни е събрало още като възпитаници. Аз бях много разхлабен и откачен, Нети беше отличничка, културна, пееше в хора. Но разликите ни допълваха. Нети ме успокояваше, пък аз ù давах някаква доза полуда. И двамата доста обичахме да четем. Литературата и музиката ни събраха. Имахме доста сходни усети. Нети: И двамата носим доста неща във вътрешността в себе си, а разнообразни демонстрираме. Да, аз давах на Иво баланс и успокоение, само че имах и друга – дива, пънкарска природа, която си стоеше напълно на място в нашето другарство. Сближаваше ни доста и работата ни в театралното студио 4хС, където Николай Георгиев ни предизвикваше да опитвам с телата и с страстите си. Сближаваха ни Ани Ленъкс, Майкъл Джексън, Мадона. Ходехме дружно в музикалния магазин, слагахме слушалките и дружно откривахме реализатори като Нина Симон, Танита Тикарам, Дий Дий Бриджуотър, Том Уейтс… Иво: Площад „ Славейков “ беше целият със сергии с книги, безусловно нови неща, които преди не бяха издавани в България. Откривахме френските сюрреалисти. Цялата тази просвета се изливаше върху нас. Много вълнуващо! Било е преди 100 години. Нети: Аз нямам чувство за време…
Иво, в документалния филм на Кристина Николова „ В Ада с Иво “, казваш, че пееш за „ нещата, които са ти на сърце: обич, разлъка, мъжки, женски полови органи, Исус Христос “. Присъствието на изначално десексуализирания облик на Исус в това изреждане поражда напрежение, само че думите ти показват доста човешка, топла и лишена от двуличие връзка с него. Какъв път те води до него? Иво: Библията ме завоюва първо като литература. Много харесвах „ Песен на песните “. Книга на Йов също. Новият завет. Музиката в църквата и това, че вярата е обвързвана толкоз доста с пеене и с изложение, което е над елементарните думи и шерване, ме грабваха. Но в това време през църквата влезе и възприятието за виновност за това, че съм гей. И след към година си споделих – аз желая да запазя Исус в себе си, само че не и възприятието за виновност. И се махнах от църквата. Благодарение на литературата, на Ницше, на френския сюрреализъм – много бързо се откъснах от нейното въздействие и видях тялото и прегрешението в най-красивата му форма. Постигнах помиряването да се харесаш и да се обичаш подобен какъвто си, без да се обвиняваш. Исус остана в мен от целия този конфликт с християнството. Но Исус, който приема всички, не упреква, Исус Спасителят, който ме е спасявал доста пъти в живота. Нети: Моето израстване ме води другаде. На 15 години може би съм била, когато доста ми хареса това, което прочетох за будизма. Започнах да се задълбавам в такава литература. Маргарита Карамитева, с която станахме приятелки, ми разкри хатха йога. Стефан Щерев, също мой другар, ме заведе един път в тази черква, в която ходеше Иво. Веднага разбрах, че това не е моето. Доколко всеки от вас допускаше другия в тийнейджърския си персонален пъкъл? Нети: Аз тогава си имах моите демони – татко ми беше умрял, доста мъчно споделях с другите ми съученици. Не бих споделила, че бях доста обичана от тях. Бях затворена в тесния си другарски кръг, в който бяха Иво, Виргиния Хинова ДиДонато, Стефан Щерев. Аз не умеех доста да поддържам връзка с хората. Докато Иво контактуваше с лекост с всички. Всички го обичаха. Понякога преставахме да поддържаме връзка, тъй като той залиташе в хедонистична негова си линия и изчезваше, просто нямаше потребност от мен, от успокоение и баланс. Аз усещах и не го и търсех в тези интервали. Когато бяхме дружно – си говорехме непрестанно, прибирахме се дружно, той ми вземаше ръката и я слагаше в неговия джоб, когато беше студено, въобще правеше за мен всички кавалерски жестове. 
Успяваше ли с него да бъдеш откровена до дъно? Нети: Иво постоянно е бил доста прям с мен. Докато аз в никакъв случай не съм му споделяла някои мои женски мисли. Майка ми ми е казвала, че татко ми (когато се срещат, той е на 50, тя на 37) пристигнал да изиска ръката ù, след това благодарил за това, че жена му е девствена. Тя по този начин възпитаваше и мен. Затова в тези тийнейджърски години за мен не беше притеснително да чувам нещо за полов акт, само че аз да го извърша…Иво: Вече много по-късно, Нети беше една от първите ми приятелки, на която съм споделил, че съм хив положителен. Тогава не живеех в България. Просто ù се обадих. По телефона ли ти споделих? Нети: Не, ти пристигна да ме вземеш. Отидохме в Княжеската градина. Изглеждаше доста обезпокоен, печален, уплашен. Дори не помня какво тъкмо му споделих. Лийчето (дъщерята на Нети – бел. ред.) беше доста мъничка и тичаше към нас. Разговорът мина по-дискретно около това, че тя е наоколо. Но аз помня друго – когато Иво сподели на майка си и на баща си, че е гей. Всъщност майка му дълго се надяваше, че ние сме си двойка. Иво: Родителите ми бяха доста щастливи, като водех приятелки у дома. А ние си бяхме просто приятелки. Нети: Харесвали сме се по някакъв метод и чисто физически, само че донякъде…
разнообразни актьори. Това е част от текста на Just Friends, дребната изящна ария, която отлита със забързани суингиращи стъпки – да се чудиш действителност или сън е било всичко. Докато я слушах за първи път, си представях Нети и Иво, седнали на каменни градски стълби, с по един набъбнал розов захарен памук в ръка. Когато отидох на местоположението за фотосесията – остаряло индустриално място с нов живот и експресивен упадък, Ади Янкулова – идейната и движеща мощ на този вихрен план, таман ги снимаше пред розова като памуците от моите мечти стена. Още в първия миг усещаш спокойствието и обиграността, с която двамата си взаимодействат, напасват придвижванията на високите си тела, основават завладяващо хореографско и прочувствено единение. Артистизмът и тънката им сензитивност, несъмнено, движат всичко, само че фактът, че са другари от деца, слага друга бленда, тази, която могат да основат единствено претърпените споделености.Приятелството им стартира като възпитаници в пробното театрално студио 4xC, основано от режисьора Николай Георгиев. „ Иво е най-хубавото продължение на концепцията за пробния, авторски, свободен спектакъл – споделя Нети. – Аз поех пътя на стандартния спектакъл. Поне двамата сме разбрали какво желаеме. “ Мисля си, че не става дума единствено за спектакъл – двамата са разбрали какво желаят въобще от живота. Колкото до песните, Иво сяда на пианото да написа песни, когато е на 40 – „ И не можах да спра “. Нети прави проекти да запише през новия сезон нейни първи авторски джаз композиции. Веднага след диалога ни тя отива да играе „ Хотел сред тоя и оня свят “ на сцената на Театъра на Българската войска, по-късно отпътува на турне, след това ще спре в Пловдив за фотосите на „ Царят на Капана “: „ Мислех си, че желая да играя в комедия, и тя взе че пристигна “. Иво ще лети за Ница за частен концерт на богати хора, следва концерт в Берн… „ и още, и още… където кацна “. Казва го с лека усмивка: „ Чакам да свършат „ Капките “, с цел да се отдам на моето изкуство, тъй като те ми вземат цялото време “.
Колкото и Иво да е пряк и откровен, сериозното му умерено лице те остава с възприятието за неразгадаемост. Един фавн, който си почива в следобеда на живота, преди да се впусне още веднъж в прецизно-вакханалния си танц с изкуството. Изразителните очи на Нети, без да издават всичко, разкриват малко повече. Каква екстравагантна композиция – по този начин реагираха много хора, когато разбираха, че вие двамата ще сте на корицата. Това следващият стандарт за вас самите ли е? Или в действителност има чудатост във вашето толкоз дълго другарство? Иво: Може би тъкмо това, че сме толкоз разнообразни, ни е събрало още като възпитаници. Аз бях много разхлабен и откачен, Нети беше отличничка, културна, пееше в хора. Но разликите ни допълваха. Нети ме успокояваше, пък аз ù давах някаква доза полуда. И двамата доста обичахме да четем. Литературата и музиката ни събраха. Имахме доста сходни усети. Нети: И двамата носим доста неща във вътрешността в себе си, а разнообразни демонстрираме. Да, аз давах на Иво баланс и успокоение, само че имах и друга – дива, пънкарска природа, която си стоеше напълно на място в нашето другарство. Сближаваше ни доста и работата ни в театралното студио 4хС, където Николай Георгиев ни предизвикваше да опитвам с телата и с страстите си. Сближаваха ни Ани Ленъкс, Майкъл Джексън, Мадона. Ходехме дружно в музикалния магазин, слагахме слушалките и дружно откривахме реализатори като Нина Симон, Танита Тикарам, Дий Дий Бриджуотър, Том Уейтс… Иво: Площад „ Славейков “ беше целият със сергии с книги, безусловно нови неща, които преди не бяха издавани в България. Откривахме френските сюрреалисти. Цялата тази просвета се изливаше върху нас. Много вълнуващо! Било е преди 100 години. Нети: Аз нямам чувство за време…
Иво, в документалния филм на Кристина Николова „ В Ада с Иво “, казваш, че пееш за „ нещата, които са ти на сърце: обич, разлъка, мъжки, женски полови органи, Исус Христос “. Присъствието на изначално десексуализирания облик на Исус в това изреждане поражда напрежение, само че думите ти показват доста човешка, топла и лишена от двуличие връзка с него. Какъв път те води до него? Иво: Библията ме завоюва първо като литература. Много харесвах „ Песен на песните “. Книга на Йов също. Новият завет. Музиката в църквата и това, че вярата е обвързвана толкоз доста с пеене и с изложение, което е над елементарните думи и шерване, ме грабваха. Но в това време през църквата влезе и възприятието за виновност за това, че съм гей. И след към година си споделих – аз желая да запазя Исус в себе си, само че не и възприятието за виновност. И се махнах от църквата. Благодарение на литературата, на Ницше, на френския сюрреализъм – много бързо се откъснах от нейното въздействие и видях тялото и прегрешението в най-красивата му форма. Постигнах помиряването да се харесаш и да се обичаш подобен какъвто си, без да се обвиняваш. Исус остана в мен от целия този конфликт с християнството. Но Исус, който приема всички, не упреква, Исус Спасителят, който ме е спасявал доста пъти в живота. Нети: Моето израстване ме води другаде. На 15 години може би съм била, когато доста ми хареса това, което прочетох за будизма. Започнах да се задълбавам в такава литература. Маргарита Карамитева, с която станахме приятелки, ми разкри хатха йога. Стефан Щерев, също мой другар, ме заведе един път в тази черква, в която ходеше Иво. Веднага разбрах, че това не е моето. Доколко всеки от вас допускаше другия в тийнейджърския си персонален пъкъл? Нети: Аз тогава си имах моите демони – татко ми беше умрял, доста мъчно споделях с другите ми съученици. Не бих споделила, че бях доста обичана от тях. Бях затворена в тесния си другарски кръг, в който бяха Иво, Виргиния Хинова ДиДонато, Стефан Щерев. Аз не умеех доста да поддържам връзка с хората. Докато Иво контактуваше с лекост с всички. Всички го обичаха. Понякога преставахме да поддържаме връзка, тъй като той залиташе в хедонистична негова си линия и изчезваше, просто нямаше потребност от мен, от успокоение и баланс. Аз усещах и не го и търсех в тези интервали. Когато бяхме дружно – си говорехме непрестанно, прибирахме се дружно, той ми вземаше ръката и я слагаше в неговия джоб, когато беше студено, въобще правеше за мен всички кавалерски жестове. Успяваше ли с него да бъдеш откровена до дъно? Нети: Иво постоянно е бил доста прям с мен. Докато аз в никакъв случай не съм му споделяла някои мои женски мисли. Майка ми ми е казвала, че татко ми (когато се срещат, той е на 50, тя на 37) пристигнал да изиска ръката ù, след това благодарил за това, че жена му е девствена. Тя по този начин възпитаваше и мен. Затова в тези тийнейджърски години за мен не беше притеснително да чувам нещо за полов акт, само че аз да го извърша…Иво: Вече много по-късно, Нети беше една от първите ми приятелки, на която съм споделил, че съм хив положителен. Тогава не живеех в България. Просто ù се обадих. По телефона ли ти споделих? Нети: Не, ти пристигна да ме вземеш. Отидохме в Княжеската градина. Изглеждаше доста обезпокоен, печален, уплашен. Дори не помня какво тъкмо му споделих. Лийчето (дъщерята на Нети – бел. ред.) беше доста мъничка и тичаше към нас. Разговорът мина по-дискретно около това, че тя е наоколо. Но аз помня друго – когато Иво сподели на майка си и на баща си, че е гей. Всъщност майка му дълго се надяваше, че ние сме си двойка. Иво: Родителите ми бяха доста щастливи, като водех приятелки у дома. А ние си бяхме просто приятелки. Нети: Харесвали сме се по някакъв метод и чисто физически, само че донякъде… Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ