След 95 години Стоянка Мутафова казва: Добър вечер, столетие мое!”
Мария Грубешлиева – дъщерята на приветстваната от генерации българска акткриса Стоянка Мутафова, показа в София биографична книгата, която след шестмесечни старания е подготвила за майка си, съобщи кореспондент на БГНЕС.
На премиерата на „ Добър вечер, столетие мое! ” участваха артисти, които са били дружно със Стоянка Мутафова през разнообразни години от нейното столетие и са обединени от дълбоките, освен колегиални, а и човешки усеща, които изпитват към неслизащата от сцената актриса.
Биографичната книга беше наречена от редакторката Маргарита Лозанова от издателство Catch a story „ портрет, който ще въодушевява генерации напред ”.
Авторката Грубешлиева акцентира, че най-ценното в 400-те страници на книгата са незнайните случки от бурния и пълностоен живот на Стоянка Мутафова.
Както заключи артистът Любомир Нейков, който назовава госпожа Мутафова „ мама ”, най-ценният урок, получен от нея е това, че младостта продължава колкото самичък пожелаеш.
В „ Добър вечер, столетие мое! ” Стоянка Мутафова тегли чертата след първите 95 години. Снимки и размисли, мемоари за детството и за хора, които към този момент ги няма, оформят общия проект на един живот в театъра и за театъра, подобен, какъвто го е усетила Стоянка Мутафова.
Книгата е и скъп указател, изпълнен с архивни фотоси, който дава информация за изиграните от Стоянка Мутафова функции, за местата, където е работила, за премиите, които са й били присъдени.
В свое признание в края на книгата дъщерята Муки споделя, че съгласно нея „ всяка поява на Стоянка е едно поощрение за хората. Тя е човек със ужасно мощен дух ”.
А Стоянка Мутафова признава: „ Не усетих по кое време се изтърколи моето столетие… Шарено и цветно беше то, наситено с огромни събития, с огромни персони към мен. Винаги го поздравявам с „ Добър вечер ”, само че е рано да му кажа „ Лека нощ ”, де… Имах един кюнец като дете, криех го под леглото, и вечер гледах през него като през телескоп. Бях си набелязала няколко небесни тела и си фантазирах какво ли е там. Баща ми на смешка ме наричаше Пътник сред звездите ”…
Ако обърнем „ кюнеца ” към себе си, ще забележим, че „ Добър вечер, столетие мое! ” е телескоп, ориентиран към последното столетие.
Все отново, нещо е останало непостигнато и за Стоянка Мутафова: „ Как желаех да съм руса и да се нося като пеперуда… ”, споделя със самоирония актрисата. /БГНЕС
На премиерата на „ Добър вечер, столетие мое! ” участваха артисти, които са били дружно със Стоянка Мутафова през разнообразни години от нейното столетие и са обединени от дълбоките, освен колегиални, а и човешки усеща, които изпитват към неслизащата от сцената актриса.
Биографичната книга беше наречена от редакторката Маргарита Лозанова от издателство Catch a story „ портрет, който ще въодушевява генерации напред ”.
Авторката Грубешлиева акцентира, че най-ценното в 400-те страници на книгата са незнайните случки от бурния и пълностоен живот на Стоянка Мутафова.
Както заключи артистът Любомир Нейков, който назовава госпожа Мутафова „ мама ”, най-ценният урок, получен от нея е това, че младостта продължава колкото самичък пожелаеш.
В „ Добър вечер, столетие мое! ” Стоянка Мутафова тегли чертата след първите 95 години. Снимки и размисли, мемоари за детството и за хора, които към този момент ги няма, оформят общия проект на един живот в театъра и за театъра, подобен, какъвто го е усетила Стоянка Мутафова.
Книгата е и скъп указател, изпълнен с архивни фотоси, който дава информация за изиграните от Стоянка Мутафова функции, за местата, където е работила, за премиите, които са й били присъдени.
В свое признание в края на книгата дъщерята Муки споделя, че съгласно нея „ всяка поява на Стоянка е едно поощрение за хората. Тя е човек със ужасно мощен дух ”.
А Стоянка Мутафова признава: „ Не усетих по кое време се изтърколи моето столетие… Шарено и цветно беше то, наситено с огромни събития, с огромни персони към мен. Винаги го поздравявам с „ Добър вечер ”, само че е рано да му кажа „ Лека нощ ”, де… Имах един кюнец като дете, криех го под леглото, и вечер гледах през него като през телескоп. Бях си набелязала няколко небесни тела и си фантазирах какво ли е там. Баща ми на смешка ме наричаше Пътник сред звездите ”…
Ако обърнем „ кюнеца ” към себе си, ще забележим, че „ Добър вечер, столетие мое! ” е телескоп, ориентиран към последното столетие.
Все отново, нещо е останало непостигнато и за Стоянка Мутафова: „ Как желаех да съм руса и да се нося като пеперуда… ”, споделя със самоирония актрисата. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ