Евродепутатите одобриха единодушно Мария Габриел за комисар
Мария Габриел по време на чуването й в Европейския парламент
© Yves Herman Мария Габриел мина през чуването от Европейския парламент за комисар с без засечки. Продължилото близо три часа препитване от комисиите по просвета и промишленост, и по проучвания и енергетика мина умерено, без нито един въпрос, който да сложи под подозрение годността или компетентността на българската номинация за член на Европейската комисия. Уточняващите въпроси на евродепутатите не търсеха повече изясненост, нито оспорваха позициите на Габриел. Членовете на двете комисии се интересуваха най-много по какъв начин тя ще си сътрудничи с тях като комисар, по какъв начин ще отбрани бюджета на ресорите, за които тя е виновна, и по какъв начин да се разшири достъпът до изследователските и просветителните стратегии на Европейския съюз.
Двете комисии са дали своят вот единомислещо за нейната кандидатура, писа в twitter ръководителят на групата на Европейската национална партия Манфред Вебер.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики След чуванията на всички претенденти за комисали Европейския парламент ще гласоподава целия състав на Европейската комисия, която би трябвало да встъпи в служба на първи ноември. Ако някои от номинираните претенденти не успее да получи утвърждението на депутатите, страните членки би трябвало да предложат ново име.
Осемте целта на Габриел
Във встъпителното си изявление Габриел очерта осем целта за работата си като комисар.
На първо място, Европа би трябвало да резервира водещата си международната роля в научните проучвания. " Имаме 7% от международното население, само че 20% от висококачествените проучвания са европейски ", сподели Габриел. Тя акцентира, че Европейски Съюз би трябвало да влага доста повече, защото " Китай и Съединени американски щати бързо наваксват ".
На второ място Габриел уточни нуждата Европейски Съюз да влага и да подкрепя новаторските предприятия. Според нея сега в страните-членки има доста нововъзникващи бизнеси, които обаче не постоянно остават в Европа.
Третият приоритет на Габриел е да преодолее " разпокъсаността при научните проучвания и нововъведенията ". Като комисар тя ще си сложи за цел повече научни проучвания да стигат до на практика използвани артикули или услуги.
Следващата точка в дневния ред на Габриел като комисар е да приближи Европейски Съюз до жителите и районите.
В петицата й от цели е и усилване на връзките в региона на науката с останалия свят. Тя уточни преди всичко Западните Балкани, Африка и страните от Източното партньорство (бившите републики на Съюз на съветските социалистически републики, без Русия).
Другите й три целта са насърчаването на технологическите нововъведения в изкуството, поддръжката за креативните промишлености и запазването на културното наследство; запазването на препоръчаните доста по-големи бюджети за обучение и просвета за интервала 2021-2027 в идните договаряния по дълготрайния бюджет на Европейски Съюз, както и насърчаването на половото тъждество.
Кои бяха по-интересните въпроси на депутатите?
Доста от въпросите на евродепутатите бяха " вътрешноведомствени ", като да вземем за пример за какво в купата на Мария Габриел като комисар липсват проучванията, културата или спорта. Евродепутатите питаха и по какъв начин могат да имат по-сериозно присъединяване в определянето на стратегическите насоки на изследователските стратегии на Европейски Съюз или пък по какъв начин да се резервира, или даже усили, препоръчаният 100-милиарден бюджет за програмата за проучвания " Хоризонт Европа ".
Някой от въпросите пък бяха " нишови ". Например португалска евродепутатка попита Габриел по какъв начин отбраната човешките права ще бъде вградена в изследователските стратегии на Европейски Съюз и по-конкретно - във връзка с финансирането на на стратегии в Мароко поради окупацията на Западна Сахара. Това беше и единственият въпрос, който изненада Габриел.
Един от главните въпроси, който се повтаряше в изявленията на множеството източноевропейски евродепутати, в това число Иво Христов (ПЕС/БСП), беше за пропастта сред Източна и Западна Европа в региона на проучванията и приключването на мозъци. Христов също по този начин попита Габриел и какво ще направи за мизерните заплати на научните фрагменти в новите страни членки на Европейски Съюз.
Габриел отговори, че по програмата " Мария Кюри " се плануват стипендии за учени, които имат желание да се завърнат в Източна Европа, както и че следва изследване на Европейската комисия, което да откри какви са проблемите пред учените в страните членки. Габриел избори и всички вероятни стратегии, от които могат да се употребяват източноевропейските страни – Програмата за поддръжка на структурните промени, TAEX (програмата за техническа помощ), twinnings (изпращане на специалисти от една страна членка в друга), teaming, само че, както тя акцентира на няколко пъти, в последна сметка ангажимент на страните членки е да заделят средства за проучвания. Тя похвали Полша и Чехия, които в последните години внезапна за нараснали парите за проучвания.
Няколко депутати попитаха по какъв начин научните проучвания ще подкрепят европейските политики в региона на климатичните промени и енергийния преход. В отговора на Габриел липсваха елементи, само че тя уточни, че Европейски Съюз би трябвало да влага в нови технологии, да вземем за пример " водород и в технологии, за които в този момент ние даже не подозираме ". Тя акцентира, че новите технологии могат да оказват помощ и на тези райони, които ще пострадат поради последователното преустановяване на въгледобива в Европейски Съюз.
Друга съществена тематика беше поддръжката за високите технологии, като българският евродепутат Ева Майдел (ЕНП/ГЕРБ) попита по какъв начин Европейски Съюз ще си подсигурява стратегическата автономност в основни области. Отново без да влиза в детайлности, Габриел акцентира, че Европейски Съюз и страните членки би трябвало да влагат в този момент, с цел да могат да развият технологии като изкуствения разсъдък или квантовите компютри да наложат стандартите, които по-късно да бъдат следвани от света.
© Yves Herman Мария Габриел мина през чуването от Европейския парламент за комисар с без засечки. Продължилото близо три часа препитване от комисиите по просвета и промишленост, и по проучвания и енергетика мина умерено, без нито един въпрос, който да сложи под подозрение годността или компетентността на българската номинация за член на Европейската комисия. Уточняващите въпроси на евродепутатите не търсеха повече изясненост, нито оспорваха позициите на Габриел. Членовете на двете комисии се интересуваха най-много по какъв начин тя ще си сътрудничи с тях като комисар, по какъв начин ще отбрани бюджета на ресорите, за които тя е виновна, и по какъв начин да се разшири достъпът до изследователските и просветителните стратегии на Европейския съюз.
Двете комисии са дали своят вот единомислещо за нейната кандидатура, писа в twitter ръководителят на групата на Европейската национална партия Манфред Вебер.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики След чуванията на всички претенденти за комисали Европейския парламент ще гласоподава целия състав на Европейската комисия, която би трябвало да встъпи в служба на първи ноември. Ако някои от номинираните претенденти не успее да получи утвърждението на депутатите, страните членки би трябвало да предложат ново име.
Осемте целта на Габриел
Във встъпителното си изявление Габриел очерта осем целта за работата си като комисар.
На първо място, Европа би трябвало да резервира водещата си международната роля в научните проучвания. " Имаме 7% от международното население, само че 20% от висококачествените проучвания са европейски ", сподели Габриел. Тя акцентира, че Европейски Съюз би трябвало да влага доста повече, защото " Китай и Съединени американски щати бързо наваксват ".
На второ място Габриел уточни нуждата Европейски Съюз да влага и да подкрепя новаторските предприятия. Според нея сега в страните-членки има доста нововъзникващи бизнеси, които обаче не постоянно остават в Европа.
Третият приоритет на Габриел е да преодолее " разпокъсаността при научните проучвания и нововъведенията ". Като комисар тя ще си сложи за цел повече научни проучвания да стигат до на практика използвани артикули или услуги.
Следващата точка в дневния ред на Габриел като комисар е да приближи Европейски Съюз до жителите и районите.
В петицата й от цели е и усилване на връзките в региона на науката с останалия свят. Тя уточни преди всичко Западните Балкани, Африка и страните от Източното партньорство (бившите републики на Съюз на съветските социалистически републики, без Русия).
Другите й три целта са насърчаването на технологическите нововъведения в изкуството, поддръжката за креативните промишлености и запазването на културното наследство; запазването на препоръчаните доста по-големи бюджети за обучение и просвета за интервала 2021-2027 в идните договаряния по дълготрайния бюджет на Европейски Съюз, както и насърчаването на половото тъждество.
Кои бяха по-интересните въпроси на депутатите?
Доста от въпросите на евродепутатите бяха " вътрешноведомствени ", като да вземем за пример за какво в купата на Мария Габриел като комисар липсват проучванията, културата или спорта. Евродепутатите питаха и по какъв начин могат да имат по-сериозно присъединяване в определянето на стратегическите насоки на изследователските стратегии на Европейски Съюз или пък по какъв начин да се резервира, или даже усили, препоръчаният 100-милиарден бюджет за програмата за проучвания " Хоризонт Европа ".
Някой от въпросите пък бяха " нишови ". Например португалска евродепутатка попита Габриел по какъв начин отбраната човешките права ще бъде вградена в изследователските стратегии на Европейски Съюз и по-конкретно - във връзка с финансирането на на стратегии в Мароко поради окупацията на Западна Сахара. Това беше и единственият въпрос, който изненада Габриел.
Един от главните въпроси, който се повтаряше в изявленията на множеството източноевропейски евродепутати, в това число Иво Христов (ПЕС/БСП), беше за пропастта сред Източна и Западна Европа в региона на проучванията и приключването на мозъци. Христов също по този начин попита Габриел и какво ще направи за мизерните заплати на научните фрагменти в новите страни членки на Европейски Съюз.
Габриел отговори, че по програмата " Мария Кюри " се плануват стипендии за учени, които имат желание да се завърнат в Източна Европа, както и че следва изследване на Европейската комисия, което да откри какви са проблемите пред учените в страните членки. Габриел избори и всички вероятни стратегии, от които могат да се употребяват източноевропейските страни – Програмата за поддръжка на структурните промени, TAEX (програмата за техническа помощ), twinnings (изпращане на специалисти от една страна членка в друга), teaming, само че, както тя акцентира на няколко пъти, в последна сметка ангажимент на страните членки е да заделят средства за проучвания. Тя похвали Полша и Чехия, които в последните години внезапна за нараснали парите за проучвания.
Няколко депутати попитаха по какъв начин научните проучвания ще подкрепят европейските политики в региона на климатичните промени и енергийния преход. В отговора на Габриел липсваха елементи, само че тя уточни, че Европейски Съюз би трябвало да влага в нови технологии, да вземем за пример " водород и в технологии, за които в този момент ние даже не подозираме ". Тя акцентира, че новите технологии могат да оказват помощ и на тези райони, които ще пострадат поради последователното преустановяване на въгледобива в Европейски Съюз.
Друга съществена тематика беше поддръжката за високите технологии, като българският евродепутат Ева Майдел (ЕНП/ГЕРБ) попита по какъв начин Европейски Съюз ще си подсигурява стратегическата автономност в основни области. Отново без да влиза в детайлности, Габриел акцентира, че Европейски Съюз и страните членки би трябвало да влагат в този момент, с цел да могат да развият технологии като изкуствения разсъдък или квантовите компютри да наложат стандартите, които по-късно да бъдат следвани от света.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ