Мария Донева е една от любимите ми български поетеси. По

Мария Донева е една от обичаните ми български поетеси. По няколко аргументи - първо, стиховете й в действителност са тези дребни усмивки, които са способни да трансформират и най-неправилния ден. Имам навика да влизам в блога й към края на работния ден, с цел да се успокоя, че всичко е наред и някой, някъде мисли като мен, отделяйки по-голямо внимание на позитивните страсти, а не на ядовете и непотребните нерви. Втората причина е, че Мария е извънредно дейна в интернет, което я прави налична и човешка. Липсва оня характерен ореол на „ извънредно-заета-и-важна-Ви-Ай-Пи-личност “, който ме отблъсна от толкоз български създатели. Мария е постоянно усмихната и при всяко свое пътешестване до София, носи цялостна чанта с ръчно направени играчки. За жал срещите с нея са редки, тъй като тя има доста и все значими задания на двете й работни места – Постоянния спектакъл към Държавна психиатрична болница " Д-р Георги Кисьов " в Раднево и Драматичен спектакъл " Гео Милев " в Стара Загора, където Мария е драматург. За това сега щом разбрах, че ще показа в София новата си книга „ Заекът и неговата фантазия “, побързах да се видя с нея, с цел да ми опише и за книгата, и за други свои безредици и планове.

Разкажи ми за новата ти книга – „ Заекът и неговата фантазия.

Написах една поема и още до момента в който я пишех, се усещах толкоз добре, че ми се прииска незабавно да стартира да я споделям на хората, с цел да видя реакциите им. И безусловно дни откакто я бях написала през юли, направих едно събитие и поканих всички, които желаят да дойдат и да чуят по какъв начин чета новата си поема. Дойдоха доста хора и аз се убедих, че в действителност е по-добре не да я обявявам в интернет, както множеството неща, които пиша, а да изчакам и да я декламирам още веднъж и още веднъж. Пък когато се появи опция да я издам на хартия, тъй като считам, че тя заслужава особено отношение и би трябвало да бъде в настрана книжно тяло, а не като част на някоя от стихосбирките ми. Имах дребни съмнения дали да не я включа в предходната си книга – „ Перце от пушек “, само че не, тя си е напълно обособена история, един много-много-много пай разказ в стихове, който би трябвало да си бъде сам в пълнотата си. И в действителност няколко месеца откакто излезе „ Перце от пушек “, отпечатахме и поемата  „ Заекът и неговата фантазия “. Тя е илюстрирана от Мила Попнеделева-Генова и в книгата има рисунки на всяка страница – може да има една семка под стиховете, само че има по нещо. Също по този начин има фотоси на зайците, които работят или почиват. Всички те са кукли и са ушити от мен.
И по този начин се получи една брошура 30 страници, която е много невероятна, тъй като е книга за възрастни, а е богато илюстрирана и е доста отзивчива – притегля внимание с всички тези елементи, които Мила е направила, с цел да я украси.

Колко пъти си рецитирала поемата преди тя да бъде издадена на хартия?

Написах я през лятото и от този момент на всичките срещи с аудитория употребявам момента, с цел да я кажа, тъй като това е доста прелестно. В Бургас направих особено четене на поемата още преди да излезе като книга и хората реагираха доста благо и прочувствено на тази история. Предполагам, тъй като сюжетът й е за зайци, само че в действителност е за живота на хора като нас – на фамилии, които имат деца, стремежи, фантазии, проблеми, грижи и тази книга е за фантазиите на заека, само че у мен тя също буди фантазии, тъй като и аз желая да имам такова огромно и радостно семейство. Тези, които виждат себе си в фамилията на заека, се вълнуват, а тези, които нямат толкоз огромно семейство си споделят „ А за какво не съм и аз един заек? “. Така текстът ангажира най-различни хора.

Каква в действителност е фантазията на заека?

Заекът мечтае да отиде на море, тъй като в никакъв случай не е виждал морето, само че защото е доста ангажиран и доста работи и е предан на фамилията си и все си споделя: „ А не, това не е за мен, другите да вървят, аз имам работа, дано децата да отидат. “ И стартира да крие този блян от своята обичана зайка, само че тя усеща това и стартира да се тревожи и да написа в БГ зайка: „ Зайо не ме целува към този момент, ляга си с тил към мен “.  
Но той най-сетне й споделя тези свои паники, тя го схваща, те се обичат – напълно елементарни, човешки неща.

Историята с изключение на на книга живее и в играчките, които правиш. Как стартира да правиш тези чорапени животинки?

Наскоро си дадох сметка, че шия играчки от три години. И като видиш, че нещото, което създаваш се получава добре и желанието ти се уголемява и повече, и повече искаш да го правиш и в този момент това занятие се трансформира в едно от най-любимите ми. А това че тези зайци ги има в книгата, събира в едно две мои обичани неща – писането и шиенето. Всъщност поемата би могла да бъде илюстрирана по напълно различен метод. Би могла да бъде подведена по линията на детските приказки и да бъде огромна, цветна и шарена или би могла да бъде илюстрирана и напълно нереално – героите да не са зайци, а хора. Би могла да бъде и без картинки, тъй като е задоволително мощна и по този начин, само че това което имаме сега, доста ме радва.

Кога намираш време за това занимание?

Когато имаш предпочитание, намираш и време, даже да работиш на три места и да нямаш време да се видиш с приятелите, само че ще намериш време за някой специфичен човек. Приоритетите постоянно се подреждат по този начин, че човек да може да направи нещо, което доста желае. Нямам проблем с времето. Сега, до момента в който пътувах с влака към София, ших зайци и лисици.

Ти не се притесняваш да публикуваш стиховете си в твоя блог преди да бъдат издадени на хартия. Как това влия на книгата откакто тя излиза на пазара?

Съдържанието в стихосбирките и блога не се дублира, тъй като едното е книга, а другото е онлайн уебсайт с друго наличие, в който могат да бъдат открити разнообразни мои стихотворения, примесени с други неща. Не всичко от блога влиза в книгата и назад не всичко в книгата го има в блога. Там има стихове и от предходните ми стихосбирки – „ Перце от пушек “, „ Меко слънце “, „ Магазин за обли камъчета “ и публиката, която ме чете онлайн и онази, която чете хартието издание са постоянно две напълно разнообразни групи хора. Има съвпадения, само че те са в доста дребен сегмент и общуването в интернет е единствено в полза на хартиените книги. Не виждам безусловно никаква щета, а в противен случай – в случай че нямаш пари, които да инвестираш в нормалните форми на реклама, с цел да стане една книга известна или нямаш близки другари в националните медии, които да ти съдействаш да представиш книгата в ефир и живееш в провинцията – по какъв начин хората да научат за твоята книга? Според мен няма по какъв начин. В доста градове изобщо няма книжарници или има една, която не е цялостна със стихосбирки. За мен е значимо човек да контактува с останалите и интернет може да бъде голям асистент в общуването с публиката. След това ще се срещнете онлайн, когато пътуваш, само че интернетът е началото.

Напоследък попадам на доста български модерни поети, които пишат нападателни стихове, до момента в който твоите са постоянно прочувствени и красиви. Не се ли притесняваш да се отваряш по този начин пред хората?

Всеки прави, каквото може. Естествено е, че ще има тонове сърцераздирателни стихотворения, тъй като животът е тежък и това е най-лесното. Това е форма на недоволство, аз заобикалям да го върша, само че аз доста се развличам от етикета, който са ми поставили – „ радостен създател “.  Понякога споделям нещо доста тъжно и читателите ми умират от смях, което просто ме кара да се чудя – на един език ли си приказваме? Така или другояче е доста ограничаващо и ограбващо човек да си постави етикет и да се мъчи да живее тъкмо с него, тъкмо като актьорите които играят присъщи функции не постоянно са такива. Сигурно това прецизно придържане към ролята е гаранция, че хората, които са те харесали един път ще продължат да те харесват, само че за развиването ти като персона и експерт това е доста ограничаващо.

Какво четеш в този момент?

Предимно шия. Това освобождава мозъка ми и ми работи доста добре, също така шия, с цел да мога на министър председателите да нося зайци и да могат хората да ги видят, да ги гушнат и в случай че решат – да си ги занесат вкъщи. Това е една дребна наслада, която е доста прелестно и за тях, и за мен. Иначе чета най-вече лирика и главно в интернет. Освен това съм си купила един звук книги, когато им пристигна времето, ще ги прочета. Наистина към този момент препълних един рафт, в този момент пълня втори – купила съм си „ Виенския апартамент “, „ Един след среднощ “, „ Тит от Никомедия “ – един куп книги, които са нашумели или някой ми е предложил. „ Среднощен гуляй на любовта “ си купих да чета на една скамейка, тъй като имах време до една среща. „ Малкият крал Декември “ пък си взех, тъй като стоеше до моята книга и ми се стори доста хубаво.
Редовно си пазаря книги и съм доста податлива, някой като похвали някоя книга или като се срещна с български публицист, незабавно търча да си закупувам книги и си ги натрупвам. То ще му пристигна времето. Ама то е по този начин - или имаш доста работа и надлежно пари за книги, нямаш време за четене, след това като те уволнят или като се пенсионираш, тогава ще пристигна време за четене.