Мари-Луиз Викторин Бесарабо е френска личност, която със сигурност може

Мари-Луиз Викторин Бесарабо е френска персона, която сигурно може да влезе в полифоничната категория на интелектуалките, които развиват повече от едно занимание. Мари има редица занимания и се дефинира като войнствена феминистка, притежател на салон, преподавател, дилър на тържищата, хазартна персона, еретик, консултант на други дами, писателка и още доста други. Списъкът на тази дама със занимания е повече от голям, само че на първо място дано стартираме през цялото време.

Мари е родена на 24 октомври в Лион през далечната 1868 година Като дете открива своите креативен пристрастености и стартира да написа поеми и пиеси, а по-късно обръща внимание и на новелите. В следствие открива другите женски списания и постоянно намира място за себе си и своето творчество. Освен това постоянно е канена в разнообразни университети да бъде преподавател и да приказва за правата на дамите. Говори за феминизма и упорства света да се преориентира към матриархата.

През 1897 година в Мексико се омъжва за Пиер Пол Антоан Жаки – търговец. След като става финансово обезпечена, дамата стартира да живее малко по-спокойно, само че овдовява през 1914 година и сама би трябвало да гледа двете си дъщери Поли и Луиз. През 1915 година се омъжва за Ишмаил Якоб Провидънс Вайсман от Румъния. Ишмаил употребявал друго име Джордж Бесарабо. Не е ясно какви са връзките сред двамата, само че единствено 5 години по-късно дамата ще го убие в Париж през 1920 година

На 4 август 1920 година управляващите ще открият тялото му в сандък на ЖП гарата Нанси. Липсва адресант и на 21 юни 1922 година Мари е изправена в съда, пази я Венсан дьо Моро-Жафери, който се бори до последно, само че все пак присъдата от 20 години тежък труд е реалност. По време на следствието се подвигат и съмненията по отношение на първия към този момент починал брачен партньор на черната вдовица. Мнозина считат, че бедният Пиер най-вероятно се е страхувал, че е натровен от своята половинка и затова е решил да се самоубие с револвер.

Интересен факт е, че всяко издание, в което Мари е писала, стартира да отразява събитието. В съда, дамата показва себе си като основател, който от дълго време е загърбил своето тежко и грубо минало на митинги, надлежно отнемането на живот може да се преглежда само като грубо обвиняване. Истината е, че когато служителят на реда намира сандъка, който е зарязан, само че пуснат от Мари, той вижда кървави пръски и напоено дъно, което продължава да разлива наличието си върху студения циментов под на багажното поделение.

Снимка: By Murderpedia – Madame Bessarabo | Murderpedia [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68903142

При отварянето на сандъка се открива една вцепеняваща картина – човешко тяло, което е сгънато на няколко елементи – глезените са завързани за врата, а всички останали елементи за грижливо захванати с колани. След като подателят е явен, полицията прибира Мари и след къс разпит, напоен с всевъзможни неистини, дамата най-сетне признава, че точно тя е причинителят. Изданията обаче се надпреварват да измислят всевъзможни версии и откакто писателката има влечения към черните вълшебства и някои даже позволяват, че е направила това деяние, до момента в който била обладана от дявола.

Каквото и да се е случило, вечерта, до момента в който лежала до своя брачен партньор, бунтарката взима револвера от нощното шкафче и го допира до слепоочието на нейния брачен партньор, следва изстрел и всичко останало е история. Интересен факт е, че след изстрела се обръща на другата страна и заспива. На сутринта след осъществяването на това деяние, феминистката станала и закусила, а по-късно почнала да събира останките от своя брачен партньор. После излиза наяве, че една от дъщерите е пособия за захващането на краката за главата.

Тялото е закарано на гарата и изпратено до изцяло непозната жена, която най-вероятно даже не съществувала. И до момента в който мнозина чакат романтиката и историята на паранормалното да стартира да се трансформира в истина, полицията бързо проследила закупените билети до Мексико. Счетоводителят също по този начин открил, че липсва и сериозна сума пари от касата на към този момент мъртвия брокер, затова претекстът ставал все по-прост и обикновен и нямал нищо общо с мистиката и окултиката.

Братът на Джордж си спомнял, че напълно скоро е била подписана сполучлива договорка за петролно находище в Мексико и комисионната била към 1 милион франка. И вместо да чества, индивидът декларирал, че в действителност се тормози да се прибере в личния си дом. Парите са единствено част от аргументите за убийството. Писателката постоянно канела най-различни свои сътрудници в дома за съвещания, които на практика завършвали с голям брой изневери. Мари постоянно взимала и опиати.

Преди да почине, Джордж разказвал по какъв начин една вечер се събудил със брачната половинка си върху него и тя самата се опитвала да го удуши с голи ръце. Когато съумял да отбие офанзивата, дамата проплакала и декларирала, че не помни какво в действителност я е прихванало. Самата креативна персона, постоянно размахвала револвера и стреляла по своя брачен партньор и малко, по-късно в действителност е изпълнила заканата си. Така или другояче животът на тази дама не приключва очарователно, тя самата в никакъв случай повече не написа и губи всякакво почитание.

Умира през 1931 година на 62-години в пандиза. И до през днешния ден има организации, които не престават да настояват, че е почтена, само че също по този начин не са и малко доказателствата, които преписват и убийството на първия ѝ брачен партньор. През цялото си творчество Мари не съумява да бъде запомнена с красиви поеми или стихове, а с диво и нерационално отношение, както и с издирването на доста богати и заможни съпрузи. Нейната щерка – съучастничката, не е упрекната и се разминава без присъда, само че майка ѝ няма този шанс.

Заглавна сника: By American Weekly – American Weekly (The Washington Times, D.C.), October 1, 1922, p. 9 [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68902894