Вицепрезидентът на ЕК пред bTV - за милиардите за България, "Магнитски" и Плана за възстановяване
Маргрете Вестегер е датски политик, някогашен министър на образованието и по-късно на иконимиката в родината си. През 2014 година е назначена за европейски комисар по конкуренцията в комисията Юнкер. През 2019-та става изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия, откакто е посочена за една от главните претенденти за мястото на Урсула фон дер Лайен.
В рамките на предходния състав на комисията, Вестегер наложи рекордни санкции - на " Епъл " за 13 милиарда евро, на " Google " за съвсем 5 милиарда евро. След договаряния, водени от нея, " Газпром " промени ценовата си конструкция за Европа.
Ексклузивно: изявлението, което всички кандидат-управленци би трябвало да гледат. Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргрете Вестегер - милиарди за България, " Магнитски " и Планът за възобновяване.
- Добре пристигнали! Благодаря Ви за присъединяване! Добре пристигнали в София.
- Благодаря Ви, наслаждение е да съм тук!
- Да стартираме с нещо, което визира всеки българин сега - Планът за възобновяване и резистентност в помощ на стопанската система. Колко добър е този инструмент съгласно Вас и по какъв начин ще засегне живота на елементарния човек?
- Мисля, че това е шансът на века. Всички би трябвало да се възстановим от пандемията, само че освен това, а в действителност да се направи стъпка напред – дребните бизнеси да получат подтик към цифровизация, цифровите услуги да се дават по-добре на жителите, да се основат централи за възобновима сила, по-добър превоз – пътища и жп линии, направени вярно. Има опция всеки да извлече изгода от това.
- Предвид това, проблем ли е забавянето в изпращането на Плана ни в Брюксел заради политическата конюнктура?
- Не, не мисля. Проблем би било да не се носи отговорност, тъй като някой различен го е изготвил. Това е нещо огромно и има капацитета да промени доста неща и за това е належащо да се носи политическа отговорност. Много по-важно е това, в сравнение с просто да се съобщи Планът този месец или идващия. От това зависи да сработи в действителност.
- Отговорност и все още, отговорност и за в бъдеще…
- Именно.
- Средствата би трябвало да се разходват за инфраструктура и планове, свързани с околната среда. Добре звучи да се създават да вземем за пример електрически автомобили. Но по какъв начин ще помогне това на един притежател на ресторант, на притежател на хотел, на човек със личен бизнес, стараещ се да резервира чиновниците си на работа?
- Това е въпрос за сегашното. Планът се създава с дълготрайно мислене. Ако има стопански проблем, обвързван с пандемията, страната може да изготви разнообразни схеми за подкрепяне на тези бизнеси. Но за бъдещето проектът може да вземем за пример да разреши на всеки да има съществени цифрови умения, тъй че да се оправя с все по-дигитализирани бизнеси – онлайн продажби, по какъв начин да борави с уеб страница, да си направи профил, всичко да става по дигитален път. Всички да имаме тези умения. Не може всичко да е единствено жп линии, ветрогенератори, слънчеви панели, а да е и за всеки един от нас, да бъде по-добър и по-мъдър от преди.
- В предходната Комисия, Вие накарахте „ Газпром “ да промени структурата на ценоопределяне на газа, което доста оказа помощ на България. Но какво друго би могло да се направи в тази тенденция в днешно време, когато цените още веднъж вървят нагоре?
- Радвах се да видя какви бяха изгодите за България от работата ни с " Газпром ". Много по-добри контракти, спад на цените, свободен транспорт на газ. Наистина впечатляваща работа бе свършена тук, с цел да се извлекат оптимални изгоди. „ Газпром “ сега е под огромно напрежение – запасите понижават, търсенето се усилва. Изглежда това са главните аргументи за повишението на цените. Ние ще продължим да следим дали няма някакви нарушавания, само че все още наподобява е поради динамичността на пазара. За да може газът да играе роля и в бъдеще, е належащо да има добре направена инфраструктура, с цел да може да се диверсифицират доставките.
" Газпром " ще продължи да има значима роля за доставките на газ в Европа, само че е значимо да има инфраструктурата за импорт да вземем за пример на полутечен природен газ от Съединени американски щати, газ от други елементи от по-широка Европа.
- В смисъла на Инициативата " Три морета " вносът на газ от Съединени американски щати значи ли по-евтин газ от съветския?
- Не е наложително. Зависи от развиването на пазара. Но има две страни на снабдяването ни с сила – от една страна, да можем да задвижваме стопанската система ни по на ниска цена и наличен метод, само че и второ – да не разчитаме единствено на един снабдител. Така бихме имали по-голяма сигурност – в случай че има проблем с един снабдител, да можем да се обърнем към различен. Затова търсим газ от Съединени американски щати и от по-широката Европа, по тази причина е добра концепция.
- Новини от седмицата. Глобихте „ БМВ “ и „ Фолксваген “ с съвсем 1 милиард евро – каква беше повода?
- За първи път видяхме, че бизнесите бяха решили между тях да не употребяват технологии, съобразени с околната среда, а да се придържат единствено към законово изискуемите минимуми, вместо някой от тях да предложи на клиентите си допустимо най-екологичния автомобил. Бяха решили да не се конкурират в това отношение, което не е законно.
- Чухте реакцията им, това ли очаквахте?
- 875 милиона евро е санкцията. В случая те питаха - " Няма ли с какво да сътрудничим? " Да, с доста неща – с слагане на стандарти, създаване на технологията, а що се касае до използване на технологията, би трябвало да се съревновавате да оферирате на клиентите ви допустимо най-хубавия автомобил. Имаше доста полемики, само че всички си сътрудничихме с тях, признаха, че са взели участие в картела и се надявам в този момент да имаме оптималната изгода от тези нововъведения.
- Въпрос за обществените мрежи. Глобихте „ Епъл “ с 13 милиарда евро за укрити налози, „ Google “ с 4,3 милиарда за владичество на пазара. Какво не се е трансформирало месеци и години след тези решения?
- Ами, някои неща се трансформират. Сега доста повече съперници на „ Google “ могат да стигнат до потребителя, който може да ги избере. Към септември, в случай че си купите телефон с операционна система „ Андроид “, ще имате избор за разнообразни снабдители на приложения за търсене и сърфиране, тъй че като консуматор имате по-голям избор. Също по този начин осъзнаваме, че не е задоволително поотделно да проверяваме всеки случай, а ще наложим правилник, с който да държим изключително авторитетните на пазара да изпълнят отговорността си да държат пазара допустимо най-отворен за дребните компании, които би трябвало да стигнат до клиентите си.
- Говорейки за регулации, преди няколко месеца, Австралия одобри закон, който задължи „ Google “ и „ Facebook “ да се договарят с медиите за разпространяване на тяхното наличие. Не е ли извънредно време да се замислим за сходни закони и в Европа?
- Всъщност към този момент имаме сходни закони във всяка държава-членка. Това дава на издателите, които имат авторско право, правото да се договарят, тъй че „ Google “ да вземем за пример да може да разполага с това онлайн единствено, в случай че им е позволено – било то гратис или против възнаграждение. Ако публикуващите наличие не са съгласни, да могат да ги подведат под отговорност пред съда, да защитят позицията, че не могат да употребяват цялото наличие, направено от публицистите, от аниматорите им, без да заплащат за това. Ще го реализираме, във Франция са на първо време, само че и тук към този момент има контракти сред „ Google “ и притежателите на медии.
- Защо ние в Европа имаме доста по-малко софтуерни компании, в сравнение с в Съединени американски щати и Китай? Това е един от огромните въпроси, говорейки за бъдещето на връзките сред Европа, Съединени американски щати и Китай.
- Да, само че бих се въздържала да кажа, че това е единственият аршин. В Европа можем да намерим по-малки компании, само че с допир до целия свят, ненадминати в предлаганото от тях на пазара, в технологията им. И второ – Европа има голям капацитет. Сега отваряме идната глава на цифровизацията, където всичко се цифровизира – земеделието, превозът, силата, опазването на здравето, всичко. Минаваме на промишлен мащаб. Европа има история в индустрията, имаме доста положителни бизнесмени. Ако се оправим, то идващото десетилетие ни е уредено!
- И най-после, тъй като се намираме в интервал на поредни предварителни избори. Една от най-горещите тематики – български " търговци на въздействие " бяха посочени в най-мащабната глоба по Глобалния закон „ Магнитски “ от държавното управление на Съединени американски щати. Това провокира спор тук и на доста места в Европа, че Европейски Съюз не прави задоволително, с цел да следи и да постанова на управляващите в разнообразни държави-членки да съблюдават европейските стандарти за господство на закона и битка с корупция. Какво е мнението Ви по този въпрос? Може ли Европа да влага повече старания да е по-строга по отношение на тези държавни управления и лица?
- Сам по себе си е хубаво да го има този спор, тъй като осветлява проблем, който още не е позволен. Такъв тип рецензия също предизвиква работата по разрешаването му. Тук в България още не е свършена работата. Имаме развой по Механизма за съдействие и инспекция, има още някои нерешени въпроси от отчета от 2019 година. Това несъмнено би трябвало да се направи. Приветствам рецензията да ни държи ангажирани до реализиране на триумф. Всички разчитаме на върховенството на закона, а и в бизнес общността е значимо – да се подсигурява, че в случай че нещо не е наред, да се поправя. Във всяка страна, в която установяваме проблеми с върховенството на закона, действаме старателно.
- Много Ви благодаря!
- За мен бе наслаждение!
В рамките на предходния състав на комисията, Вестегер наложи рекордни санкции - на " Епъл " за 13 милиарда евро, на " Google " за съвсем 5 милиарда евро. След договаряния, водени от нея, " Газпром " промени ценовата си конструкция за Европа.
Ексклузивно: изявлението, което всички кандидат-управленци би трябвало да гледат. Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргрете Вестегер - милиарди за България, " Магнитски " и Планът за възобновяване.
- Добре пристигнали! Благодаря Ви за присъединяване! Добре пристигнали в София.
- Благодаря Ви, наслаждение е да съм тук!
- Да стартираме с нещо, което визира всеки българин сега - Планът за възобновяване и резистентност в помощ на стопанската система. Колко добър е този инструмент съгласно Вас и по какъв начин ще засегне живота на елементарния човек?
- Мисля, че това е шансът на века. Всички би трябвало да се възстановим от пандемията, само че освен това, а в действителност да се направи стъпка напред – дребните бизнеси да получат подтик към цифровизация, цифровите услуги да се дават по-добре на жителите, да се основат централи за възобновима сила, по-добър превоз – пътища и жп линии, направени вярно. Има опция всеки да извлече изгода от това.
- Предвид това, проблем ли е забавянето в изпращането на Плана ни в Брюксел заради политическата конюнктура?
- Не, не мисля. Проблем би било да не се носи отговорност, тъй като някой различен го е изготвил. Това е нещо огромно и има капацитета да промени доста неща и за това е належащо да се носи политическа отговорност. Много по-важно е това, в сравнение с просто да се съобщи Планът този месец или идващия. От това зависи да сработи в действителност.
- Отговорност и все още, отговорност и за в бъдеще…
- Именно.
- Средствата би трябвало да се разходват за инфраструктура и планове, свързани с околната среда. Добре звучи да се създават да вземем за пример електрически автомобили. Но по какъв начин ще помогне това на един притежател на ресторант, на притежател на хотел, на човек със личен бизнес, стараещ се да резервира чиновниците си на работа?
- Това е въпрос за сегашното. Планът се създава с дълготрайно мислене. Ако има стопански проблем, обвързван с пандемията, страната може да изготви разнообразни схеми за подкрепяне на тези бизнеси. Но за бъдещето проектът може да вземем за пример да разреши на всеки да има съществени цифрови умения, тъй че да се оправя с все по-дигитализирани бизнеси – онлайн продажби, по какъв начин да борави с уеб страница, да си направи профил, всичко да става по дигитален път. Всички да имаме тези умения. Не може всичко да е единствено жп линии, ветрогенератори, слънчеви панели, а да е и за всеки един от нас, да бъде по-добър и по-мъдър от преди.
- В предходната Комисия, Вие накарахте „ Газпром “ да промени структурата на ценоопределяне на газа, което доста оказа помощ на България. Но какво друго би могло да се направи в тази тенденция в днешно време, когато цените още веднъж вървят нагоре?
- Радвах се да видя какви бяха изгодите за България от работата ни с " Газпром ". Много по-добри контракти, спад на цените, свободен транспорт на газ. Наистина впечатляваща работа бе свършена тук, с цел да се извлекат оптимални изгоди. „ Газпром “ сега е под огромно напрежение – запасите понижават, търсенето се усилва. Изглежда това са главните аргументи за повишението на цените. Ние ще продължим да следим дали няма някакви нарушавания, само че все още наподобява е поради динамичността на пазара. За да може газът да играе роля и в бъдеще, е належащо да има добре направена инфраструктура, с цел да може да се диверсифицират доставките.
" Газпром " ще продължи да има значима роля за доставките на газ в Европа, само че е значимо да има инфраструктурата за импорт да вземем за пример на полутечен природен газ от Съединени американски щати, газ от други елементи от по-широка Европа.
- В смисъла на Инициативата " Три морета " вносът на газ от Съединени американски щати значи ли по-евтин газ от съветския?
- Не е наложително. Зависи от развиването на пазара. Но има две страни на снабдяването ни с сила – от една страна, да можем да задвижваме стопанската система ни по на ниска цена и наличен метод, само че и второ – да не разчитаме единствено на един снабдител. Така бихме имали по-голяма сигурност – в случай че има проблем с един снабдител, да можем да се обърнем към различен. Затова търсим газ от Съединени американски щати и от по-широката Европа, по тази причина е добра концепция.
- Новини от седмицата. Глобихте „ БМВ “ и „ Фолксваген “ с съвсем 1 милиард евро – каква беше повода?
- За първи път видяхме, че бизнесите бяха решили между тях да не употребяват технологии, съобразени с околната среда, а да се придържат единствено към законово изискуемите минимуми, вместо някой от тях да предложи на клиентите си допустимо най-екологичния автомобил. Бяха решили да не се конкурират в това отношение, което не е законно.
- Чухте реакцията им, това ли очаквахте?
- 875 милиона евро е санкцията. В случая те питаха - " Няма ли с какво да сътрудничим? " Да, с доста неща – с слагане на стандарти, създаване на технологията, а що се касае до използване на технологията, би трябвало да се съревновавате да оферирате на клиентите ви допустимо най-хубавия автомобил. Имаше доста полемики, само че всички си сътрудничихме с тях, признаха, че са взели участие в картела и се надявам в този момент да имаме оптималната изгода от тези нововъведения.
- Въпрос за обществените мрежи. Глобихте „ Епъл “ с 13 милиарда евро за укрити налози, „ Google “ с 4,3 милиарда за владичество на пазара. Какво не се е трансформирало месеци и години след тези решения?
- Ами, някои неща се трансформират. Сега доста повече съперници на „ Google “ могат да стигнат до потребителя, който може да ги избере. Към септември, в случай че си купите телефон с операционна система „ Андроид “, ще имате избор за разнообразни снабдители на приложения за търсене и сърфиране, тъй че като консуматор имате по-голям избор. Също по този начин осъзнаваме, че не е задоволително поотделно да проверяваме всеки случай, а ще наложим правилник, с който да държим изключително авторитетните на пазара да изпълнят отговорността си да държат пазара допустимо най-отворен за дребните компании, които би трябвало да стигнат до клиентите си.
- Говорейки за регулации, преди няколко месеца, Австралия одобри закон, който задължи „ Google “ и „ Facebook “ да се договарят с медиите за разпространяване на тяхното наличие. Не е ли извънредно време да се замислим за сходни закони и в Европа?
- Всъщност към този момент имаме сходни закони във всяка държава-членка. Това дава на издателите, които имат авторско право, правото да се договарят, тъй че „ Google “ да вземем за пример да може да разполага с това онлайн единствено, в случай че им е позволено – било то гратис или против възнаграждение. Ако публикуващите наличие не са съгласни, да могат да ги подведат под отговорност пред съда, да защитят позицията, че не могат да употребяват цялото наличие, направено от публицистите, от аниматорите им, без да заплащат за това. Ще го реализираме, във Франция са на първо време, само че и тук към този момент има контракти сред „ Google “ и притежателите на медии.
- Защо ние в Европа имаме доста по-малко софтуерни компании, в сравнение с в Съединени американски щати и Китай? Това е един от огромните въпроси, говорейки за бъдещето на връзките сред Европа, Съединени американски щати и Китай.
- Да, само че бих се въздържала да кажа, че това е единственият аршин. В Европа можем да намерим по-малки компании, само че с допир до целия свят, ненадминати в предлаганото от тях на пазара, в технологията им. И второ – Европа има голям капацитет. Сега отваряме идната глава на цифровизацията, където всичко се цифровизира – земеделието, превозът, силата, опазването на здравето, всичко. Минаваме на промишлен мащаб. Европа има история в индустрията, имаме доста положителни бизнесмени. Ако се оправим, то идващото десетилетие ни е уредено!
- И най-после, тъй като се намираме в интервал на поредни предварителни избори. Една от най-горещите тематики – български " търговци на въздействие " бяха посочени в най-мащабната глоба по Глобалния закон „ Магнитски “ от държавното управление на Съединени американски щати. Това провокира спор тук и на доста места в Европа, че Европейски Съюз не прави задоволително, с цел да следи и да постанова на управляващите в разнообразни държави-членки да съблюдават европейските стандарти за господство на закона и битка с корупция. Какво е мнението Ви по този въпрос? Може ли Европа да влага повече старания да е по-строга по отношение на тези държавни управления и лица?
- Сам по себе си е хубаво да го има този спор, тъй като осветлява проблем, който още не е позволен. Такъв тип рецензия също предизвиква работата по разрешаването му. Тук в България още не е свършена работата. Имаме развой по Механизма за съдействие и инспекция, има още някои нерешени въпроси от отчета от 2019 година. Това несъмнено би трябвало да се направи. Приветствам рецензията да ни държи ангажирани до реализиране на триумф. Всички разчитаме на върховенството на закона, а и в бизнес общността е значимо – да се подсигурява, че в случай че нещо не е наред, да се поправя. Във всяка страна, в която установяваме проблеми с върховенството на закона, действаме старателно.
- Много Ви благодаря!
- За мен бе наслаждение!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ