Наполеон и създаването на маргарина
Маргаринът получава името си от едно изобретение в лаборатория на химиците във Франция през 1813 година Ученият Мишел Ежен Шерел открива нова мастна киселина, която взема решение да назова „ acide margarique “. Тя съставлява лъскави кръгчета като перли и по тази причина името им „ margarique “ е уместно, защото това е гръцката дума за „ перла “.
Няколко десетилетия по-късно Наполеон III взема решение, че освен бедните хора в империята му, само че и неговите въоръжени сили сигурно могат да употребяват сурогат на маслото – по тази причина той предлага премия на всеки задоволително интелигентен, с цел да сътвори подобаващ, на ниска цена сурогат.
Наполеон III
Химик на име Иполит Меж-Мурие основава вещество, което назовава „ oleomargarine “, след това кратко на „ margarine “. Този маргарин се състои главно от говежда тлъстина, сол, сода, стомашни сокове на прасе и малко сметана, като цялата примес се нагрява и се разбърква до момента в който не стане сходно на масло.
Въпреки че печели премията, маргаринът в този си тип в никакъв случай не става известен. Меж-Мурие продава патента си на холандска компания, наречена Jurgens през 1871 година, която ще стане по-късно Unilever – водещ производител на маргарин и до ден сегашен. Тази компания усъвършенства продукта и го пласира на интернационалния пазар, изграждайки заводи в Германия, Норвегия, Австрия, Швеция, Дания, Норвегия и Англия.
Иполит Меж-Мурие
След като притегля на своя страна разнообразни политици, млечната промишленост ги убеждава да одобряват Закона за маргарина от 1886 година, който слага налог от 4 цента (около 1 $ днес) за всеки продаден кг маргарин. В рамките на две десетилетия този налог е нараснал до 13 цента за кг (около 2.61 $ днес). Някъде по това време, най-много в Съединени американски щати, където млечната индустрия има ужасно въздействие, и боядисването на маргарина жълт става нелегално, с цел да се ударят в допълнение продажбите му. В някои страни даже стана закон, че маргаринът би трябвало да бъде оцветен в розово.
По вестниците, като да вземем за пример в Chicago Tribune от 1911 година, са пуснати „ реклами “, които демонстрират по какъв начин маргаринът се прави от арсен, консервни кутии и котки. Разпространяват се клюки и за използването на други неприятни съставки, макар че всъщност маргаринът и маслото не са били толкоз разнообразни в този миг като и двете съдържат към 80% скотски мазнини и 20% вода.
Популярният главен тип мазнини, употребявани в маргарина, обаче беше на път да се промени. Липсата на налична телешка лой дружно с нови техники в хидрогенирането на растителни първични материали, направи потреблението на растителни масла във маргарин освен допустимо за първи път, само че и доста по-икономически преференциално. Така сред 1900 и 1920 година той се прави със примес от скотски мазнини и растителни масла.
Голямата меланхолия, последвана от нормирането на питателните дажби по време на Втората международна война, довежда до по-нататъшно понижаване на скотски мазнини и доникъде на 40-те години истинският маргарин съвсем изчезна от рафтовете на бакалиите за сметка на нова версия с растително масло. Тези събития, изключително през ВСВ, обаче и оказват помощ за стимулиране на известността на маргарина, защото предизвикват изострен дефицит на така и така по-скъпото масло. До 1950 година също по този начин данъкът върху маргарина значително отпада на доста места.
Маргарин с ампула за оцветяване
Оцветяването обаче към момента е проблем. От самото начало производителите на маргарин заобикаляха разпоредбите като опаковаха продукта си в комплект с пакетче жълто багрило, с цел да може клиентите им да си го боядисат сами. Недостатъкът на това решение беше, че крайният резултати постоянно е несиметричен и могат да се получи както по-светло или по-тъмно жълто от мечтаното, по този начин и просто жълто на бели райета. В последна сметка стартират да го оцветяват сами.
…
През годините са положени доста старания за последователното възстановяване на маргарина като да вземем за пример въвеждането на по-здравословни мазнини и разпръскването на трансмазнините, които са били преобладаващи във веществото. Също по този начин има усъвършенствания във усета, с цел да бъде още по-подобен на масло. И по този начин, до момента в който актуалните версии имат към този момент много дребна аналогия с истинския олеомаргарин, като се изключи че нормално съдържат почти същото количество мазнини и вода.
И в случай че се чудите какво стана с Иполит Меж-Мурие. Освен премията, която завоюва от император Наполеон III, той не завоюва нищо друго от изобретението си. Бедният човек умря… в беднотия през 1880 година
