Мануел Муньос Идалго: Авторът, който не се подчинява, плаща високата цена на тишината
Мануел Муньос Идалго е испански драматург и стихотворец, роден през 1939 година в град Алкантария, област Мурсия. Автор е на обилни творби, отдадени и на светите Кирил и Методий и Никола Вапцаров. Почетен член на Съюз на българските писатели. Удостоен е с доста интернационалните и национални оценки, измежду които и медал " Св.св. Кирил и Методий " - първа степен, както и Международната литературна премия " Никола Вапцаров ". Почетен жител на Велико Търново. В огромното му творчество блестят с неповторима стойност поемите, стиховете и двете пиеси, сътворени вследствие изключителните му ползи и задълбочено проучване на обилни тематики и събития в българската история и литература.
Пиесата в стихове " Мъдрост и мъжество ", отдадена на светите братя Кирил и Методий, е показана в културния център " Атенео " в Мадрид и е включена в две негови стихосбирки. Преводи на български поети, публицистични публикации за актуалната литература и просвета на България са оповестени в авторската му колона в седмичника " Ла Расон ". Издателството " Български публицист " във вид билингова е издало в две негови книги " Преди да падне нощта " (стихосбирка) и пиесата " Никола Вапцаров - кървавата вадичка " (2009 г.) в превод на испанистката Тамара Такова.
Барон Мануел Муньос Идалго е участник в интернационалните софийски писателски срещи " Мирът - вяра на планетата ", провеждани в столицата ни от 1977 до 1986 година В Театър " София " и в Силистренския държавен спектакъл е показана пиесата му " Невъзможна обич " под режисурата на изтъкнатия български режисьор Стефан Стойчев. Произведения на испанския публицист са оповестени неведнъж в български издания.
Интервю на Лъчезар Еленков
- Здравей, Маноло! Беседваме в твоя дом в Мадрид, изпълнен с испанско изкуство. Сред него са и облиците на светите братя Кирил и Методий, и Никола Вапцаров. Поводът за нашия диалог е приближаващата 110-годишнината от рождението на поета. Кога за пръв път се срещна с живота и поезията му, с неговата огромна любов към индивида?
- Посланикът на България в Испания Крум Босев и проф. Хуан Кънчев, испанист и през тези години учител в Университета " Комплутенсе " в Мадрид, ме срещнаха за първи път с творчеството на поета Никола Вапцаров при срещата ни преди 40 години. Поезията на Вапцаров, която тогава прочетох, ме възхити и удиви с дълбочината и яснотата на своята позиция, а също с неговото отношение към живота, в което показва уважението си към високите хуманни полезности. Малко по-късно съумях да издам в Мадрид неговата стихосбирка.
- В твоята поема " На поета Никола Вапцаров ", оповестена на 12 юли 2017 година, казваш: " Пиша стихове за теб, поете и другарю, с цел да спра сълзите и тъгата си... " Как стигна до тази съкровена изповед?
- Това е нещо фундаментално в поезията, също както и в театъра, в произведение на изкуството, а точно страстта, която вълнува и движи нашата същина и мислите ни. Поезията на Вапцаров е напълно пропита от страст. По същия метод показвам и нуждата си да пиша за поета, на който не разрешиха да възпре сълзите и тъгата си към неоправданите хора.
- Като създател на пиесата " Никола Вапцаров - кървавата вадичка ", оповестена в двуезичен вид - български и испански - в издателство " Български публицист " и в испанското издателство " Няке " на няколко езика - британски, шведски и испански - преди 10 години по случай столетието на българския стихотворец, и която към момента не е сложена на българска сцена, какво би споделил пред нашите читатели?
- В театъра на историческа тематика, който не манипулира основния воин поради ползите на следващите политици на деня, създателят, следвайки интуицията си, уважението към героя и истината, се сблъсква с най-лошия си зложелател - неразбирането. Но не всичко е спектакъл! Всичко, което отблъсква фена от достоверността, казаните обстоятелства и съответния подтекст, в тази ситуация, когато става дума за прочут и прочут воин, е машинация. Медиите имат силата да основават чудовища и да зачертават всичко това, което не им подхожда. Авторът, който не се подчинява на всичко това, заплаща високата цена на тишината. В подобен смисъл за мен беше същинско предизвикателство да напиша театрално произведение, отдадено на Вапцаров, в една специфична атмосфера и да прибавя в пиесата свидетелства от негови съвременници.
- Изразяваш обичта си към родината на Вапцаров и в своята пиеса в стихове, отдадена на живота и делото на светите братя Кирил и Методий, която е играна в зала " Мануел де Файя " в Мадрид. Как възприемаш българската нематериалност, която през вековете поддържаше и поддържаше самочувствието на славянските нации?
- Всички хора, без разлика към коя раса, просвета и народност принадлежат, изживяват смисъла на духовността във всекидневния си живот. Това е персоналното и духовното развиване, което оказва помощ на индивида да оцени самичък себе си, а също и на другите към него, с цел да поемат пътя на продължението във времето. Славянските нации постоянно са се отличавали с дълбоката си нематериалност, която влагат в другите си креативен, религиозни и културни прояви. Двамата братя Кирил и Методий реализираха приемането на християнството в Моравия. Познавали са локалните родни езици, основават Глаголицата. А Кирил превежда Светото писание. По време на моите чести визити в страната ви усетих, че българският народ нито за момент не се е отричал от религиозната си религия и постоянно е пазил духовността си като най-голяма мощ във великите му победи в своята история.
- В навечерието сме на 110-годишнината от рождението на гениалния Никола Вапцаров, един от поетите на България, Европа и света. На 7 декември 2009 година в Банско ти бе връчена Международната литературна премия " Никола Вапцаров " като самопризнание за твоята изключителна активност за популяризирането на живота и творчеството на българския стихотворец - един от огромните създатели на ХХ век. Какво е мнението ти за поезията му?
- Поезията на Вапцаров е освен темп, наличие и духовна храна за реализиране на фантазиите. Тя е и за по-достоен живот - без беднотия, боязън и разлики, живот в мир и съгласие. Но, за жалост, съществуват избрани псевдолитературни критици, които постановат личните си критерии на по-младите генерации и четат поезията на Вапцаров с едноцветни очила. Невинаги най-неподкупните и великодушните поети получават банкет и самопризнание, което заслужават в другите житейски обстановки. Вапцаров не е изключение и не се удивлявам, че още веднъж го разстрелват. Преди всичко той е огромен стихотворец!
- Какво е мнението ти за тази новопоявила се обстановка?
- Виждам боязън и предпочитание да плуват, пазейки облеклата си сухи. Виждам липса на гражданска ангажираност и оръжие за офанзива, прикривайки се с думата " хипотеза ". А също много зле употребяваната народна власт, с цел да се оневини преоценката и мнението във връзка с обещано събитие, което издига спънки. Сега всичко е единствено сходство за реализиране на задачата. Това събитие не е ново!
- Ти си почетен член на Съюза на българските писатели. Какво би поискал на твоите български сътрудници в тези времена на бурни промени и прочувствена неустойчивост, в които преимуществото принадлежи на диктатурата на парите вместо на индивида?
- Да се построи едно хуманно и заслужено общество е химера и съвършен проект, само че неизпълним. Ако се лишим от съпричастието и чувствителността, определящи чертите на индивидите, за нас ще остане ирационализмът на зверовете. Днес живеем в абсурд - народна власт и тирания на парите. Това ни предизвиква оттегляне от свободата. Навярно би трябвало да сменим парите със договорка! Но властниците ще го забранят. Писателите знаят, че пробуждането от сънищата и фантазиите е мъчително. За да победим това злополучие, би трябвало да бъдем гъвкави като тръстиките пред игото на парите, деформацията, рисковете, подозренията, с цел да запазим силата в себе си, вярата си и достолепието, което, все пак, остава живо.
- България е една от страните, в която са убити 25 поети и писатели от 1876 до 1945 година. Между тях е и Никола Вапцаров. Как би обяснил същинското предопределение на писателя и каква е ролята му през днешния ден, с цел да се промени светът?
- Във всяка страна има непрежалими образци на писатели, отдали всичко против идеологията фашизъм, който потиска свободната и достойната персона. В България Вапцаров, както и други герои, стана жертва на политиката на своето време. Той се бореше за благоденствието на народа си с величието на същински герой. Пое върху себе си виновността и отговорността на други хора. Беше идеалист, който отдаде живота си, с цел да промени света. Поет, длъжен към себе си - до гибелта, изпълнявайки хуманния си дълг със храброст и любов към индивида. Съзнаваше горчивата си самотност, тъй като не е разбиран и подкрепян като персона, като стихотворец. Работи само като монтьор, като огняр... Пречупена е била илюзията му да учи литература в университета. Но той написа стихове за живота и за несправедливостта, с което е образец за днешните писатели. Те също като него желаят да трансформират света с упорството си, без да смъкват гарда и да стават предатели.
- Коя е последната ти пиеса, която издателство " Български публицист " ще разгласява на български език?
- " Август Странберг, пропастта и разсъмването " - трагично произведение, което пресъздава облика на шведския талант, неговото творчество и човешката му същина - спорна и вълнуваща по време на пребиваването му в Париж от 1894 до 1896 година Там се оказва на ръба на лудостта, обиден от разнообразни враждебни обстановки, от които се отърсва посредством пречистването, съзнанието и волята си!
- Благодаря за беседата и триумф на новата ти пиеса!
Мадрид, есента на 2019 година
В ПАМЕТ НА МАМА
Утехата не ще издигна като знаме,
уверено отхвърлям болката, с която
животът и гибелта сходно черно ято
трансфораха във степ пустинна насладата ми.
Не виждам пролетния лъч на мойто рамо,
цвета на люляка върху реката свята,
откакто всичко мое ми лиши земята -
душата ми следобедът трансформира в рана.
Сега ми липсва смелостта във твойте вени,
ти любов в нас пося и нещо, от което
ръцете ни са цялостни със завещание, не от движимости.
Ти нежно, безшумно си отпътува - изтощена,
с цел да изсипе над нас лилии небето
и да се молиш за децата си - сама, горещо.
Превод: Тамара Такова
Пиесата в стихове " Мъдрост и мъжество ", отдадена на светите братя Кирил и Методий, е показана в културния център " Атенео " в Мадрид и е включена в две негови стихосбирки. Преводи на български поети, публицистични публикации за актуалната литература и просвета на България са оповестени в авторската му колона в седмичника " Ла Расон ". Издателството " Български публицист " във вид билингова е издало в две негови книги " Преди да падне нощта " (стихосбирка) и пиесата " Никола Вапцаров - кървавата вадичка " (2009 г.) в превод на испанистката Тамара Такова.
Барон Мануел Муньос Идалго е участник в интернационалните софийски писателски срещи " Мирът - вяра на планетата ", провеждани в столицата ни от 1977 до 1986 година В Театър " София " и в Силистренския държавен спектакъл е показана пиесата му " Невъзможна обич " под режисурата на изтъкнатия български режисьор Стефан Стойчев. Произведения на испанския публицист са оповестени неведнъж в български издания.
Интервю на Лъчезар Еленков
- Здравей, Маноло! Беседваме в твоя дом в Мадрид, изпълнен с испанско изкуство. Сред него са и облиците на светите братя Кирил и Методий, и Никола Вапцаров. Поводът за нашия диалог е приближаващата 110-годишнината от рождението на поета. Кога за пръв път се срещна с живота и поезията му, с неговата огромна любов към индивида?
- Посланикът на България в Испания Крум Босев и проф. Хуан Кънчев, испанист и през тези години учител в Университета " Комплутенсе " в Мадрид, ме срещнаха за първи път с творчеството на поета Никола Вапцаров при срещата ни преди 40 години. Поезията на Вапцаров, която тогава прочетох, ме възхити и удиви с дълбочината и яснотата на своята позиция, а също с неговото отношение към живота, в което показва уважението си към високите хуманни полезности. Малко по-късно съумях да издам в Мадрид неговата стихосбирка.
- В твоята поема " На поета Никола Вапцаров ", оповестена на 12 юли 2017 година, казваш: " Пиша стихове за теб, поете и другарю, с цел да спра сълзите и тъгата си... " Как стигна до тази съкровена изповед?
- Това е нещо фундаментално в поезията, също както и в театъра, в произведение на изкуството, а точно страстта, която вълнува и движи нашата същина и мислите ни. Поезията на Вапцаров е напълно пропита от страст. По същия метод показвам и нуждата си да пиша за поета, на който не разрешиха да възпре сълзите и тъгата си към неоправданите хора.
- Като създател на пиесата " Никола Вапцаров - кървавата вадичка ", оповестена в двуезичен вид - български и испански - в издателство " Български публицист " и в испанското издателство " Няке " на няколко езика - британски, шведски и испански - преди 10 години по случай столетието на българския стихотворец, и която към момента не е сложена на българска сцена, какво би споделил пред нашите читатели?
- В театъра на историческа тематика, който не манипулира основния воин поради ползите на следващите политици на деня, създателят, следвайки интуицията си, уважението към героя и истината, се сблъсква с най-лошия си зложелател - неразбирането. Но не всичко е спектакъл! Всичко, което отблъсква фена от достоверността, казаните обстоятелства и съответния подтекст, в тази ситуация, когато става дума за прочут и прочут воин, е машинация. Медиите имат силата да основават чудовища и да зачертават всичко това, което не им подхожда. Авторът, който не се подчинява на всичко това, заплаща високата цена на тишината. В подобен смисъл за мен беше същинско предизвикателство да напиша театрално произведение, отдадено на Вапцаров, в една специфична атмосфера и да прибавя в пиесата свидетелства от негови съвременници.
- Изразяваш обичта си към родината на Вапцаров и в своята пиеса в стихове, отдадена на живота и делото на светите братя Кирил и Методий, която е играна в зала " Мануел де Файя " в Мадрид. Как възприемаш българската нематериалност, която през вековете поддържаше и поддържаше самочувствието на славянските нации?
- Всички хора, без разлика към коя раса, просвета и народност принадлежат, изживяват смисъла на духовността във всекидневния си живот. Това е персоналното и духовното развиване, което оказва помощ на индивида да оцени самичък себе си, а също и на другите към него, с цел да поемат пътя на продължението във времето. Славянските нации постоянно са се отличавали с дълбоката си нематериалност, която влагат в другите си креативен, религиозни и културни прояви. Двамата братя Кирил и Методий реализираха приемането на християнството в Моравия. Познавали са локалните родни езици, основават Глаголицата. А Кирил превежда Светото писание. По време на моите чести визити в страната ви усетих, че българският народ нито за момент не се е отричал от религиозната си религия и постоянно е пазил духовността си като най-голяма мощ във великите му победи в своята история.
- В навечерието сме на 110-годишнината от рождението на гениалния Никола Вапцаров, един от поетите на България, Европа и света. На 7 декември 2009 година в Банско ти бе връчена Международната литературна премия " Никола Вапцаров " като самопризнание за твоята изключителна активност за популяризирането на живота и творчеството на българския стихотворец - един от огромните създатели на ХХ век. Какво е мнението ти за поезията му?
- Поезията на Вапцаров е освен темп, наличие и духовна храна за реализиране на фантазиите. Тя е и за по-достоен живот - без беднотия, боязън и разлики, живот в мир и съгласие. Но, за жалост, съществуват избрани псевдолитературни критици, които постановат личните си критерии на по-младите генерации и четат поезията на Вапцаров с едноцветни очила. Невинаги най-неподкупните и великодушните поети получават банкет и самопризнание, което заслужават в другите житейски обстановки. Вапцаров не е изключение и не се удивлявам, че още веднъж го разстрелват. Преди всичко той е огромен стихотворец!
- Какво е мнението ти за тази новопоявила се обстановка?
- Виждам боязън и предпочитание да плуват, пазейки облеклата си сухи. Виждам липса на гражданска ангажираност и оръжие за офанзива, прикривайки се с думата " хипотеза ". А също много зле употребяваната народна власт, с цел да се оневини преоценката и мнението във връзка с обещано събитие, което издига спънки. Сега всичко е единствено сходство за реализиране на задачата. Това събитие не е ново!
- Ти си почетен член на Съюза на българските писатели. Какво би поискал на твоите български сътрудници в тези времена на бурни промени и прочувствена неустойчивост, в които преимуществото принадлежи на диктатурата на парите вместо на индивида?
- Да се построи едно хуманно и заслужено общество е химера и съвършен проект, само че неизпълним. Ако се лишим от съпричастието и чувствителността, определящи чертите на индивидите, за нас ще остане ирационализмът на зверовете. Днес живеем в абсурд - народна власт и тирания на парите. Това ни предизвиква оттегляне от свободата. Навярно би трябвало да сменим парите със договорка! Но властниците ще го забранят. Писателите знаят, че пробуждането от сънищата и фантазиите е мъчително. За да победим това злополучие, би трябвало да бъдем гъвкави като тръстиките пред игото на парите, деформацията, рисковете, подозренията, с цел да запазим силата в себе си, вярата си и достолепието, което, все пак, остава живо.
- България е една от страните, в която са убити 25 поети и писатели от 1876 до 1945 година. Между тях е и Никола Вапцаров. Как би обяснил същинското предопределение на писателя и каква е ролята му през днешния ден, с цел да се промени светът?
- Във всяка страна има непрежалими образци на писатели, отдали всичко против идеологията фашизъм, който потиска свободната и достойната персона. В България Вапцаров, както и други герои, стана жертва на политиката на своето време. Той се бореше за благоденствието на народа си с величието на същински герой. Пое върху себе си виновността и отговорността на други хора. Беше идеалист, който отдаде живота си, с цел да промени света. Поет, длъжен към себе си - до гибелта, изпълнявайки хуманния си дълг със храброст и любов към индивида. Съзнаваше горчивата си самотност, тъй като не е разбиран и подкрепян като персона, като стихотворец. Работи само като монтьор, като огняр... Пречупена е била илюзията му да учи литература в университета. Но той написа стихове за живота и за несправедливостта, с което е образец за днешните писатели. Те също като него желаят да трансформират света с упорството си, без да смъкват гарда и да стават предатели.
- Коя е последната ти пиеса, която издателство " Български публицист " ще разгласява на български език?
- " Август Странберг, пропастта и разсъмването " - трагично произведение, което пресъздава облика на шведския талант, неговото творчество и човешката му същина - спорна и вълнуваща по време на пребиваването му в Париж от 1894 до 1896 година Там се оказва на ръба на лудостта, обиден от разнообразни враждебни обстановки, от които се отърсва посредством пречистването, съзнанието и волята си!
- Благодаря за беседата и триумф на новата ти пиеса!
Мадрид, есента на 2019 година
В ПАМЕТ НА МАМА
Утехата не ще издигна като знаме,
уверено отхвърлям болката, с която
животът и гибелта сходно черно ято
трансфораха във степ пустинна насладата ми.
Не виждам пролетния лъч на мойто рамо,
цвета на люляка върху реката свята,
откакто всичко мое ми лиши земята -
душата ми следобедът трансформира в рана.
Сега ми липсва смелостта във твойте вени,
ти любов в нас пося и нещо, от което
ръцете ни са цялостни със завещание, не от движимости.
Ти нежно, безшумно си отпътува - изтощена,
с цел да изсипе над нас лилии небето
и да се молиш за децата си - сама, горещо.
Превод: Тамара Такова
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ