20-те най-велики филма според Куентин Тарантино
Манията на Тарантино по историята на киното е именита. Дори преди да стане прочут режисьор той е работел във видеотека, където е поглъщал филм след филм. Днес неговият характерен жанр от дълго време е получил международно самопризнание. Наскоро той получи и своята звезда в Алеята на славата.
В едно изявление Тарантино изброи двадесет от най-любите му филми от 1992 година насам – годината, в която стартира неговата кино кариера.
„ Боен клуб “ на Дейвид Финчър
Невъзможно е да се опише „ Боен клуб “, който е толкоз кошмарно безизходен, че прекатурва света ни надолу с главата. Брилянтният актьорски дует на Едуард Нортън и Брат Пит прави от гениалната история на Чък Паланюк едно незабравимо кино представление, което можем да гледаме още веднъж, и още веднъж, и още веднъж.
„ Вътрешен човек “ на Майкъл Ман
Невероятната история за двама души, които слагат интереса на обществото над своя, остава като образец за обществена позиция и през днешния ден. Главните герои може би не съумяват трагично да трансформират нещата, само че напъните им ни дават мярка за вяра.
„ Изгубени в превода “ на София Копола
Токио през нощта, първокласен хотел бар... Опитвайки се да избягат от безсънието, двама самотни американци се срещат – остаряваща кино звезда и преди малко омъжено момиче. Постепенно сред тях се развива ненадейно другарство. Прочувствена философска драма, в която на пръв взор нищо не се случва, само че всичко е в паузите сред думите.
„ Кралска борба “ на Кинджи Фукасаку
„ Кралска борба “ е ужасяваща игра може да има единствено един победител. Филмът е ирония на актуалния живот с неговия вманиачен темп и метода, по който го понасяме. Гледайте го, с цел да научите повече за японското кино и да разчупите някои стандарти. Такеши Китано, несъмнено, постоянно е бонус.
„ Догвил “ на Ларс декор Триер
Бягайки от тайфа гангстери, Грейс се озовава в планинския град Догвил, Колорадо. Местните хора се съгласяват да ѝ дадат заслон при изискване, че ще работи за тях, само че колкото повече дава от себе си, толкоз повече тя вижда какъв брой лицемерни и порочни са жителите на града. Фон Триер основава плашещо клаустрофобен шедьовър със мощно обръщение и невероятна актьорска игра.
