Кои са любимите отбори на диктаторите
Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал и Интер са измежду имената, на които са симпатизирали историческите фигури
Често пъти футболът, като най-популярен спорт на света, е свързван с политиката и по тази причина не е учудващо, че най-големите фигури в политическата история също са симпатизирали на даден клуб.
Със сигурност въпросните клубове надали са изключително поласкани и щастливи, че измежду техните последователи има и диктатори, виновни за сложния живот и даже за гибелта на огромен брой хора.
Реалността е такава – диктаторите също имат свои обичани тимове, които поддържат повече или по-малко.
Ето кои са те:
Адолф Хитлер – Шалке 04
Пристрастията на Хитлер към Шалке са единствено догадки, като се стигна до миг, в който от клуба излязоха с публична позиция, в която се разграничават от изказванията, че водачът на Нацистка Германия е бил техен последовател. От клуба обявиха, че това, че Шалке е бил сполучлив в този интервал, не е безусловно обвързвано с Хитлер и че по тази логичност Маргарет Тачър би трябвало да е фенка на Ливърпул.
Твърденията за пристрастията на Хитлер идват поради обстоятелството, че Шалке печели 6 трофеи по време на Третия Райх, като оттова авторитетното издание „ The Times “ твърди, че той е подкрепял „ миньорите “.
Йосиф Сталин – Динамо Москва
Лидерът на Съюз на съветските социалистически републики счита, че „ Футболистите са патетична сбирка от безгръбначни креатури “, само че в това време осъзнава каква роля може да изиграе спортът и в частност футболът за пропагандата и контрола на масите. Затова и макар думите си, Сталин е симпатизирал на Динамо Москва, а през 1952 година той разформирова ЦСКА Москва, откакто Съюз на съветските социалистически републики позволява загуба от Югославия на Олимпийските игри в Хелзинки, тъй като по огромната част от Сборная тогава е точно от московските „ армейци “.
Бенито Мусолини – Лацио
Лидерът на фашистка Италия в интервала 1925 – 1943 година е подкрепял Лацио, като това е донесло значително неприятности на клуба в годините след рухването на Мусолини от власт. Въпреки това, някои по-крайни почитатели на „ орлите “ не престават да носят знаци на Дуче и на фашизма, което носи санкции и санкции на клуба в днешно време.
Ким Чен Ун – Манчестър Юнайтед
Диктаторът на Северна Корея толкоз се увлича от Манчестър Юнайтед, че желае мачовете на тима да бъдат предавани по националната телевизия в страната му, твърди английското издание „ The Mirror “. Това му предпочитание е нелегално, тъй като в Северна Корея няма телевизия, която да има права да излъчва Висшата лига.
Муамар Кадафи – Ливърпул
След гибелта на полковник Кадафи през 2011 година, измежду персоналните му движимости е открита чаша с емблемата на Ливърпул. Синът на либийския водач – Саади Кадафи, даже става професионален футболист, като даже е част от няколко италиански клуба, а след края на кариерата си става президент на Либийската футболна федерация.
Осама Бин Ладен – Арсенал
Преди да стане водач на „ Ал-Кайда “, Осама Бин Ладен е буен последовател на Арсенал. Твърди се, че до момента в който живеел в Лондон със фамилията си, той постоянно е ходел на мачове на „ артилеристите “. След като придобива мрачна популярност, почитателите на Арсенал даже измислят ария за него, която гласи: „ Osama, woah-oh, Osama, woah-woah-woah-woah, he's hiding in Kabul, he loves the Arsenal “.
Франсиско Франко – Реал Мадрид
Генералисимус Франко прави нещо, което е много срамно от фенска позиция – сменя тимовете. Първоначално испанският деспот от втората половина на XX век поддържа Атлетико Мадрид, само че откакто Реал Мадрид печели 5 следващи трофея от КЕШ сред 1956 и 1960 година, той залюбва „ белите “ и от този момент е техен последовател.
Роберт Мугабе - Челси
За разлика от мнозина други в този лист, зимбабвийският деспот Мугабе е неприкрит и потвърден почитател на Челси. В изявление преди години той разкрива, че до момента в който гледа мач на „ сините “ по малкия екран, даже брачната половинка му не го безпокои. Освен Челси, той е почитател и на Барселона, само че лондончани остават първата му футболна обич.
Радован Караджич – Интер
Босненският сърбин Радован Караджич, който е преследван поради геноцида над мюсюлманите и хърватите по време на войните в Югославия, не крие пристрастията си към италианския гранд. Те са свързани с една много прозаична причина – наличието на сръбските митове Синиша Михайлович и Деян Станкович в състава на „ нерадзурите “.
Николае Чаушеску – Стяуа Букурещ
Докато Чаушеску е на власт в Румъния сред 1965 и 1989 година, Стяуа е клубът на армията в Румъния. Той неведнъж употребява своята политическа власт, с цел да оказва помощ на клуба да взима футболистите от другите румънски тимове, които желае. Докато Чаушеску покровителства Стяуа, клубът печели КЕШ, като това се случва през 1986 година, трансформирайки се в първия клуб от Източна Европа, който го прави.
Източник: Лупа
Често пъти футболът, като най-популярен спорт на света, е свързван с политиката и по тази причина не е учудващо, че най-големите фигури в политическата история също са симпатизирали на даден клуб.
Със сигурност въпросните клубове надали са изключително поласкани и щастливи, че измежду техните последователи има и диктатори, виновни за сложния живот и даже за гибелта на огромен брой хора.
Реалността е такава – диктаторите също имат свои обичани тимове, които поддържат повече или по-малко.
Ето кои са те:
Адолф Хитлер – Шалке 04
Пристрастията на Хитлер към Шалке са единствено догадки, като се стигна до миг, в който от клуба излязоха с публична позиция, в която се разграничават от изказванията, че водачът на Нацистка Германия е бил техен последовател. От клуба обявиха, че това, че Шалке е бил сполучлив в този интервал, не е безусловно обвързвано с Хитлер и че по тази логичност Маргарет Тачър би трябвало да е фенка на Ливърпул.
Твърденията за пристрастията на Хитлер идват поради обстоятелството, че Шалке печели 6 трофеи по време на Третия Райх, като оттова авторитетното издание „ The Times “ твърди, че той е подкрепял „ миньорите “.
Йосиф Сталин – Динамо Москва
Лидерът на Съюз на съветските социалистически републики счита, че „ Футболистите са патетична сбирка от безгръбначни креатури “, само че в това време осъзнава каква роля може да изиграе спортът и в частност футболът за пропагандата и контрола на масите. Затова и макар думите си, Сталин е симпатизирал на Динамо Москва, а през 1952 година той разформирова ЦСКА Москва, откакто Съюз на съветските социалистически републики позволява загуба от Югославия на Олимпийските игри в Хелзинки, тъй като по огромната част от Сборная тогава е точно от московските „ армейци “.
Бенито Мусолини – Лацио
Лидерът на фашистка Италия в интервала 1925 – 1943 година е подкрепял Лацио, като това е донесло значително неприятности на клуба в годините след рухването на Мусолини от власт. Въпреки това, някои по-крайни почитатели на „ орлите “ не престават да носят знаци на Дуче и на фашизма, което носи санкции и санкции на клуба в днешно време.
Ким Чен Ун – Манчестър Юнайтед
Диктаторът на Северна Корея толкоз се увлича от Манчестър Юнайтед, че желае мачовете на тима да бъдат предавани по националната телевизия в страната му, твърди английското издание „ The Mirror “. Това му предпочитание е нелегално, тъй като в Северна Корея няма телевизия, която да има права да излъчва Висшата лига.
Муамар Кадафи – Ливърпул
След гибелта на полковник Кадафи през 2011 година, измежду персоналните му движимости е открита чаша с емблемата на Ливърпул. Синът на либийския водач – Саади Кадафи, даже става професионален футболист, като даже е част от няколко италиански клуба, а след края на кариерата си става президент на Либийската футболна федерация.
Осама Бин Ладен – Арсенал
Преди да стане водач на „ Ал-Кайда “, Осама Бин Ладен е буен последовател на Арсенал. Твърди се, че до момента в който живеел в Лондон със фамилията си, той постоянно е ходел на мачове на „ артилеристите “. След като придобива мрачна популярност, почитателите на Арсенал даже измислят ария за него, която гласи: „ Osama, woah-oh, Osama, woah-woah-woah-woah, he's hiding in Kabul, he loves the Arsenal “.
Франсиско Франко – Реал Мадрид
Генералисимус Франко прави нещо, което е много срамно от фенска позиция – сменя тимовете. Първоначално испанският деспот от втората половина на XX век поддържа Атлетико Мадрид, само че откакто Реал Мадрид печели 5 следващи трофея от КЕШ сред 1956 и 1960 година, той залюбва „ белите “ и от този момент е техен последовател.
Роберт Мугабе - Челси
За разлика от мнозина други в този лист, зимбабвийският деспот Мугабе е неприкрит и потвърден почитател на Челси. В изявление преди години той разкрива, че до момента в който гледа мач на „ сините “ по малкия екран, даже брачната половинка му не го безпокои. Освен Челси, той е почитател и на Барселона, само че лондончани остават първата му футболна обич.
Радован Караджич – Интер
Босненският сърбин Радован Караджич, който е преследван поради геноцида над мюсюлманите и хърватите по време на войните в Югославия, не крие пристрастията си към италианския гранд. Те са свързани с една много прозаична причина – наличието на сръбските митове Синиша Михайлович и Деян Станкович в състава на „ нерадзурите “.
Николае Чаушеску – Стяуа Букурещ
Докато Чаушеску е на власт в Румъния сред 1965 и 1989 година, Стяуа е клубът на армията в Румъния. Той неведнъж употребява своята политическа власт, с цел да оказва помощ на клуба да взима футболистите от другите румънски тимове, които желае. Докато Чаушеску покровителства Стяуа, клубът печели КЕШ, като това се случва през 1986 година, трансформирайки се в първия клуб от Източна Европа, който го прави.
Източник: Лупа
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ