Въпроси и мисли от биеналето в Истанбул
Мамо, аз вандал ли съм? Този въпрос беше заложен на биеналето в Истанбул тази година, и не спря да отеква по улиците на града, даже и след 20 октомври - формалният завършек на 13-то Биенале за модерно изкуство.
Тази година силата на биеналето беше в задаването на въпроса: ние, ти, аз - какви сме? В обществен, честен, културен, личностен и идентичностен подтекст. Дали сме рушителите на просвета или нейни основатели, дали сме страхливци от отсрещната страна на улицата, които си затварят очите, когато пред тях едни хлапета бият други хлапета или се крият, когато един квартал е оставен да се трансформира в място на забравата и последователно е обезлюден, премахнат от културната карта на града и подивява.
Дали сме от тези, които избутват, невиждат и ненавиждат другите? От тези, които викат против другите, неразбирайки протичащото се на моята или на твоята улица? Мамо, дали аз съм вандал?
Да си вандал значи ли да не зачиташ правото на другите? Да не цениш живота, културата, действителността и усетите на другите? Да си вандал значи ли да виждаш другите като цел на своите упоритости, страхове, лакомия и ненавист? Да си вандал значи ли да нехаеш за културата, с която си израснал от дребен или да я пренебрегваш, да избягваш да мислиш за полезностите, които тя ти е дала и дали те в действителност са скъпи за теб?
Да си вандал значи ли да умееш безпроблемно да правиш другите на простаци и да ги презираш, тъй като са по-различни от теб? По-слаби, по-страхливи, по-търпеливи. Защото са дами или тъй като не са дами? Защото имат вяра в Бога или тъй като не желаят да имат вяра в нищо. Защото са от огромен град, а ти не си виждал транспортен съд. Защото са тези.
Въпроси с отворен край. Тринадесетото издание на съвременно изкуство на Истанбулското биенале и съпътстващата галерия от Inter faces-İstanbul на International Print Triennial Krakow-İstanbul 2013 ги зададоха. Тези въпроси се отрязаваха в града и го инжектираха. Викаха от минаретата на синята джамия Султан Ахмет, от стъклените прозорци на бизнез постройките, от камбанарията на най-голямата католическа катедрала Сан Антонио, резонираха от железните стени на българската черква Свети Стефан, отекваха сред останките от антични статуи в градината-кафе на Археологическия музей, след това из пространството на Хиподрума и се връщаха на ветровитите тераси на кулата Галата.
Тук можете да се запознаете в детайли с формалния азбучник на биеналето.
Тази година силата на биеналето беше в задаването на въпроса: ние, ти, аз - какви сме? В обществен, честен, културен, личностен и идентичностен подтекст. Дали сме рушителите на просвета или нейни основатели, дали сме страхливци от отсрещната страна на улицата, които си затварят очите, когато пред тях едни хлапета бият други хлапета или се крият, когато един квартал е оставен да се трансформира в място на забравата и последователно е обезлюден, премахнат от културната карта на града и подивява.
Дали сме от тези, които избутват, невиждат и ненавиждат другите? От тези, които викат против другите, неразбирайки протичащото се на моята или на твоята улица? Мамо, дали аз съм вандал?
Да си вандал значи ли да не зачиташ правото на другите? Да не цениш живота, културата, действителността и усетите на другите? Да си вандал значи ли да виждаш другите като цел на своите упоритости, страхове, лакомия и ненавист? Да си вандал значи ли да нехаеш за културата, с която си израснал от дребен или да я пренебрегваш, да избягваш да мислиш за полезностите, които тя ти е дала и дали те в действителност са скъпи за теб?
Да си вандал значи ли да умееш безпроблемно да правиш другите на простаци и да ги презираш, тъй като са по-различни от теб? По-слаби, по-страхливи, по-търпеливи. Защото са дами или тъй като не са дами? Защото имат вяра в Бога или тъй като не желаят да имат вяра в нищо. Защото са от огромен град, а ти не си виждал транспортен съд. Защото са тези.
Въпроси с отворен край. Тринадесетото издание на съвременно изкуство на Истанбулското биенале и съпътстващата галерия от Inter faces-İstanbul на International Print Triennial Krakow-İstanbul 2013 ги зададоха. Тези въпроси се отрязаваха в града и го инжектираха. Викаха от минаретата на синята джамия Султан Ахмет, от стъклените прозорци на бизнез постройките, от камбанарията на най-голямата католическа катедрала Сан Антонио, резонираха от железните стени на българската черква Свети Стефан, отекваха сред останките от антични статуи в градината-кафе на Археологическия музей, след това из пространството на Хиподрума и се връщаха на ветровитите тераси на кулата Галата.
Тук можете да се запознаете в детайли с формалния азбучник на биеналето.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ