Мама си тръгна, защото в продължение на години аз се

Kрамър срещу Крамър ~ Дъстин ХОФМАН срещу Мерил СТРИЙП

„ Мама си потегли, тъй като в продължение на години аз се пробвах да я трансформира в различен човек. ”

(Meryl Streep, Justin Henry and Dustin Hoffman in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

В края на 1978 година, 41-годишният Дъстин Хофман се спуска по нанадолнището на своя брак с Ан Бърън. Макар към този момент одобрен артист, потвърдил безспорния си гений в „ Абсолвентът ”, „ Малък огромен човек ” и „ Цялото президентско войнство ”, по същото време кариерата на Хофман е в застой. 27-годишната Мерил Стрийп е позната повече като театрална актриса и с присъединяване си във кино лентата „ Ловецът на елени ”, в който си партнира със звездите Де Ниро, Джон Савидж, Кристофър Уокън и Джон Казейл – мъжът на сърцето й, който умира от рак преди филмът да види бял свят. „ Крамър срещу Крамър ” на режисьорът Робърт Бентън, изправя обезвереният Хофман и скърбящата Стрийп един против различен в една от най-разтърсващите фамилни драми, създавани в киното. Не тъй като казусът за разрушеното фамилно благополучие е нов, а тъй като играта на двамата артисти е изумителна, същинска, човешка. Защото и двамата употребяват интуицията и големия си гений, с цел да пренапишат и отстояват посвоему основаните от писателя Ейвъри Корман облици на работохолика Тед Крамър и брачната половинка, която го напуща - Джоана Крамър.

Едноименният разказ на Корман „ Крамър против Крамър ” е оповестен през 1977 година и споделя историята на прехласнатия по работата си Тед, който не намира време за паниките на своята Джоана, нито пък за сина си Били. Любовта от дълго време е напуснала техния дом – по този начин постъпва и Джоана, която си потегля и оставя в него всичко – спомените, брачна половинка си и 7-годишното си дете.

(Meryl Streep in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Meryl Streep and Dustin Hoffman on the set of Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979. Photo by Holly Bower)

(Dustin Hoffman on the set of Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

Дъстин Хофман е първият избор на режисьора за ролята на Тед Крамър. Мерил Стрийп въобще не участва в листата на обсъжданите актриси за основна роля. Тя е непозната за киното млада театрална вяра. Когато Хофман чува мненията за бъдещото й прослушване, той си спомня трагичната й обич с огромния артист и негов непосредствен сътрудник Джон Казейл. И това ще се окаже един от козовете, които Хофман интелигентно ще пусне в деяние по време на фотосите. Самият той поучава режисьора и продуцента, че Мерил Стрийп ще бъде добър избор за основна женска роля в „ Крамър против Крамър ”. Но въпреки и непозната като актриса, прочитайки сюжета, Мерил не е съгласна да изиграе брачната половинка, разказана от Ейвъри Корман. Стрийп я дефинира като „ страшилище, принцеса и гъз ” по едно и също време, и споделя, че ще влезе в този облик само в случай че изрази човешката страст и болката на една майка, не виждаща различен излаз за фамилията и за себе си, с изключение на бягството от вкъщи. Мерил предлага толкоз същински сюжет за развиването на своя облик като Джоана, че убеждава всички от екипа в правотата си. По време на фотосите става по този начин, че Дъстин Хофман и Мерил Стрийп фактически се изправят един против различен и употребяват всички вероятни средства, с цел да предизвикат персоналните си болки и горест. В един момент Хофман съзира против себе си облика на омразната феминистка, която в действителност го е напуснала – някогашната си брачна половинка Ан. И самият той употребява слабостта и страданието на Стрийп по отношение на загубата на обичания й Казейл, с цел да извлече на снимачната площадка най-ярките конфликти посред им в „ Крамър против Крамър ”. Хофман се оправя ослепително и с дребния си сътрудник във кино лентата – Джъстин Хенри в ролята на 7-годишния му наследник Били. Той го приготвя за трагичните подиуми, карайки го да си показа, че обичаното му куче е умряло и че скоро ще се раздели вечно с приятелите си от филмовия екип и в никакъв случай към този момент няма да ги види.

Филмът излиза на екраните в Съединени американски щати през декември 1979 година, а при започване на 1980 година получава 9 номинации „ Оскар ”. На блестящата гала, под звуците на Вивалди и неговия концерт за две мандолини в С мажор, който е съществена тематика в „ Крамър против Крамър ”, своите заслужени „ Оскари ” получават Дъстин Хофман, Мерил Стрийп, продуцентът Станли Джеф за най-хубав филм, Робърт Бентън за най-хубав приспособен сюжет, и още един път за най-хубава постановка. Успехът на кино лентата е свръхестествен и донася още 4 награди „ Златен глобус ”, 3 статуетки „ Давид ди Донатело ” 1980 година и е приет за „ Най-добър чуждоезичен филм ” от Японската академия за 1981 година

За родителската любов, подготвена да премине всички граници и човешките недостатъци, на които всички сме подвластни, с думите на Тед Крамър и неговите думи към дребния Били.

БИЛИ, плачейки: Искам си мама, желая си мама! Мамо…
Тед КРАМЪР: Обаче имаш единствено мен!

***

БИЛИ: Татко, скърбя!
ТЕД: И аз скърбя. А в този момент заспивай, тъй като стана доста късно.
БИЛИ: Татко…
ТЕД: Сега пък какво?
БИЛИ: Ти ще си заминеш ли?
ТЕД: Ще остана тук с теб. Няма елементарно да се отървеш от мен.
БИЛИ: Мама по тази причина отпътува, нали? Защото бях неприятен.
ТЕД: Ти по този начин ли си мислиш? Не, не… Няма такова нещо, Били. Майка ти доста те обича. Причината да замине няма нищо общо с теб. Не знам дали ще съумея, само че ще се опитам да ти обясня. Според мен мама си потегли, тъй като в продължение на години аз се пробвах да я трансформира в различен човек. В брачната половинка, която си представях, че би трябвало да е. А тя…, тя бе друга. Тя дълго се мъчеше да бъде каквато я желаех, опитваше се да ме направи благополучен. Като видя, че не съумява, опита да поговори с мен. Но аз не я слушах, тъй като бях прекомерно ангажиран да мисля за себе си. Смятах, че в случай че аз съм благополучен, то и тя е щастлива. Но надълбоко в себе си тя е била доста тъжна. Мама остана тук по-дълго, в сравнение с искаше, тъй като доста те обича. А най-после си потегли, тъй като повече не можеше да ме устоя. Тя си отпътува не заради теб, а поради мен. Спи в този момент, тъй като стана доста късно. Лека нощ.

БИЛИ: Да спиш в панер.
ТЕД: Да сънуваш грош.
БИЛИ: Татко, обичам те.
ТЕД: И аз те обичам.

(Meryl Streep in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)