Необикновената Обикновена история
Малко след " Нещата от живота " на Клод Соте по " Синемакс " гледах неговия " Обикновена история " (в която всичко е необикновено) от 1978 година, оценен незаслужено единствено с 6.9 в IMDb, само че с номинация за " Оскар " за чуждоезичен филм и " Сезар " за Роми Шнайдер.
Мари (Роми Шнайдер) е самостоятелна, привлекателна и съблазнителна забавна светла жена към средата на 30-те, с специалност и пари. Не импулсивно, а след бездънен и здравомислещ размисъл, тя взема решение да помята детето на приятеля си Серж (Клод Брасьор), без изобщо да му споделя. Той е слабоволев и елементарен за манипулиране, плешив, неосезаем и вътрешно комплексиран вид с приятна осанка, в същото време добър и деликатен сътрудник с подарък слово. Тя към този момент има огромен наследник младеж, Мартен (Ив Нап), своеволен, загадъчен и придирчив, от някогашния си брачен партньор и сътрудник (на висок пост, работят във фабрика на огромна интернационална компания), чаровния и неотразим, повърхностно грациозен и самонадеян ухилен грозник Жорж (Брюно Кремер). Малките неистини, огромните взаимни отстъпки, окастрените и загнили фантазии, увереното и вироглаво ставане на инат след следващото рухване, преследването на микроскопично парченце благополучие... Най-добрата ѝ другарка, улегналата, спокойна и мъдра Габриел (Арлет Бонар) има неприятности със брачна половинка си Жером (Роже Пито), обезверен и обезкуражен възрастен админ. Жером прави опит за самоубийство (ще го съкращават). Нещастието в живота на Габриел се компенсира и балансира ненапълно от вятърничавата ѝ, радостна, сладка и дръзка приятелка Франсин (Франсин Берж) и от разведената с две деца непокътната, устата, смугла и изкусителна Анна (Ева Дралан), различен душеприказчик.
Мари първо написа писмо, а след това в бистро изяснява на Серж, че е абортирала и че го напуща ( " в последно време съм най-самотна, когато сме дружно, настани се безмълвие сред нас " ). Той е в потрес и не може да го осъзнае и преглътне. След това Мари се среща с Жорж сякаш с цел да го помоли да помогне в службата на Жером, само че в действителност отново е привлечена и заинтересувана от него (отношенията им са възпитани и вежливи, въпреки всичко имат общо дете). Те стартират загадка връзка, този път тя е " другата жена ", тъй като някогашният живее с млада, хубава и свежа студентка... Истинските " неща от живота ": среща с майката ( " обичала съм единствено още един човек с изключение на татко ти, само че съм спала и с други, дамата си има потребности " ), напиване, обезсърчение ( " поради теб взех решение да опитвам частен бизнес, не ставам " ), пердах, принуждение ( " има ли различен? " ; " няма никой " ; " не се напуща поради никой " ), смирение, един възхитителен диалог на маса сред дами ( " когато нямам пари, дремя с мъже, какво толкоз, а ти по какъв начин издържаш с твоя? " ; " мъчно " ; " живеем дружно, разделяме си всичко, само че не се женим " ; " а деца? " ), самоубийство ( " сред нас имаше по-скоро любов, а не пристрастеност " ). Не можеш да окажеш помощ на човек срещу волята му, нов живот, загадка, отново разлъка...
Малките неистини, огромните взаимни отстъпки, крепко стиснатите съзнателно очи и приетите илюзии, окастрените и загнили фантазии, увереното и вироглаво ставане на инат след следващото рухване, преследването на микроскопично парченце благополучие. " Там, където има независимост, няма зла воля, въпросът е, че аз не можах да се възползвам от нея. "... Да, някои (блажени) обаче съумяват...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Мари (Роми Шнайдер) е самостоятелна, привлекателна и съблазнителна забавна светла жена към средата на 30-те, с специалност и пари. Не импулсивно, а след бездънен и здравомислещ размисъл, тя взема решение да помята детето на приятеля си Серж (Клод Брасьор), без изобщо да му споделя. Той е слабоволев и елементарен за манипулиране, плешив, неосезаем и вътрешно комплексиран вид с приятна осанка, в същото време добър и деликатен сътрудник с подарък слово. Тя към този момент има огромен наследник младеж, Мартен (Ив Нап), своеволен, загадъчен и придирчив, от някогашния си брачен партньор и сътрудник (на висок пост, работят във фабрика на огромна интернационална компания), чаровния и неотразим, повърхностно грациозен и самонадеян ухилен грозник Жорж (Брюно Кремер). Малките неистини, огромните взаимни отстъпки, окастрените и загнили фантазии, увереното и вироглаво ставане на инат след следващото рухване, преследването на микроскопично парченце благополучие... Най-добрата ѝ другарка, улегналата, спокойна и мъдра Габриел (Арлет Бонар) има неприятности със брачна половинка си Жером (Роже Пито), обезверен и обезкуражен възрастен админ. Жером прави опит за самоубийство (ще го съкращават). Нещастието в живота на Габриел се компенсира и балансира ненапълно от вятърничавата ѝ, радостна, сладка и дръзка приятелка Франсин (Франсин Берж) и от разведената с две деца непокътната, устата, смугла и изкусителна Анна (Ева Дралан), различен душеприказчик.
Мари първо написа писмо, а след това в бистро изяснява на Серж, че е абортирала и че го напуща ( " в последно време съм най-самотна, когато сме дружно, настани се безмълвие сред нас " ). Той е в потрес и не може да го осъзнае и преглътне. След това Мари се среща с Жорж сякаш с цел да го помоли да помогне в службата на Жером, само че в действителност отново е привлечена и заинтересувана от него (отношенията им са възпитани и вежливи, въпреки всичко имат общо дете). Те стартират загадка връзка, този път тя е " другата жена ", тъй като някогашният живее с млада, хубава и свежа студентка... Истинските " неща от живота ": среща с майката ( " обичала съм единствено още един човек с изключение на татко ти, само че съм спала и с други, дамата си има потребности " ), напиване, обезсърчение ( " поради теб взех решение да опитвам частен бизнес, не ставам " ), пердах, принуждение ( " има ли различен? " ; " няма никой " ; " не се напуща поради никой " ), смирение, един възхитителен диалог на маса сред дами ( " когато нямам пари, дремя с мъже, какво толкоз, а ти по какъв начин издържаш с твоя? " ; " мъчно " ; " живеем дружно, разделяме си всичко, само че не се женим " ; " а деца? " ), самоубийство ( " сред нас имаше по-скоро любов, а не пристрастеност " ). Не можеш да окажеш помощ на човек срещу волята му, нов живот, загадка, отново разлъка...
Малките неистини, огромните взаимни отстъпки, крепко стиснатите съзнателно очи и приетите илюзии, окастрените и загнили фантазии, увереното и вироглаво ставане на инат след следващото рухване, преследването на микроскопично парченце благополучие. " Там, където има независимост, няма зла воля, въпросът е, че аз не можах да се възползвам от нея. "... Да, някои (блажени) обаче съумяват...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ