Малко са хората, които нямат спомен да са наказвани в

Малко са хората, които нямат спомен да са наказвани в детските си години – множеството имат подобен. Някои може би са седели в ъгъла на стаята с високо вдигнати ръце, други са били бити, на трети са забранявали обичаните неща и така нататък Тогава всеки е бил неудовлетворен от своите родители и си е обещавал да не бъде като тях. А какво става, когато той стане родител? Чуди се какви наказания да предприеме, с цел да се оправи със своето дете. Колебае се каква мярка за дисциплинираност при какво държание е ефикасна. Не е елементарно да си родител, тъй като възпитанието и образуването на детето като персона е сложен и нескончаем развой. В фамилията детето се научава по какъв начин да показва своите усеща, да демонстрира приемливост, любов, състрадание. Тук то възприема първите уроци по непоносимост, завист, неистина, ненавист и експанзия. Тук то се научава и на привички. Т.е. с раждането си всяко дете е насила да влезе в рамки, които самото то не избира. Как става това? Имали подготвена рецепта или всеки родител самичък избира по какъв начин да дисциплинира своето дете.

Но какво е това дисциплинираност?

Според мен, дисциплинираност е образование на детския разум и темперамент посредством всички типове общувания.

Някои считат, че дисциплината значи наказване, само че това е неточност. Родители с безусловно демократичен жанр на държание, при който липсват сложени условия, объркват прочувствено децата си и това ги прави безотговорни. И в двата стила това води до тревога, до проблеми и усложнения в общуването с тези деца.

Не бива да се подценяват и най-малките прегрешения на децата и да " се гледа през просото на неразумието им ", само че по какъв начин да ги убеждаваме в това, че някои неща са неразрешени. Може би би трябвало да се съчетават вежливост и неотстъпчивост. Любезността включва любов, оптимизъм, блян да не се насажда боязън и безпокойствие. Твърдостта включва условия и поредност. Твърдостта не значи неучтивост или липса на еластичност. Тя би трябвало да е съобразена с възрастта, качествата и зрелостта на детето.

Много постоянно децата вършат бели от чисто любознание, от предпочитание да опознаят света към тях, да видят реакцията на родителя, търсейки вниманието му. Тогава ядосаният родител излива гнева си върху провинилото се дете – викове, обиди, закани, санкции или пердах. Поради боязън детето може да се накара да прави или да не прави нещо, само че с това може да се накърни достолепието му.

Имах съученици, които трепереха от боязън, че ще бъдат бити у дома, в случай че получат по-слаба оценка. Питах се дали не преувеличават, само че на идващия ден виждах синини по очите или бузите им и тогава се убеждавах в думите им. Възмущавах се тогава, а и в този момент укорявам такива родители, тъй като телесното наказване е малтретиране, то води до телесни повреди на организма, то дехуманизира, унижава личността. Тези деца стават по-агресивни, усещат отчуждение от родителите си, а в душите им се таят боязън и болежка.
Други съученици споделяха, че родителите им ги санкционират с отнемане от обичани за тях неща – игри, занимания, излизания, Интернет и така нататък Това за мен е по-приемлив метод на наказване.

Сигурна съм, че от време на време наказванията са нужни, само че те не би трябвало да са първото, а последното средство. Според мен изискванията на живот в " капан от забрани и ограничавания " още от ранна детска възраст въздействат негативно върху психическото и обществено развиване на детето.

Смятам, че положителното държание може да се изисква от детето първо с молби. Ако те не оказват помощ, тогава дано се приложи строго мъмрене, по време на което деликатно да се обясни грозната постъпка, без нерви и грубости, а с самообладание и кротичък звук. Мисля, че при по-тежки „ прегрешения " спокойната реакция и положителния звук са по-ефикасни, в сравнение с нервните прояви и санкции. Ако се повторят тези действия по-добре е да се потърси повода за тях, в сравнение с да се вземат решение посредством някакви „ наказания ". Убедена съм в полезността на положителния звук и дребните санкции. Видът и мярката би трябвало да се избират деликатно според от възприемчивостта на детето, степента на осъзнаване на виновността, от компетентността на родителя, способността да контролира гнева си, разбиране на детската любов и други
Но има и такива родители, които по човешки са изчерпили всички вероятни средства за влияние и все пак на са съумели да склонят към смирение порасналите си деца. Какво са изпуснали? Може би не са съумели да обединят любовта към децата и мъдростта при общуването с тях. Нима агресивното държание на детето не е зов за помощ, за крещяща потребност от внимание.

Детето би трябвало да се научи да контролира държанието си според от прочувственото отношение към него. Различните степени на " удовлетворен съм " и на " не съм удовлетворен от теб " биха дали големи благоприятни условия за утвърждение или не на държанието на детето. Най-бързо и елементарно се реагира с наказване. Но за какво да се бърза? Кой ни гони? Може би, в случай че дадем време на себе си, ще реагираме по-мъдро. Децата са цветята на света и като такива се нуждаят от слънце, обич, деликатност, само че дружно с това и от живителна влага – вразумения и директиви, и никога пердах.

Но може ли да се възпитава без санкции? Разбира се, че ДА. На всяка възраст има какво да се каже на детето като на рационален човек, стига да го считаме за подобен. Нека спечелим любовта му то да се усеща обичано, да зачитаме свободната му воля и да го възприемаме като независима персона.

Автор: Саша Иванова

Източник сътрудник: Българска школа по психоанализа
Снимки: nydailynews.com, thedailybeast.com