Малко преди края на българското председателство на Съвета на ЕС

Малко преди края на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е ясно, че България беше изцяло организационно и административно готова и съумя да се оправи с това Председателство.

Българското председателство има две съществени достижения. На първо място това е Срещата на върха сред водачите от Европейски Съюз и държавните ръководители на страните от Западните Балкани. Второто - е срещата сред Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер и турския президент Реджеп Ердоган, при семейството на премиера Бойко Борисов.

Въпреки рецензиите, че нищо на Срещата на върха не се е случило самото осъществяване е триумф. Това, което направи Българското председателство е, че то съумя да върне тематиката за интеграцията на Западните Балкани още веднъж в дневния ред на Европа. Това е достижение. Второто нещо е срещата на Туск и Юнкер с турския президент Ердоган, като неин хазаин беше нашият министър-председател във Варна. В продължение на години точката на дипломатически връзки сред Европейски Съюз и Ердоган беше сваляна. Всъщност тази среща, сякаш отлепи от дъното връзките сред Европейски Съюз и Турция. Разбира се, ние може да имаме доста рецензии във връзка с режима в Турция и на Ердоган, само че все пак би трябвало да имаме поради, че Турция е комшия на Европейски Съюз с 80 млн. население и на нас ни е от изключителна значимост да поддържаме естествени връзки с Турция. За България това беше доста значимо освен като комшия на Турция, а и тъй като тя държи на своя територия голям брой мигранти. За нас е извънредно значимо съглашението за бежанците с Турция да продължи. Това единствено по себе си би било сложено под въпрос при вероятно разкъсване на връзките сред Европейски Съюз и Турция.

Трябва да имаме поради следното – защото приказваме за действителна политика, не дали Европейски Съюз е съюз от равноправни страни, на всички ни е ясно, че главните въпроси се вземат решение в Париж и в Берлин и в някакви консенсуси сред тях. България е дребна страна в този смисъл, не дребна като население, не дребна като територия, а дребна като политическа тежест в Европейски Съюз, която не може да постанова решения, както могат да постановат решения Франция и Германия.

Това, което може България, и тя го направи, е, че използваше своята посредническа роля и влезе в ролята на отличен посредник, първо в връзките ни с Турция, и второ в връзките на Европа със Западните Балкани. По различен метод казано, посредством тази посредническа роля, България натрупа политически капитал и престиж както в района, по този начин и в Европа.

Със сигурност самото председателство повлия и на нашата вътрешна политика. Това, което видяхме доста ясно в последната година и няколко месеца е, че в границите на този трети мандат на Борисов, той стартира един нов сюжет. По принцип всички ръководства на Борисов можем да ги проучваме през избрани сюжети. Такъв сюжет беше в първия мандат нарасналата интензивност на Министерство на вътрешните работи, след това строителство, инфраструктура, автомагистрали, спортни зали и т. н. След това имаше в границите на мандата му с Република България някакви опити за промени, само че в последна сметка линията „ непоклатимост “ налагана от ГЕРБ взе превес. Третият мандат на Борисов стартира без сюжет. Той беше напипан в огромна степен в първите месеци, а точно новият сюжет на Борисов – на интернационалната сцена, политики на дипломата в подтекста на Българското председателство. Този сюжет недвусмислено даде посока на ръководството и някакъв смисъл, тъй като самото ръководство първоначално стартира без посока, което беше голям проблем за Борисов. Този сюжет беше добре уплътнен и донесе положителни точки на българското държавно управление, укрепи го във вътрешен проект най-малкото.

Това, обаче, което се явява проблем за ръководството и за Борисов е края на Европейското председателство. В случая този сюжет на Борисов го отделя от вътрешните проблеми в очите на обществото, а Борисов постоянно е имал характерна връзка с българите, в случай че щете, те го одобряват за законен техен представител или най-малко част от тях. Проблемът с председателството е, че Борисов наподобява обособен от тази среда и за него се явява извънредно предизвикателство след края му по какъв начин той да откри нов сюжет, който да е с емфатичен вътрешен детайл. Тоест сюжетът „ Борисов – интернационалният политик и посланик ”, би трябвало да остане в периферията и да се концентрира във вътрешен проект, във вътрешни проблеми, с цел да възприемат хората, че той не се е отделил от вътрешната среда. Забележете неговите съществени съперници в лицето на Корнелия Нинова и Румен Радев не го подлагат на критика по неговата външна политика, а единствено и само по вътрешни тематики. В случая това е огромното предизвикателство пред държавното управление след председателството. Какъв ще е новият вътрешен сюжет, евентуално през септември ще го забележим.

Внесеният от Българска социалистическа партия избор на съмнение надали ще бъде сполучлив. Няма нито един избор на съмнение в България за 27-годишната ни конституционна история, който да е бил сполучлив. Няма никакви главния да считаме, че този избор ще бъде сполучлив - към този момент имаме позициите и на ГЕРБ, на Оперативна програма, и на партия „ Воля ”, които няма да поддържат този избор, надлежно остава единствено Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, които са малцинство в Народно събрание. По-важното е да разберем смисъла на този избор на съмнение, каква е политическата логичност, която стои зад него. Интересното е, че предходната седмица на пленума на Българска социалистическа партия бяха обсъждани три тематики – АЕЦ „ Белене “, проекта за превъоръжаване и рационализация на Българската войска и пакета Макрон. И по трите тематики Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на една позиция. „ За “ строителството на АЕЦ Белене, „ За “ превъоръжаването на армията и „ Срещу “ пакета „ Макрон ”. Това се явява голям проблем за Българска социалистическа партия, тъй като в един миг би трябвало да излиза и да изяснява, че в действителност тя е съгласна с всички огромни тематики на ръководещите. Така рискува да изгуби тази мощна опозиционност и внушението, че е опция. Така излезе, че сред тях няма разлика и по тази причина на Българска социалистическа партия й трябваше доста бърз легитимиционен инструмент, който да я нарежда като съпротива на това ръководство. В случая се използваше просто конюнктурната обстановка, напрежението в бранша за сигурност. Така Българска социалистическа партия още веднъж желае да се върне на опозиционното поле.

Колкото до електоралната картина, нито председателството, нито тежките свадите, които имахме и преди него и около него – като почнем при започване на мандата с управлението на НДК, "Суджукгейт", оставката на здравния министър, ръководителя на Народно събрание, Истанбулска спогодба, ЧЕЗ. Нищо от това не повлия съществено на електоралната картина. Европредседателството също по никакъв метод не регистрира някаква разлика от електоралната настройка. Всъщност тази картина, която виждаме е на практика същата, която ние мерихме при започване на 2017 година Тоест без никакъв проблем можем да отчетем безусловно заледяване на електоралните настройки през последната година и половина и това значително се дължи на това, че Българска социалистическа партия съумява да се държи в добра форма, да демонстрира мощна опозиционност. Основният фактор – ГЕРБ, да се държи на положителни равнища като електорално положение макар тези кавги, се дължи точно на мощното Българска социалистическа партия. ГЕРБ завоюва парламентарните избори, тъй като съумя да се показа като единствената спирачка към връщането на Българска социалистическа партия във властта. В случая тази линия на партия ГЕРБ и това й държание продължава да й носи стабилността на към 20-24% от благосклонностите на българските жители. Именно опълчването сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е отговорът на въпроса за какво публичните настройки са замръзнали. /БГНЕС

---

Димитър Ганев, политолог от Изследователски център „ Тренд “. Анализът е изработен особено за организация БГНЕС.