КАТЯ от РИТОН: Публиката трябва да е по-взискателна
Малко повече от месец остава до огромния концерт на ДУЕТ " РИТОН " - " Чакаме ви с обич ", на 30 май от 20 ч. в зала 1 на НДК. В началото на годината излезе и лирик видеото към едноименната пилотна ария от новия им албум " Твоята жена ", по текст на Драго Драганов, музика и аранжимент на Алекс Нушев. Любимците на няколко генерации Катя и Здравко повече от два часа ще забавляват феновете с грандиозно шоу и песни, изпълнени онлайн, измежду които " Цял живот танго ", " Златен Ритон ", " За финален път ти дублирам ", " Живот като на кино ", " Есенна горест ", " Пристанище ", " До безсъзнание ", " Всички слаби места ", " Някога, само че не в този момент ", " Прегърни ме ", " Изповед ", " Накъдето ми видят очите ", " Елате ни на посетители ", " Джалма ", " Болка от обич ", " Цяла нощ ", " Дон Кихот ".
- Вече 42 години радвате публиката с вашата музика и още веднъж сте на прага на още един трогателен концерт. Какво по-специално готвите за почитателите си?
- За всеки концерт приготвяме нови песни, тъй като не обичаме да лежим на остарели лаври, не сме такива реализатори, макар че сме основали доста песни до момента. В момента работим върху нов албум, част от който ще изпеем на концерта. Изпълняваме нови песни към този момент от години, като представяме шлагери от всички столетия на нашето развиване, в това число и най-ранния ни интервал от 80-те години - златните шлагери. Над 2 часа ще бъде шоуто. Има още места. Българинът купува билети за български концерти в последния миг. Продават се на www.ticketportal.bg и касите на НДК.
- Тази година подготвяте и турне в страната, което включва няколко града...
- Във Варна пеем на 12 август от 20.30 ч. в Летния спектакъл, в Пловдив - на 11 септември от 20 ч. в Летния спектакъл, и в Русе на 25 септември от 19 ч. в " Канев център ", новата зала е доста красива, там пяхме предходната година.
- Правите ли разлика сред концертите си преди години и в този момент - като страст, като аудитория? Какво ви споделят хората?
- Споделят, че са доста удовлетворени. Досега не сме имали празен стол. Характерното за нашите изяви е, че са постоянно онлайн, с оркестър и три беквокалистки, с които работим от 2012 година Ние сме върли съперници на концертите на плейбек. Да се продават билети и да се пее на плейбек е неприемливо!
- Не отмина ли тази мода?
- Не е мода, просто по този начин е по-лесно, тъй като той икономисва труда, който другите реализатори поставят. Това е машинация, все едно да купуваш сирене от имитиращ артикул. Едва ли го схващат хората, откакто виждам, че се купуват билети за сходни концерти, очевидно им е все едно, че някой излиза и ги мами и то на цялостен плейбек. Това е голямо пренебрежение към публиката! Тя би трябвало да бъде малко по-взискателна и по-критична! Другото, особено за нашите концерти, е, че влагаме извънредно доста труд и средства за красива и съвременна сценография. Сътрудничим си с момчетата от " Стейдж мастерс " за първа година, дори сега към този момент работим по сценографията.
- Колко време лишава подготовката за подобен концерт?
- Специално в София вършим концертите през година и половина, тъй като една година е доста дребен интервал, с цел да можем да подготвим нови песни, да измислим нова сценография и създадем в действителност нещо друго. Да не кажат след това хората: това към този момент сме го гледали... Нашият пазар е извънредно дребен, а концертната аудитория е константна големина - нито се понижава, нито се усилва, съвсем едни и същи хора идват на нашите концерти. С всеки идващ се мъчим да надскочим личната си летва и да надграждаме, доколкото е допустимо.
- Интернет медиите и обществените мрежи оказват помощ или по-скоро пречат на българската поп музика, респективно на вас?
- Разбира се, оказват помощ, това е спомагателна реклама - във всички цифрови платформи участват наши творби. " Вирджиния рекърдс " ръководи цифровите ни права и считаме, че сме безусловно съответни на днешното време. Оттам идва към този момент и независимостта ни, т.е. не сме чак толкоз подвластни от обстоятелството, че не ни пускат по радиата.
- Певците от вашето потомство към този момент не звучат по българските радиа, по какъв начин си обяснявате това?
- Особено сериозно отношение имам към Националното радио, в което звучи всичко друго, само че не и българска музика! 50 години не можахме да се преборим с тази закостеняла фабрика за антибългарщина. Там има едни музикални редакторки, от които зависи музикалният фонд на радиото. Не знам каква е повода, само че когато някой сътрудник от нашето потомство предложи ария, слушам всякакви реплики от вида " Ох, стига с този Златен Орфей... " И то от хора, които са израснали тъкмо с този " Златен Орфей "... Публиката на Националното радио не е единствено младежка да вземем за пример, тя е всякаква и би трябвало да има преплитане на поколенията, не може да звучи единствено един тип музика.
- Коментира се, че се стартират избрани млади реализатори, които си заплащат, с цел да ги въртят в радиоефира...
- Според мен е по този начин и става въпрос за заплащане под масата, и изобщо не мога да си го обясня. Има мнение, че всичко, което е обвързвано с по-старото потомство, надали не е родственик на Тодор Живков и на комунизма. А хората, които споделят тези неща, са в действителност част от същото потомство.
- Но няма по какъв начин да съществува новото без остарялото, без приемствеността животът е невъобразим.
- Тук, в България, първо сме чуждопоклонници, второ - битува някакъв изопачен голям поколенчески комплекс. Става дума за безспорна корупция, тъй като се пускат и стартират хора, които не могат да съберат аудитория, даже колкото половин клуб, камо ли за нещо по-голямо!
- Истината става ясно. Не спирате да вършиме огромни концерти и да цялостните залите.
- Благодарение на тези платформи. Макар че по-възрастното потомство по-трудно се оправя с интернет и не би могло да чуе нашата най-нова ария, която към този момент е качена на съответните платформи, а избира да я слуша по радиото. Въпреки компликациите, нещата се получават към момента, да чукна на дърво.
- В чужбина има наложителни квоти за музика, която би трябвало да звучи на съответния език...
- Другите страни имат национално съзнание и самочувствие, а ние нямаме нищо. През Сърбия да минеш, на която и радиостанция да врътнеш, се чуват единствено сръбски песни, в Гърция, Унгария, Чехия, Германия, Франция също приоритет са националните им песни. Имаше предложение да се създадат някакви квоти за българска музика, но не можело, тъй като европейската спогодба и не знам си какво още не разрешава... Най-голямото настъпление да превземеш една нация е като я унищожиш духовно и поп културата е най-достъпното оръжие.
- Любовта - към публиката, към близък, е съществена движеща мощ. Какво я съхранява и поддържа през годините?
- Уважението, компромисите, ценене мнението на другия. Никога при нас не е имало случай някой да тропне с крайник и да каже - не, ще стане на моето! Всичко е въпрос на рационален компромис и от двете страни.
- А към публиката?
- Когато си същински, когато не я лъжеш и не я подценяваш, я печелиш. Да не си мислиш, че против теб стоят хора, които нищо не схващат и можеш да си правиш, каквото си поискаш. И най-важното е да пееш онлайн, а не на плейбек - на никое място по света го няма това. Така или другояче нашият пазар е пренаситен откъм събития и би трябвало да се прави много огромно решето.
- Вече 42 години радвате публиката с вашата музика и още веднъж сте на прага на още един трогателен концерт. Какво по-специално готвите за почитателите си?
- За всеки концерт приготвяме нови песни, тъй като не обичаме да лежим на остарели лаври, не сме такива реализатори, макар че сме основали доста песни до момента. В момента работим върху нов албум, част от който ще изпеем на концерта. Изпълняваме нови песни към този момент от години, като представяме шлагери от всички столетия на нашето развиване, в това число и най-ранния ни интервал от 80-те години - златните шлагери. Над 2 часа ще бъде шоуто. Има още места. Българинът купува билети за български концерти в последния миг. Продават се на www.ticketportal.bg и касите на НДК.
- Тази година подготвяте и турне в страната, което включва няколко града...
- Във Варна пеем на 12 август от 20.30 ч. в Летния спектакъл, в Пловдив - на 11 септември от 20 ч. в Летния спектакъл, и в Русе на 25 септември от 19 ч. в " Канев център ", новата зала е доста красива, там пяхме предходната година.
- Правите ли разлика сред концертите си преди години и в този момент - като страст, като аудитория? Какво ви споделят хората?
- Споделят, че са доста удовлетворени. Досега не сме имали празен стол. Характерното за нашите изяви е, че са постоянно онлайн, с оркестър и три беквокалистки, с които работим от 2012 година Ние сме върли съперници на концертите на плейбек. Да се продават билети и да се пее на плейбек е неприемливо!
- Не отмина ли тази мода?
- Не е мода, просто по този начин е по-лесно, тъй като той икономисва труда, който другите реализатори поставят. Това е машинация, все едно да купуваш сирене от имитиращ артикул. Едва ли го схващат хората, откакто виждам, че се купуват билети за сходни концерти, очевидно им е все едно, че някой излиза и ги мами и то на цялостен плейбек. Това е голямо пренебрежение към публиката! Тя би трябвало да бъде малко по-взискателна и по-критична! Другото, особено за нашите концерти, е, че влагаме извънредно доста труд и средства за красива и съвременна сценография. Сътрудничим си с момчетата от " Стейдж мастерс " за първа година, дори сега към този момент работим по сценографията.
- Колко време лишава подготовката за подобен концерт?
- Специално в София вършим концертите през година и половина, тъй като една година е доста дребен интервал, с цел да можем да подготвим нови песни, да измислим нова сценография и създадем в действителност нещо друго. Да не кажат след това хората: това към този момент сме го гледали... Нашият пазар е извънредно дребен, а концертната аудитория е константна големина - нито се понижава, нито се усилва, съвсем едни и същи хора идват на нашите концерти. С всеки идващ се мъчим да надскочим личната си летва и да надграждаме, доколкото е допустимо.
- Интернет медиите и обществените мрежи оказват помощ или по-скоро пречат на българската поп музика, респективно на вас?
- Разбира се, оказват помощ, това е спомагателна реклама - във всички цифрови платформи участват наши творби. " Вирджиния рекърдс " ръководи цифровите ни права и считаме, че сме безусловно съответни на днешното време. Оттам идва към този момент и независимостта ни, т.е. не сме чак толкоз подвластни от обстоятелството, че не ни пускат по радиата.
- Певците от вашето потомство към този момент не звучат по българските радиа, по какъв начин си обяснявате това?
- Особено сериозно отношение имам към Националното радио, в което звучи всичко друго, само че не и българска музика! 50 години не можахме да се преборим с тази закостеняла фабрика за антибългарщина. Там има едни музикални редакторки, от които зависи музикалният фонд на радиото. Не знам каква е повода, само че когато някой сътрудник от нашето потомство предложи ария, слушам всякакви реплики от вида " Ох, стига с този Златен Орфей... " И то от хора, които са израснали тъкмо с този " Златен Орфей "... Публиката на Националното радио не е единствено младежка да вземем за пример, тя е всякаква и би трябвало да има преплитане на поколенията, не може да звучи единствено един тип музика.
- Коментира се, че се стартират избрани млади реализатори, които си заплащат, с цел да ги въртят в радиоефира...
- Според мен е по този начин и става въпрос за заплащане под масата, и изобщо не мога да си го обясня. Има мнение, че всичко, което е обвързвано с по-старото потомство, надали не е родственик на Тодор Живков и на комунизма. А хората, които споделят тези неща, са в действителност част от същото потомство.
- Но няма по какъв начин да съществува новото без остарялото, без приемствеността животът е невъобразим.
- Тук, в България, първо сме чуждопоклонници, второ - битува някакъв изопачен голям поколенчески комплекс. Става дума за безспорна корупция, тъй като се пускат и стартират хора, които не могат да съберат аудитория, даже колкото половин клуб, камо ли за нещо по-голямо!
- Истината става ясно. Не спирате да вършиме огромни концерти и да цялостните залите.
- Благодарение на тези платформи. Макар че по-възрастното потомство по-трудно се оправя с интернет и не би могло да чуе нашата най-нова ария, която към този момент е качена на съответните платформи, а избира да я слуша по радиото. Въпреки компликациите, нещата се получават към момента, да чукна на дърво.
- В чужбина има наложителни квоти за музика, която би трябвало да звучи на съответния език...
- Другите страни имат национално съзнание и самочувствие, а ние нямаме нищо. През Сърбия да минеш, на която и радиостанция да врътнеш, се чуват единствено сръбски песни, в Гърция, Унгария, Чехия, Германия, Франция също приоритет са националните им песни. Имаше предложение да се създадат някакви квоти за българска музика, но не можело, тъй като европейската спогодба и не знам си какво още не разрешава... Най-голямото настъпление да превземеш една нация е като я унищожиш духовно и поп културата е най-достъпното оръжие.
- Любовта - към публиката, към близък, е съществена движеща мощ. Какво я съхранява и поддържа през годините?
- Уважението, компромисите, ценене мнението на другия. Никога при нас не е имало случай някой да тропне с крайник и да каже - не, ще стане на моето! Всичко е въпрос на рационален компромис и от двете страни.
- А към публиката?
- Когато си същински, когато не я лъжеш и не я подценяваш, я печелиш. Да не си мислиш, че против теб стоят хора, които нищо не схващат и можеш да си правиш, каквото си поискаш. И най-важното е да пееш онлайн, а не на плейбек - на никое място по света го няма това. Така или другояче нашият пазар е пренаситен откъм събития и би трябвало да се прави много огромно решето.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ