Малко подозрително, скептично и с неохота отидох на . Това

Малко съмнително, скептично и с принуда отидох на. Това е театър на Пловдивския тетър, гостуващ във " Възраждане ". Липсата на билети и стълпотворението от млади, хубави, интелигентни и добре облечени хора (момчетата с бради, девойките изненадващо стройни, свежи и с рокли) отдадох повече на режисьора Ованес Торосян. Ованес е звездата на БГ киното, който не за пръв път слага (гледал съм му доста хубава режисура по нашумялата съветска драматуржка Ярослава Пулинович), има си спектакъл ( " Реплика " ) и е фактически превъзходен артист. Реших, че ползата няма по какъв начин да се дължи на текста на Джон Патрик Шанли (казвам единствено " Лунатици " и " Съмнение " ).

Първото ми отчаяние беше постната и дрипава, лишена от въображение, творчество и умелост сценография (Маргарита Данчева), второто - кожената пола на мъжкия персонаж! Всичко останало обаче...  Рискът си заслужава, тъй като опцията за благополучие е нежна, нетрайна и рядка като среща с кит в дълбокото синьо море. А в случай че това се случи, е хубаво да си с индивида, който обичаш. В полупразен бар в Ню Йорк инцидентно и случайно се срещат Роберта (, безспорната ми любимка от прохождащите български актриси), 30-годишна мургава, изящна, гъвкава и тъничка като фиданка полупияна и нахакана самотна майка (живее още с родителите си), на която съвсем нищо не ѝ се схваща, само че има харизма и натурален сексапил, и Дани (Георги Гоцин, малко преиграва), невъзпитан неустрашим набит простодушен " мачо ", уединен новобранец, хулиган и нападателен скандалджия, прекрасен и скотски прелъстителен. Почти се скарват, след което прекарват нощта дружно.

Интимността им е по-скоро зов за помощ към другар, в сравнение с наслаждение, те са с засегнати души, отритнати незабележими самотници, неразбрани и подценявани от близките, които се отнасят с равнодушие, даже не с злост към тях. Дани може би е умъртвил човек, Роберта има грях към/с татко си, който не може да си елементарни и за който Бог я е санкционирал с бавноразвиващо се дете... Тя не желае да заживее, камо ли да си разреши проекти, бъдеще и благополучие. А той ѝ ги предлага, наивно, почтено, непосредствено и искрено, импулсивната от пръв взор не пита и се захваща за шанса с двете си изранени, изнурени, немощни и отслабени ръце.

Всичко е на вятъра, макар че " нейният нос го гледа ", а " неговите уши са отзивчиви ". И въпреки всичко, в случай че единият не се откаже и се бори, може би ще увлече и другия, рискът си заслужава, тъй като опцията за благополучие е нежна, нетрайна и рядка като среща с кит в дълбокото синьо море. А в случай че това се случи, е хубаво да си с индивида, който обичаш.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .