Астероидът Рюгу разкрива древни зърна от звезден прах, по-стари от Слънчевата система
Малки фрагменти от канара, върнати от метеорит в близка до Земята слънчева орбита, са толкоз остарели, че предхождат Слънчевата система. Нов разбор на проби от метеорита Рюгу разкри съществуването на минерални зърна, изковани в приключването или детонацията на остарели звезди, преди нашето Слънце да се образува.
Както е разпознато от предходни проучвания, тези предслънчеви зърна разкриват, че Рюгу е доста сходен на клас астероиди, известни като въглеродни (CI) хондрити от вид Ivuna. Въпреки това, съществуването на някои нежни зърна демонстрира, че елементи от Рюгу може да са непроменени след образуването на метеорита.
„ Пробите, върнати от метеорит Рюгу от галактическия транспортен съд Hayabusa2, съдържат предслънчеви зърна от звезден прахуляк. Техните изобилия и сформира са сходни на предслънчевия материал, открит в CI хондрити. По този метод нашите резултати дават спомагателни доказателства, че метеоритът Рюгу е тясно обвързван с CI хондритите “, откривателите пишат в публикацията си.
„ Въпреки това, дребни райони на Рюгу са избегнали обширни промени и са разрешили тяхното опазване. “ Запазването на изотопните съотношения в предслънчевите зърна ги прави високо ценени като моментни фотоси на процеси, които се случват в далечни звезди; като такива, те са директен запис на тези звезди и тяхната химия. Те могат да се употребяват за схващане на еволюционните процеси на звезди, разнообразни от Слънцето, както и на скалите на Слънчевата система, в които са свързани.
Предслънчевите зърна също са необикновено редки. Те нормално се намират във въглеродни хондрити, които съставляват дребен % от всички астероиди, които падат на Земята. Нещо повече, единствено към 5 % от въглеродните хондрити съдържат предслънчеви зърна. Най-старият до момента е на възраст сред 5 и 7 милиарда години, спрямо възрастта на Слънцето от 4,6 милиарда години.
Няколко предходни изследвания идентифицираха някои предслънчеви зърна в материал от Рюгу. Сега голям интернационален екип, управителен от космохимика Йенс Барош от Института Карнеги във Вашингтон, извърши изцяло търсене и откри големи 57 зърна с предслънчеви изотопни съотношения. Екипът съпостави тези зърна със зърна, открити в астероиди и откри, че структурата на Рюгу е доста сходна на тази на CI хондритите. Това са необичаен подтип въглеродни хондрити, с най-сходен химичен състав със Слънцето, следен в метеоритите и обилни количества вода.
Минералогията на пробите от Рюгу демонстрира, че е настъпила обширна водна смяна по време на взаимоотношенията вода-скала върху родителското тяло на Рюгу. И тук нещата стават забавни – тъй като най-малко едно от зърната, открити от екипа, е предслънчев силикат. Тъй като силикатите елементарно се унищожават по време на водна смяна, това изобретение е „ изключително ненадейно “, споделят откривателите.
Следователно предслънчевите силикати евентуално са лимитирани до относително редки сектори или парчета от скалата, които са по-малко изменени от общата матрица на Рюгу, състояща се от минерали, които не съдържат вода. В резултат на това тези класти са в положение да запазят деликатни зърна, които другояче не биха оживели.
Подобни безводни класове в други CI астероиди – в това число Ivuna, което дава името на класа – които към момента не са оценени, биха могли да разкрият други такива деликатни предслънчеви зърна, споделят откривателите. „ Наличието или отсъствието на предслънчев материал в тези класти би предоставило значими улики за техния генезис и тяхната история на вторична обработка “, пишат те в своята публикация.
Междувременно, „ Систематичното търсене на предслънчеви зърна във всички литологии на Рюгу ще даде внушителен набор от данни за обилие и характерности на предслънчеви зърна в метеорит Рюгу и ще извлече оптималната научна информация от тези скъпи проби. “
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
