Учени предлагат да поставим осем условия на Скопие за ЕС
Македонският теоретичен институт упорства пред българското държавно управление да сложи осем наложителни условия за държавното управление в Скопие по отношение на идната покана на Република Северна Македония за Европейски Съюз.
Това се декларира в декларация на Института по отношение на участието на Р Северна Македония в Европейски Съюз, показана от ръководителя на Института доцент Александър Гребенаров.
Условията, посочени в нея, са да се признаят българските корени на болшинството от популацията в историко-географската област Македония, в това число и в рамките на днешната Р Северна Македония, да се осъдят политическите убийства и репресии против българи след 1944 година , да се трансформират учебниците и помагалата , да се отстранят надписите върху монументи и музейни експонати с антибългарско наличие , да се премислят националните празници , ориентирани непозволено против българите и българската страна. Други наложителни условия съгласно Института би трябвало да са прекратяване на езика на омразата към българите в медиите, да се признае, че формалният език съгласно конституцията на Р Северна Македония е образуван на основата на български приказва, както и да се дават цивилен и политически права на българите, идентични с правата на другите етноси в Р Северна Македония с включването им в конституцията.
Македонският теоретичен институт приканва държавните управления на двете страни да стартират пряк политически разговор в духа на подписания контракт и да не позволен несъгласията сред Р Северна Македония и България да се трансфорат в проблеми на Европейски Съюз, написа още в документа.
Доц. Георги Николов, заместник-председателят на Института, означи значимостта на написаното в учебниците, защото наличието им оставя трайна диря в съзнанието. Обикновеният човек е манипулиран освен с медиите, само че и с образователния материал, разяснява той. Според него би трябвало да се обърне внимание и на музеите и метода, по който те показват историческите обстоятелства.
Журналистът Коста Филипов означи казуса с езика на омразата. Проф. Нина Дюлгерова разяснява, че борбата за историята е борба за българското потомство, което идва след нас и добави, че българите са доста толерантни.
Това се декларира в декларация на Института по отношение на участието на Р Северна Македония в Европейски Съюз, показана от ръководителя на Института доцент Александър Гребенаров.
Условията, посочени в нея, са да се признаят българските корени на болшинството от популацията в историко-географската област Македония, в това число и в рамките на днешната Р Северна Македония, да се осъдят политическите убийства и репресии против българи след 1944 година , да се трансформират учебниците и помагалата , да се отстранят надписите върху монументи и музейни експонати с антибългарско наличие , да се премислят националните празници , ориентирани непозволено против българите и българската страна. Други наложителни условия съгласно Института би трябвало да са прекратяване на езика на омразата към българите в медиите, да се признае, че формалният език съгласно конституцията на Р Северна Македония е образуван на основата на български приказва, както и да се дават цивилен и политически права на българите, идентични с правата на другите етноси в Р Северна Македония с включването им в конституцията.
Македонският теоретичен институт приканва държавните управления на двете страни да стартират пряк политически разговор в духа на подписания контракт и да не позволен несъгласията сред Р Северна Македония и България да се трансфорат в проблеми на Европейски Съюз, написа още в документа.
Доц. Георги Николов, заместник-председателят на Института, означи значимостта на написаното в учебниците, защото наличието им оставя трайна диря в съзнанието. Обикновеният човек е манипулиран освен с медиите, само че и с образователния материал, разяснява той. Според него би трябвало да се обърне внимание и на музеите и метода, по който те показват историческите обстоятелства.
Журналистът Коста Филипов означи казуса с езика на омразата. Проф. Нина Дюлгерова разяснява, че борбата за историята е борба за българското потомство, което идва след нас и добави, че българите са доста толерантни.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ