Евгений Кънев: Валутният борд ни прави най-подготвени за еврозоната
Макар тематиката за влизането на България в еврозоната да се употребява най-вече за политически цели, изключително в изискванията на предизборна акция, и преди този момент съперниците на общата европейска валута лансираха разнообразни тези. Една от тях е, че страни като Полша, Чехия и Унгария се възползват от свободата да лавират със силата на своите валути, а България се кани да съобщи своя финансов суверенитет. Все още намират място и тези, че валутният ръб е по-добрата опция за България пред еврозоната, а също и такива, че са решени проблемите, поради които бордът бе въведен и е време да се даде опция за по-големи разходи във времена на инфлация и незадоволително високи приходи. По тематиката беседваме с Евгений Кънев, доктор по стопанска система, ръководещ съучастник на консултантска компания за сливания и придобивания Maconis LLC.
Влизането на България в еврозоната за неопределен срок. Това актуализира ли въпроса за премахването на валутния ръб, което ще даде по-голяма финансова независимост - Българска народна банка да може да финансира държавното управление и банките и т. н.?
- Ние сме в чакалнята на еврозоната, където имаме ангажимент да поддържаме валутния ръб и закрепения курс. Така че това няма по какъв начин да стане без политически катаклизми. Ако вземем решение да напуснем чакалнята на еврозоната, с цел да премахнем борда, това значи в огромна степен придвижване към овакантяване на Европейския съюз, защото това е посока, противоположна на поетите задължения в Лисабонския контракт за присъединение към еврозоната.
Тоест, няма логичност в тезите, предлагани на обществото от някои политически сили: те дават за образец Полша, Чехия и Унгария, които разполагат със свободата да боравят със силата на своите валути?
- Това са трагично разнообразни случаи. У нас всеобщо не се схваща, че България е в друга обстановка по отношение на всички страни в Европейски Съюз, които още не са станали членове на еврозоната, заради обстоятелството, че е във валутен ръб. Това напълно обръща логиката на разсъжденията, тъй като когато си във валутен ръб, ти към този момент отчасти си се лишил от паричен суверенитет, доколкото паричната политика съвсем напълно зависи от валутните запаси в евро и политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). И това касае както закрепения курс - т.е., ние не можем да девалвираме нашата валута, с цел да насърчаваме износа и поддържаме нашите производители, както го вършат другите страни, по този начин и самото парично предложение, защото то е обвързано с съществуването на валутни запаси в евро.
Разлика с тези непрекъснато представени страни има и във функционалностите на централата банка. У нас тя не може да финансира държавното управление и банките, които би трябвало да поддържат доста по-високи минимални наложителни запаси тъкмо заради обстоятелството, че сме в ръб, финансовият и бизнес рискът е по-голям и се залагат спомагателни буфери. Тоест, във връзка с валутата и на паричната политика, ние де факто сме в еврозоната от самото й основаване, защото напълно се съобразяваме с еврото и политиката на ЕЦБ.
Но де юре не сме, заради което поддържаме тази система на валутен ръб и тя ни коства доста скъпо. Защото не може да девалвираме валутата като клапан против ценови стрес и по тази причина нашите производители потискат заплатите, с цел да са конкурентоспособни. Защото не можем да получаваме финансиране непосредствено от ЕЦБ - най-много банковата система, което доста утежнява изискванията на кредитирането у нас. Защото би трябвало да поддържаме нашите валутни запаси главно в първокласни скъпи еврокнижа, които дълги години бяха с негативна рентабилност, т.е. загуби за наша сметка.
От тази позиция сравненията с другите страни са безусловно алогични. Нещо повече, в ръб сме в разкрачено състояние - не можем да употребяваме нито преимуществата на пълновръстен член на еврозоната, нито на страна с плаващи валутни курсове. Всъщност, ние към този момент сме били напълно суверенни в нашата парична политика, който интервал завърши през 1997 г с всеобщи банкови банкрути, хиперинфлация и трагично обедняване - с помощта на тогавашния ни " суверенитет ".
Но има и тези, че валутният ръб е въведен, с цел да реши съответни проблеми - голямата инфлация и рухването на голям брой банки в средата на 90-те години, т.е. той е бил механизъм, който да работи краткотрайно...
- На процедура, никой в България не го е желал този ръб, той ни бе натрапен. Тогава България за повторно бе изправена пред банкрут и единственият метод да бъде избегнат, бе помощ от МВФ, само че при едно изискване: че се вкара валутен ръб. И това бе повода да се вкара през 1997 година И тогава дебатът бе да се обвържем с $ или немската марка и бе взето решение, че ще се върви към по-голяма европейска интеграция и по тази причина бе определено обвързването с марката.
Но още тогава се знаеше, че изходът от валутния ръб е приемането на бъдещата обща европейска валута. Това е планувано доста от дълго време да стане по този метод. И тези диспути сега са напълно измислени и привнесени, съгласно мен, извън.
Предстоят избори, в случай че още веднъж има огромна политическа опозиция под една или друга форма и България не извърши условията освен по линия на законодателството, само че и поради инфлацията, бюджетен недостиг, какво би трябвало да се прави?
- Въпросът за влизането в еврозоната е напълно политически и той зависи от политическата воля. Ако има политическа воля за влизане в еврозоната, то посредством бюджетната политика ще може да се ръководят и процесите, свързани с инфлацията - единствения маастрихтски аршин сега, на който България не дава отговор.
По линия на ЕЦБ, която увеличи лихвите, и тук ще се вдигнат лихвите. Тоест, предпоставките са налице да понижава инфлацията. Така че при идващия интервал на замерване на инфлацията следващата година, ще се замерват последните 12 месеца - от юни до юни, да вземем за пример, и тогава има всички шансове да покрием този аршин. Всичко зависи от това, до каква степен резултатът от войната ще бъде притъпен, тъй като това е нещо, което не може да се ръководи. Но в случай че зависи в по-голяма степен от вътрешната политика - фискалната политика, работата на регулаторите, за които доста малко се приказва и поради които, съгласно мен, има толкоз висока инфлация, изключително при храните, тези неща, в случай че се ръководят с политическа воля - тогава ще се оправим и с последния аршин.
Но не е това казусът, а неналичието на политическа воля да се направи постоянно държавно управление, което попречи да влезем още в този момент. И неналичието на ясно изразено предпочитание на България да влезе в еврозоната. За разлика от Хърватия, която също не покриваше някои критерии, само че над 70% от популацията и политиците съвсем 100% имаха ясно изразено предпочитание за влизане в еврозоната.
Но няма гаранция, че в идващия парламент ще има такава ясна политическа воля.
- Официално има такова воля. Ако се погледнат най-новите прогнози на две социологически организации, те демонстрират, че, от които единствено двете последни са против участие в този момент, до момента в който " Демократична България " - " Продължаваме промяната ", ГЕРБ и Движение за права и свободи, които евентуално биха имали конституционно болшинство, те са " за ", дори в предходния парламент за участието. Но тук въпросът е не дали има предпочитание за приемане на еврото - такова има сигурно, а по-скоро дали е допустимо да се направи постоянно държавно управление, което да придвижи този въпрос. Тъй като се вижда, че служебното държавно управление дали публично, тъй като няма задоволително пълномощия, или импровизирано, тъй като саботира процеса - нещо приблизително сред тези две неща, няма такава опция. Нито пък е допустимо да влезем в еврозоната със служебно държавно управление, тъй че това е въпросът.
България е най-подготвената измежду всички в Европейски Съюз, а даже и измежду доста от тези, които към този момент са в еврозоната, за участие в нея, заради обстоятелството, че поради тези 25 години в ръб ние сме синхронизирали нашия стопански цикъл с този на еврозоната, а също паричната и даже в огромна степен и фискалната политика с главните членки. И от тази позиция, няма да има никакви разтърсвания за нас, в случай че влезем в еврозоната, а единствено преимущества. И това би трябвало да се знае от всички, които се тормозят от някакви неприятни последствия за България от такова участие.
Влизането на България в еврозоната за неопределен срок. Това актуализира ли въпроса за премахването на валутния ръб, което ще даде по-голяма финансова независимост - Българска народна банка да може да финансира държавното управление и банките и т. н.?
- Ние сме в чакалнята на еврозоната, където имаме ангажимент да поддържаме валутния ръб и закрепения курс. Така че това няма по какъв начин да стане без политически катаклизми. Ако вземем решение да напуснем чакалнята на еврозоната, с цел да премахнем борда, това значи в огромна степен придвижване към овакантяване на Европейския съюз, защото това е посока, противоположна на поетите задължения в Лисабонския контракт за присъединение към еврозоната.
Тоест, няма логичност в тезите, предлагани на обществото от някои политически сили: те дават за образец Полша, Чехия и Унгария, които разполагат със свободата да боравят със силата на своите валути?
- Това са трагично разнообразни случаи. У нас всеобщо не се схваща, че България е в друга обстановка по отношение на всички страни в Европейски Съюз, които още не са станали членове на еврозоната, заради обстоятелството, че е във валутен ръб. Това напълно обръща логиката на разсъжденията, тъй като когато си във валутен ръб, ти към този момент отчасти си се лишил от паричен суверенитет, доколкото паричната политика съвсем напълно зависи от валутните запаси в евро и политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). И това касае както закрепения курс - т.е., ние не можем да девалвираме нашата валута, с цел да насърчаваме износа и поддържаме нашите производители, както го вършат другите страни, по този начин и самото парично предложение, защото то е обвързано с съществуването на валутни запаси в евро.
Разлика с тези непрекъснато представени страни има и във функционалностите на централата банка. У нас тя не може да финансира държавното управление и банките, които би трябвало да поддържат доста по-високи минимални наложителни запаси тъкмо заради обстоятелството, че сме в ръб, финансовият и бизнес рискът е по-голям и се залагат спомагателни буфери. Тоест, във връзка с валутата и на паричната политика, ние де факто сме в еврозоната от самото й основаване, защото напълно се съобразяваме с еврото и политиката на ЕЦБ.
Но де юре не сме, заради което поддържаме тази система на валутен ръб и тя ни коства доста скъпо. Защото не може да девалвираме валутата като клапан против ценови стрес и по тази причина нашите производители потискат заплатите, с цел да са конкурентоспособни. Защото не можем да получаваме финансиране непосредствено от ЕЦБ - най-много банковата система, което доста утежнява изискванията на кредитирането у нас. Защото би трябвало да поддържаме нашите валутни запаси главно в първокласни скъпи еврокнижа, които дълги години бяха с негативна рентабилност, т.е. загуби за наша сметка.
От тази позиция сравненията с другите страни са безусловно алогични. Нещо повече, в ръб сме в разкрачено състояние - не можем да употребяваме нито преимуществата на пълновръстен член на еврозоната, нито на страна с плаващи валутни курсове. Всъщност, ние към този момент сме били напълно суверенни в нашата парична политика, който интервал завърши през 1997 г с всеобщи банкови банкрути, хиперинфлация и трагично обедняване - с помощта на тогавашния ни " суверенитет ".
Но има и тези, че валутният ръб е въведен, с цел да реши съответни проблеми - голямата инфлация и рухването на голям брой банки в средата на 90-те години, т.е. той е бил механизъм, който да работи краткотрайно...
- На процедура, никой в България не го е желал този ръб, той ни бе натрапен. Тогава България за повторно бе изправена пред банкрут и единственият метод да бъде избегнат, бе помощ от МВФ, само че при едно изискване: че се вкара валутен ръб. И това бе повода да се вкара през 1997 година И тогава дебатът бе да се обвържем с $ или немската марка и бе взето решение, че ще се върви към по-голяма европейска интеграция и по тази причина бе определено обвързването с марката.
Но още тогава се знаеше, че изходът от валутния ръб е приемането на бъдещата обща европейска валута. Това е планувано доста от дълго време да стане по този метод. И тези диспути сега са напълно измислени и привнесени, съгласно мен, извън.
Предстоят избори, в случай че още веднъж има огромна политическа опозиция под една или друга форма и България не извърши условията освен по линия на законодателството, само че и поради инфлацията, бюджетен недостиг, какво би трябвало да се прави?
- Въпросът за влизането в еврозоната е напълно политически и той зависи от политическата воля. Ако има политическа воля за влизане в еврозоната, то посредством бюджетната политика ще може да се ръководят и процесите, свързани с инфлацията - единствения маастрихтски аршин сега, на който България не дава отговор.
По линия на ЕЦБ, която увеличи лихвите, и тук ще се вдигнат лихвите. Тоест, предпоставките са налице да понижава инфлацията. Така че при идващия интервал на замерване на инфлацията следващата година, ще се замерват последните 12 месеца - от юни до юни, да вземем за пример, и тогава има всички шансове да покрием този аршин. Всичко зависи от това, до каква степен резултатът от войната ще бъде притъпен, тъй като това е нещо, което не може да се ръководи. Но в случай че зависи в по-голяма степен от вътрешната политика - фискалната политика, работата на регулаторите, за които доста малко се приказва и поради които, съгласно мен, има толкоз висока инфлация, изключително при храните, тези неща, в случай че се ръководят с политическа воля - тогава ще се оправим и с последния аршин.
Но не е това казусът, а неналичието на политическа воля да се направи постоянно държавно управление, което попречи да влезем още в този момент. И неналичието на ясно изразено предпочитание на България да влезе в еврозоната. За разлика от Хърватия, която също не покриваше някои критерии, само че над 70% от популацията и политиците съвсем 100% имаха ясно изразено предпочитание за влизане в еврозоната.
Но няма гаранция, че в идващия парламент ще има такава ясна политическа воля.
- Официално има такова воля. Ако се погледнат най-новите прогнози на две социологически организации, те демонстрират, че, от които единствено двете последни са против участие в този момент, до момента в който " Демократична България " - " Продължаваме промяната ", ГЕРБ и Движение за права и свободи, които евентуално биха имали конституционно болшинство, те са " за ", дори в предходния парламент за участието. Но тук въпросът е не дали има предпочитание за приемане на еврото - такова има сигурно, а по-скоро дали е допустимо да се направи постоянно държавно управление, което да придвижи този въпрос. Тъй като се вижда, че служебното държавно управление дали публично, тъй като няма задоволително пълномощия, или импровизирано, тъй като саботира процеса - нещо приблизително сред тези две неща, няма такава опция. Нито пък е допустимо да влезем в еврозоната със служебно държавно управление, тъй че това е въпросът.
България е най-подготвената измежду всички в Европейски Съюз, а даже и измежду доста от тези, които към този момент са в еврозоната, за участие в нея, заради обстоятелството, че поради тези 25 години в ръб ние сме синхронизирали нашия стопански цикъл с този на еврозоната, а също паричната и даже в огромна степен и фискалната политика с главните членки. И от тази позиция, няма да има никакви разтърсвания за нас, в случай че влезем в еврозоната, а единствено преимущества. И това би трябвало да се знае от всички, които се тормозят от някакви неприятни последствия за България от такова участие.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ