Макар и по съвсем формален начин, нашият Кодекс на труда

Макар и по напълно фиктивен метод, нашият Кодекс на труда за пръв път влиза в крайник с времето по два въпроса, които пандемията направи изключително належащи. С цел по-добро съвместяване на трудовите и фамилните отговорности, човек ще има опция при потребност да изиска за известно време работа от разстояние, изменение на работното време или разпределението му, както и други промени в трудовото правно отношение. Тази опция се дава на родителите на деца до 8-годишна възраст, а за пръв път и на хора, които поставят грижа за родител, брачен партньор или други родственици по права линия заради медицински или други съществени аргументи.

Текстовете са включени в план за промени в Кодекса на труда, препоръчани за публично разискване от общественото министерство. Поводът за тях е не пандемията, а европейската инструкция 2019/1158/ЕС по отношение на равновесието сред професионалния и персоналния живот на родителите и лицата, полагащи грижи.

Възможността да се желае смяна в работното време обаче не обвързва работодателя със задължението да я даде. Ако работодателят не е склонен с настояването, единственото му обвързване е да даде в 14-дневен период стимулиран писмен отговор за отхвърли си. По мотив различен текст в кодекса вносителите показват, че задължението за писмен стимулиран отвод ще сътвори гаранция, че работодателят ще прегледа предлагането и ще изложи справедливи аргументи за отхвърлянето му. Целта е основаването на бистрота и изясненост в връзките сред страните по трудовото правно отношение и поощряване на по-предвидима претовареност, когато това е обосновано и допустимо в съответното дружество, пишат от МТСП.

Макар и в същото условно наклонение, права на по-гъвкаво работно време и работа от разстояние получават и хората, които се грижат за родител, дете, брачен партньор, брат, сестра и родител на другия брачен партньор или други родственици по права линия заради медицински или други съществени аргументи. Тази смяна също официално не трансформира нищо значително в връзките сред шеф и чиновник, само че в действителност е историческа, тъй като за пръв път в Кодекса на труда се загатват грижи за други близки, а не дребни деца.

При застаряването на популацията в международен мащаб този жанр грижа все по-често се разисква като световен проблем от специалистите. Отговорността за нея пада главно върху дамите, освен това те нормално я съчетават с работа на цялостен работен ден. Социалните услуги в тази област са скъпи и дефицитни, заради което са недосегаем вид за средностатистическото семейство. В България липсва и развита система от институции за дълготрайна грижа, приюти и така нататък Така нормално полагащите тези грижи са принудени да жертват кариера или възнаграждение в безизходицата.

До този миг право да желаят по-облекчен режим на работа бе регламентирано в Кодекса само за завръщащите се от отпуск по майчинство. Текстът бе по-категоричен във връзка с работодателите, въпреки и с малка врата за отвод. Той предвиждаше " за да се насърчи по-успешното съвместяване на трудовите и фамилните отговорности на служащия или служителя работодателят е задължен да вземе под внимание предлагането, когато съществува такава опция в предприятието ". Това отсега нататък се трансформира с ангажимента, че промени се правят " с документално единодушие сред страните, когато съществува такава опция в предприятието ".

Промените съпровождат новия отпуск от 2 месеца за татковци до 8-годишнината на детето. И той произтича от същата европейска инструкция, която изисква страните членки да обезпечат самостоятелно право на отпуск за полагане на грижи за дете на всеки един от родителите с дълготрайност четири месеца, два месеца от които не могат да бъдат прехвърляни на другия родител. За интервала на този отпуск е наложително да се дефинира възнаграждение или обезщетение по метод, улесняващ използването му от двамата родители.